Пореден край!
Ей го на, Сис намери начин да ме сръчка, че видиш ли не съм отбелязала намалялото количество “дини под мишците ми”. Да, редно е да отбележа, че поредният ми експеримент със самата себе си и с българското ни образование завърши и то успешно на 12.7.2010. За отбелязване е не самото приключване, щот’ то само нещата, които не са започнали не приключват, а че аз не го изоставих недовършено, както повечето неща в живота ми;) За жалост, резултата от теста, дали качеството на самото ни образование се е повишило показа, че отговорът на въпроса е – не! Именно поради това се заричам (уж!), че повече към него няма да се обръщам и ще си запълвам липсващото свободно време с други начини за получаване на нужни и ненужни познания!
А самото приключване – мина като по вода. По-леко от това, здраве му кажи! Не, че не е имало нерви и притеснения, ама ги бях локализирала в рамките на съботата и неделята преди защитата, та... някак не ги усетих много. А, сега какво? – въпросът, който всички ми задават... Ми, сега се отдавам САМО на танци (поне до есента, когато пак подхващам испанския!). За тях и събитията около тях има какво да разкажа, ам да видим кога;) Та, честито ми!
А самото приключване – мина като по вода. По-леко от това, здраве му кажи! Не, че не е имало нерви и притеснения, ама ги бях локализирала в рамките на съботата и неделята преди защитата, та... някак не ги усетих много. А, сега какво? – въпросът, който всички ми задават... Ми, сега се отдавам САМО на танци (поне до есента, когато пак подхващам испанския!). За тях и събитията около тях има какво да разкажа, ам да видим кога;) Та, честито ми!
Labels: честитки разни
8:12 PM
Честито и от мен :-)
9:27 AM
Хей, Таня, сърдечно благодаря!:)