Е, все още се среща!
Драго ми става или по-точно – обзема ме чувство за нещо нереално красиво и приятно, когато се “сблъскам” с хора, правещи неща ей така, без да очакват нищо, просто за да са ти в помощ, често дори и непоискана! Поводът да напиша това е получен днешен мейл. Предисторията: записах се на полудистанционен курс по немски в Гьоте институт. Да де, но успях да отида само на първото занятие. Второто го пропуснах, защото бях на салса конгрес в Боровец, а третото... то цяла драма стана с него: Отидох си на занятието, но ми казаха, че нямало такова..... Много неприятно се почувствах. Валеше сняг, бе студено, а аз си бях отложила пътуването до Бургас с 1 ден заради курса. Както и да е, написах аз мейл на преподавателката, питайки какво съм сгрешила - времето или мястото?! Оказа се, че аз не съм получила мейл, информиращ за промяна на мястото. Неприятно, но поне със сигурност разбрах датата и мястото на 4-тото;) И така, днес си отварям пощенската кутия и с изненада установявам, че ме чака ново писмо от преподавателката – Нора Кръстева. Тя отново ми се извинява за недоразумението и най-учтиво ми предлага да отида на самостоятелно занятие, на което да ми разясни всичко, което са взели. Та, не стига, че ми прави този реверанс, но и ми предлага избор на ден и време?! Ми, не считам, че жената е длъжна да го прави и няма начин това да не ми направи впечатление и да не ме изпълни с благоговение... Няма начин и да не ме накара и да се замисля кога за последно самата аз съм направила нещо абсолютно безкористно за непознат човек (спомняте ли си за трите безкористни добрини, които Незнайко трябваше да направи, за да си заслужи вълшебната пръчица?!... лелеее, колко си мечтаех за нея...). Жалко, нямам спомен да е било скоро, но пък си спомням други такива хора, за които няма да пропусна да разкажа ;)
Labels: сериозно
This entry was posted by Fenia, on
Tuesday, November 20, 2007.
You can leave your response.
