<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

из стари теми разни

Едно момиченце снощи ме развесели с разкази за това как обичало да си комуникира с таксиметровите шофьори, да ги предразполага към коментари и споделянки, и ред подобни;) Искрено се надявам скоро да прочета собствените й разкази по темата!

Това обаче ме провокира да съхраня “неделната си таксиметрова случка” тук. И така:
Неделна ранна утрин (е, добре де, не е много ранна – 10 ч е, но за неделя си е рано!), а аз съвсем естествено си закъснявам за урока по френски. Съвсем естествено и таксито ми пристига с подобаващо закъснение. Въпреки гореизброените изнервящи обстоятелства, аз запазвам хладнокръвие и не забравям, излизайки от къщи, да си взема торбичките с PVC и хартиени отпадъци, които чинно си събирам разделно и поради липсата на кофи за разделно събиране на отпадъците в квартала ми (както се оказа - 3 са за цяла София ощетените квартали и ... единият е моят!), се чудя кога, къде и как да изхвърлям.
Та, всяка неделя, задължително опаковам в няколко черни торбички събраното от мен и си го влача до центъра, та видиш ли, да го изхвърля в контейнерите до учителката ми;)
И така, един от големите ми кошмари се сбъдна тази неделя, а именно – таксиметровият шофьор прозря какво точно си нося в торбето:
- А, ама вие и боклучето си ли носите?!
В първия миг онемях, притесних се.... Е, съвзех се бързо – в края на краищата нито нищо нередно не правя.
Вирнах аз гордо брадичка и казах:
- Да, това са PVC и хартиените ми отпадъци. Събирам ги разделно и поради липсата на възможност да се освободя от тях близо до дома си, го правя по-далеч. Това обаче не бива да Ви притеснява – всички опаковки са предварително измити, така, че тези боклуци нито миришат, нито цапат!
– Ама вие сериозно ли?
– Разбира се - още "по-напундено" казах аз. Какво точно Ви учудва?
Лелеее, като се започнаха едни ми ти приказки за гражданската съвест, за добрите същества (?!), за малкото истински хора и т.н., и т.н.
Почувствах се нелепо;)
END: Още по-терсене ми стана, когато се установи, че така съм увлякла таксиметровия шофьор в приказка, та видиш ли, той е забравил да си включи апарата?!
И... съвсем се шокирах, когато той не пожела да ми вземе парите (!!!!), та трябваше да вкарвам целия си “чар” в убеждаването му;)

Labels:

“из стари теми разни”

  1. Blogger ieti Says:

    Хехехех ти все попадаш в някакви интересни ситуации бре Тони :))) Впрочем много се кефя че пак се появи тук с кеф чета твоите истории :D