<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

хоооп и излетя....

Писна ми да изпращам (и по-рядко да посрещам) близки и познати на летището. Винаги ми става тъжно. Винаги има обещание “да се чуваме” и все по-рядко това наистина се случва. Факт е, разстоянията разделят хората и ги променят. За жалост аз нямам пример за “положителна промяна”.

Доста приятели “загубих” из чужбината, но дойде момента да се разделя и с племенника си...
Истината е, че съм невероятно горда с него: Детето само реши, че ще учи в САЩ, само се подготви, само си спечели две стипендии (и спортна и академична) и... ей го на, тази сутрин литна.
Да, това са нормални неща. Да, за негово добро е. Да, ще се чуваме. Да, разстоянията не са това, което бяха. Да, но дали? Надявам се да е така!

Попътен вятър, хлапе!;)

Labels: ,

“хоооп и излетя....”

  1. Blogger zlatkata Says:

    Попътен и от мен:)
    Ще се обажда:)То е добро детето:))