<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

Завръщане 

Стари приятели, нови приятели, но.... явно никой не успява да зададе правилните въпроси или поне не по правилния начин ....или пък тотално няма време за мен, а аз имам нуждата да споделя:] И...по-точното, имам нуждата да кажа две думи и те да бъдат чути, без да са коментирани, без да осъждани...просто приети.

Както и да е, от доста време изпитвам нуждата да пиша тук, но все си намирам оправдание да не го направя.  Та... от известно време, по ред поводи, една басня на Лафонтен ми се „завърта“ в главата:

 „Попитали веднъж свинята:

- Каква е твоята мечта?
- Бунища да покрият равнината, да се превърне в кочина света!

Свинята, ще я познаеш по мечтата!“  

Според мен, приятелите се познават по делата!!!

Странна ситуация: направих подарък на кака (по повод а годишнината й) и батко – почивка в Турция (с мен;) ). По ред причини счетох, че това е най-подходящото място, на което да ги заведа отново (миналата година, отново по повод годишнина, но този път на батко, пак там ги заведох). Да де, но вечерта преди да тръгнем, имаше опит за военен преврат в Турция и виждайки тревогата на кака и батко (явно съм идиот, но грам не се притесних и ако зависеше от мен, щях да си отида в Турция), реших да се откажа и буквално за 1 час успях да организирам да почиваме на Корфу (харесва ми там!;) ). Да де, но какво направиха ИСТИНСКИТЕ ми приятели: 

 00:24 Ксенка: Тоне, в Турция е страшно. Дали да не преосмислите пътуването??? 
Бтв: Аз все още не знаех, че там е имало опит за военен преврат и гладех дрехи за почивката.

05:37 Стан – препратил ми е две статии и мейл със следното съдиржание „?!“ + получих обаждане в 11:33 за да разбере доколко съм луда и да ме откаже от пътуване до там! 

08:44 Десита: Няма да тръгвате, нали? 

11.03 Дечо: Шефке, как ще пътуваш днес? 

Приятели, благодаря ви, че сте до мен! Благодаря ви, че ви имам! Щастлива съм, че ви имам! Благодаря ви и, че мислите за мен повече, отколкото го правя самата аз! Не мога да ви обещая, че ще ви отвърна със същото! Опитвам се, но не мога да го обещая и то не защото не искам, а защото ВИЕ, МОИТЕ ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛИ сте просто съвършени и на мен ми е трудно да бъда толкова добра и невероятна, колкото сте вие!  

Още веднъж: Благословена съм, че ви имам!!!;)

“”