Един невероятен, страхотен, вълшебен, тъжен, емоционален...неописуем ден!

16.8.2010 - би следвало да запомня тази дата, но познавайки се.... едва ли. Затова го и записвам.

Това е денят, за който бе ясно, че ще е изпълнен с емоции дори и без да е започнал, но Бога ми, не знаех с какви точни! Днес, след 15 г работа на едно и също място обявих, че напускам. И да, не бе лесно. След 15 се осмелих да помисля и за себе си, а и да отида на място, с което съм емоционално свързана и към което винаги ми е било тъпо, че не принадлежа. Като решение не бе лесно, но то бе взето преди време и днес просто прие реални измерения – срокове (и все пак се оказаха се по-дълги, отколкото се надявах), план-график...конкретни задължения..... преразпределения.... заместници...

15г в шест точки...

Хипер трудно за участниците в процеса, а ние бяхме двама. Трудно - за да не си наговорим неща, от които ще ни заболи и които ще обезличат тези 15г. Не знам, поне за мен не бе лесно. Треперех като лист, но бях сигурна в себе си, а отсрещната страна ме познава достатъчно добре, за да го разчете в поведението ми и да разбере, че няма смисъл от пазарлъци. Благодаря!

Протече сравнително леко (за мое облекчение) и все пак денят бе изнервен – виждания през 5 минути, телефонни разговори... Деси и Цвети, с които нямаше как да не споделя и които знаех, че по един или друг начин ще нараня....

...и .... 15 мин преди края на работия ден, какво установявам? – че съм спечелила 5-ца от тотото. Да, скромните 1 052 лв, които “сложиха капака” на този ден. Цялата нервност и напрежение се “преобърна” в радостна възбуда и не заради стойността на самата награда, а заради суеверното АЗ, че това е знак, че всичко е за добро и че това е правилната посока. Но за това... по-натам....;)

И да, не съм забравила, че това е денят, в който Плине се завръща в добрата стара Европа! Добре дошло, Лудече ((( )))

Labels: дневно - ежедневно..., сериозно

This entry was posted by Fenia, on Monday, August 16, 2010. You can leave your response.