Предай нататък
Помните ли този филм? На ученици се поставя задачата да измислят начин как да променят света. Е, на едно от децата му хрумва идеята всеки да направи някакво голямо добро на трима непознати нему човека и единственото, което да иска от тях в замяна да е, те на свой ред да направят добро на нови трима непознати.... И о, чудо! Доброто така бързо се разпространява, че един журналист го забелязва и тръгва на разследване...
Наивно, но красиво (поне за мен)! Много плаках на този филм, защото краят е реален – доброто дете умира заради невъзможността доброто да превземе света...
Истината е, че филми от този наивен вид винаги ме печелят, а ако в тях участва и мой любим актьор (в случаят хлапето – Хейли Джоуел Осмънд, набелязано от мен в “Шесто чувство”) и действието не е твърде отегчително направо съм го (филма) запомнила.
Но, нямам намерение да пиша за филмовите си предпочитания, а за онова добро, което е хубаво да предаваме нататък, което не бива да спира и след нас....
Познаващите ме знаят, че съм един доста любознателен (това определение предпочитам пред ‘любопитен’), но непостоянен човек и като такъв за кратко съм се занимавала с доста неща. В един такъв миг на ‘залитане’ учих за медицинска сестра. Имахме предмет, наречен “Медицинска етика и психология”. Преподавателят започна с мисълта (не помня чия е): “Не прави на другите това, което не искаш да бъде направено на теб”. Идеята е, че трябва да се грижиш за ближния така, както би искал да се грижат за теб...
Интересно какво се случва с обратното? Дали си морално задължен да се отнесеш с другите така, както са се отнесли с теб?
Защо пиша всичко това... Ами за разлика от Zlate, аз не се ядосах, че наш приятел не е постъпил с други наши приятели така, както аз постъпих с него... Не, не се ядосах, огорчих се, натъжих се...
Какво като сме заети? Какво като времето и живота са ни понесли? Нима това е оправдание да оставим приятеля си в беда? Докога ще мислим за собствената си ‘кожичка’? Какво е оправданието пред самите нас – че ще помислим за другите утре? А, ако нас ни няма утре? А, ако другия го няма утре.... ?
Аз не искам да ми се връща доброто, не! Ако на някой някога съм направила нещо добро, искам той да отвърне със същото на друг човек, не на мен!
Вчера разговарях с човека, за чийто близък преди време дарявах кръв. За малко да му се разсърдя! Помолих го да ми провери нещо в града, в който живее. Той отвърна с готовност, но има неблагоразумието да ми каже: “....все пак ти дължа услуга...”. Не, нищо не ми дължи! Обясних го на него, обяснявам го и тук!
Нито той, нито ти, нито никой...
Но всички ние дължим на другите доброто отношение и грижата, които все в някой момент (колкото и безкрайно кратък и/или далечен да е той) сме получили от някого нейде по света!
Огорчена съм, защото вярвам в доброто и хората ( въпреки присмеха на околните заради това), а моменти като този разколебават тази ми вяра и връщат безмислието в живота ми!P.S. Не говоря за гарантирана помощ, а за направен опит... за предложена такава....
This entry was posted by Fenia, on
Monday, November 20, 2006.
You can leave your response.
