Усмихнат спомен
От доста време ме преследва един спомен и току ме кара да се усмихвам в най-кофтито ми моменти... Използвам го за прецакване на гадното си настроение... някакъв вид защитна реакция;) Та, ей го на...
Преди много много години си имах съквартирантка. Най-добрата съквартирантка на света. Казваше се (и още си се казва) Яница и... не случайно бе наречена пияница;) Та... една съботна (или неделна) утрин, въпросната Яница се опитва да ме измъкне от леглото. Да де.... ама това са дните, които браня “с нокти и зъби” от чуждите посегателства, дните, в които оставям програмата абсолютно свободна (“накъдрям” я в движение), дните, в които се наспивам като за последно... И така... часът е около 11, аз си спя, а тя отдавна е будна и й е скучно;) Опита се да ме погъделичка, да ме оскубе, дръпне за носа.... Резултата – обръщане на другата страна и измърморване... Та...не се стърпя тя, стана, отиде в другата стая и по едно време пристига в стаята и я чувам как хрупа нещо... Отварям едното око – тя стои пред мен и яростно хрупа една огромна зелена ябълка... из стаята се носи аромат на кафе ... (мнооого хитро.... прекрасно знае, че това ще ме разбуди... )... Отварям и другото око ( вече ме е досмешало... ) и престорено ядосано й казвам:
Преди много много години си имах съквартирантка. Най-добрата съквартирантка на света. Казваше се (и още си се казва) Яница и... не случайно бе наречена пияница;) Та... една съботна (или неделна) утрин, въпросната Яница се опитва да ме измъкне от леглото. Да де.... ама това са дните, които браня “с нокти и зъби” от чуждите посегателства, дните, в които оставям програмата абсолютно свободна (“накъдрям” я в движение), дните, в които се наспивам като за последно... И така... часът е около 11, аз си спя, а тя отдавна е будна и й е скучно;) Опита се да ме погъделичка, да ме оскубе, дръпне за носа.... Резултата – обръщане на другата страна и измърморване... Та...не се стърпя тя, стана, отиде в другата стая и по едно време пристига в стаята и я чувам как хрупа нещо... Отварям едното око – тя стои пред мен и яростно хрупа една огромна зелена ябълка... из стаята се носи аромат на кафе ... (мнооого хитро.... прекрасно знае, че това ще ме разбуди... )... Отварям и другото око ( вече ме е досмешало... ) и престорено ядосано й казвам:
- А така, Янче, хапвай ябълки, хапвай... Чувала съм, че една ябълка сутрин и една ябълка преди лягане е вярната рецепта за красота.... а... тъй кат’ та гледам...имаш нужда...
Яница, обаче, продължава ожесточено да хрупа... премигва два пъти и ми отговаря:
- А аз, теб като гледам, по едно кило на ден трябва да ядеш....И ако с този си спомен съм накарала една, макар и малка усмивка да се появи поне у един от вас... ми... тогава денят е хубав и усмихнат и аз мен ;)
This entry was posted by Fenia, on
Tuesday, June 06, 2006.
You can leave your response.
