Едно момиченце снощи ме развесели с разкази за това как обичало да си комуникира с таксиметровите шофьори, да ги предразполага към коментари и споделянки, и ред подобни;) Искрено се надявам скоро да прочета собствените й разкази по темата!

Това обаче ме провокира да съхраня “неделната си таксиметрова случка” тук. И така:

Неделна ранна утрин (е, добре де, не е много ранна – 10 ч е, но за неделя си е рано!), а аз съвсем естествено си закъснявам за урока по френски. Съвсем естествено и таксито ми пристига с подобаващо закъснение. Въпреки гореизброените изнервящи обстоятелства, аз запазвам хладнокръвие и не забравям, излизайки от къщи, да си взема торбичките с PVC и хартиени отпадъци, които чинно си събирам разделно и поради липсата на кофи за разделно събиране на отпадъците в квартала ми (както се оказа - 3 са за цяла София ощетените квартали и ... единият е моят!), се чудя кога, къде и как да изхвърлям.

Та, всяка неделя, задължително опаковам в няколко черни торбички събраното от мен и си го влача до центъра, та видиш ли, да го изхвърля в контейнерите до учителката ми;)

И така, един от големите ми кошмари се сбъдна тази неделя, а именно – таксиметровият шофьор прозря какво точно си нося в торбето:

- А, ама вие и боклучето си ли носите?!

В първия миг онемях, притесних се.... Е, съвзех се бързо – в края на краищата нито нищо нередно не правя.

Вирнах аз гордо брадичка и казах:

- Да, това са PVC и хартиените ми отпадъци. Събирам ги разделно и поради липсата на възможност да се освободя от тях близо до дома си, го правя по-далеч. Това обаче не бива да Ви притеснява – всички опаковки са предварително измити, така, че тези боклуци нито миришат, нито цапат!

– Ама вие сериозно ли?

– Разбира се - още "по-напундено" казах аз. Какво точно Ви учудва?

Лелеее, като се започнаха едни ми ти приказки за гражданската съвест, за добрите същества (?!), за малкото истински хора и т.н., и т.н.

Почувствах се нелепо;)

END: Още по-терсене ми стана, когато се установи, че така съм увлякла таксиметровия шофьор в приказка, та видиш ли, той е забравил да си включи апарата?!

И... съвсем се шокирах, когато той не пожела да ми вземе парите (!!!!), та трябваше да вкарвам целия си “чар” в убеждаването му;)

Labels: дрън дрън

This entry was posted by Fenia, on Thursday, April 10, 2008. You can leave your response.