<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

Пет по пет.... 105

[21:43:50] Х каза: не, аз сериозно
[21:43:58] Х каза: вече нишо не чета и за никого нищо не знам
[21:44:09] Х каза: всъщност, лъжа, това е от много време насам
[21:44:23] Х каза: просто ми се чете нещо, дето ти го казваш и по начина по който ти го казваш

Странно, аз си мислех, че никой не ме чете, а видиш ли, имало някой, за когото съм имала значение и който не се е отказал, след тези почти 2 години мълчание, да ме чете!

Гъделичка, да;) Истината е, че има хора, които въпреки разстоянията, въпреки обратите в живота си, си остават същите ...или може би ти си оставаш същия за тях...

[21:41:36] Х каза: направи ми един сбит преразказ на последния месец :)))) да почета малко, защото нито ти (нито и аз) пишем в блоговете вече

Ех, какво разкажа?! Някак си времето (не мога да го нарека живота) минава покрай мен. Посрещнах Новата година в Швейцария със Златева. Да, бе приятно, като всяко едно прекарване с приятел, но нищо повече. Не карам ски и близостта ни до известен швейцарски курорт (Андермат) не ми донесе някакво особено чувство. Опитвах се да бъда весела и щастлива, но истината е, че това ми костваше доста усилия. Имах / имам доста терзания, които не ми дават мира. На практика, от Коледа до момента, всяка заран се събуждам към 5:00 ч и не мога да заспя Знам, че е някакъв “кофти” период, че ще го преодолея, но се тормозя:(

Не знам дали споделих, но пак съм студентка – този път Финанси. Да, все още не съм се дипломирала от Управлението на туризма, но това не ми попречи да потърся нещо ново!

И така, приключи ми сесията и резултата е 5:0 за мен. Съвсем “случайно” се оказа, че новият семестър е започнал преди два дена и... аз изтървам тези 2 дена:(

Освен финансите, другото ново при мен е курса по готварство. Случайно, от Сервантес ме информираха, че започват готварски курсове. Истината е, че аз отдавна търся такива курсове. Не знам дали от дядо и баба (лека им пръст, и двамата бяха майстор - готвачи!) ми е останало, но у мен има някакво неистово желание за готвене, което към момента се изразява (поради липсата на някого, за когото да се готви) в закупуване и мъкнене на всевъзможни готварски книги от различни краища на света, както и на всякакви посуда, тави, форми и т.н. Та, предложението на Сервантес да ме запознае с испанската кухня ми дойде добре дошло. Грабна ме и фактът, че бе само 5 пъти (5 седмици) и съвпадна със свободното ми време от лекции (ваканцията между двата семестъра). Оказа се доста забавно – разбрах какво е Тортиля, Гаспачо, а утре се надявам да разбера какво е и Паеля-та;) Истински съжалявам, че няма да мога да го продължа (започвам втори семестър)! Хосе е пич и макар, че малко се разбираме с него, ще ми липсва:(

Решила съм да започна да водя “готварски” блог – zlobarka.blogspot.com - проба - грешка, но не съм убедена, че и там ще има кой знае какво да напиша, но... ще видим:)

Разбира се, освен готварския курс, посещавам и поредното ниво по испански и... не съм доволна от несериозността си, но твърдата убеденост, че ще се променя в близко бъдеще ме крепи!

Нещо позитивно от последните дни е посещението ми на х. Седемте рилски езера с Адвенчърите. Да, за втора година “влача” офиса с тях (е само тез, дет’ са пожелали де) и не съжалявам. Да, изпуснах 1 път испански, но пък още 2 дни се учих да карам ски и обогатих познанието за самата себе си, изпитвайки волята и издръжливостта си (уви, нямам кой знае с какво да се похваля!). Ще ми се да имах възможност да прекарвам с тях всеки уикенд, но уви... невъзможно е – няма време:(

Labels:

“Пет по пет.... 105”

  1. Blogger Таня Джекова Says:

    ИИИ, как ти завиждам за срещата с Адвенчърите - не съм ги виждала отдавна и ми е домъчняло за тях - поздрави ги от мен, моля.
    И за теб ми беше домъчняло и се радвам, че прописа :-)
    Тия периоди минават и важното е да не ги мислиш много.

  2. Blogger Fenia Says:

    Да, Таня, супер са, т.е. не са мръднали!;) Ще ги поздравя;)10х!