<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

В гърненцето на баба

Бях обещала да разкажа какво и как съм сготвила в новата си придобивка.
Оказа се, че да готвиш в гювеч (става въпрос за глинения съд за печене във фурна) е нещо безкрайно лесно и удобно! Подобно е на готвенето в тенджерата под налягане, но резултата е несравним!
За човек като мен, разглезен от майка и сестра, готвещи доста добре и от баба и дядо – майстор - готвачи, просто хранене не съществува! Полуфабрикатите или нещата, приготвящи се непосредствено преди ядене (това е определението на племенника ми за това, какво обича – визира пържоли, кюфтета, пици, спагети...) намират място на трапезата ми само по принуда. За жалост, доскорошната липса на подходящи условия (обособена кухня, стандартна печка...), липсата на време ( всеки ден излизам в 8:30 и се прибирам най-рано 22, а почивните ми дни са вечно заети с мероприятия или излизания извън София) за любимото връткане около печката ме принуждава да се храня предимно навън. Именно поради тази причина, гювечът се оказа едно прекрасно решение за мен.
Та, първата (макар, че на практика бе втората:Р) ми гозбица в гювеча бе БОБ С РЕБРА (съжалявам, но никога не готвя с мерки и поради тази причина, такива не мога да дам – всичко е “на око”):

1. Излизайки заранта от къщи, накиснах боба (около кило - Плин и Драо сигурно помнят, купих го от лелките пред Ягодинската пещера;) ) в студена вода (от 08 до 22ч).
2. Прибирайки се го сложих в тенджера на котлона, оставяйки го да кипне на три пъти, т.е. изхвърлих три води (котлонът ми е силен и това не ми отне повече от 15 мин).
3. След това изсипах боба в гювеча, заедно с нарязаните на парченца ребра (сурови, а не пушени; пушеното месо е канцерогенно, макар, че често го забравям), ситно нарязан лук, подправки (чубрица, гьозум:Р / джоджен, повечко лют червен пипер).
4. Изсипах една бутилка доматен сок и добавих вода – до два пръста (хоризонтални:Р) под ръба на гювеча.
5. Капака на гювеча запечатах с тесто (в чаша разбърках една лъжица брашно с малко вода).
6. След това поставих съда във фурната и го оставих да къкри при 100 градуса до 07:00, т.е. цяла вечер.
На притесняващите се, да обясня – съдът си има една малка дупчица на самия капак. Дебелите му стени и ниската температура не позволяват на сосът да изкипи, а къкри лекичко, което е и целта.
Цялото ми участие в приготовлението бе не повече от 20 минути - време, необходимо ми да измия и нарежа "добавъците", както и да кипна три пъти боба!
Редно е да отбележа, че съм следвала строго инструкциите на zlatkata и резултата бе повече от вкусен! Очакванията ми бяха, че бобените зърна ще са се кашнали, че течност почти няма да е останала и т.н. Нищо от това не се бе случило – зърната си бяха цели и чорбица си имаше достатъчно!
Дали защото си го бях приготвила сама или защото цял ден се чудих какво е станало с гозбицата ми, но като, че ли по-вкусен боб не съм яла;)
P.S. Не съм пропуснала солта в рецептата. Бях предупредена, че солта в боба се слага накрая. Поради това, че съдът бе запечатан, аз си добавях сол непосредствено преди консумация.
Добър ви апетит!
Би ми било интересно да науча рецепти и за други манджици, с възможност да се приготвят в гювеч. Ако знаете такива, моля, не се колебайте да ги споделите с мен, а аз обещавам – ще ги изпробвам и после ще споделям резултатите;)

Labels:

“В гърненцето на баба”

  1. Anonymous Антония Says:

    Наистина готвенето в гювеч е много лесно. Хвърляш всички продукти вътре и ги оставяш сами да се оправят :-)

    Опитай с традиционен гювеч: картофи на големички кубчета, зарзават, зехтин/олио, сол, червен пипер, месо (може да е сварено леко), малко водичка (или бульон) и.. май това е всичко.

    Друг вариант е банската капама: три вида месо (телешко, свинско и агнешко), нарязано зеле, кромид и праз лук (повечко), ориз (една чаша), чушки, домати, бе за който и зеленчук да се сетиш. Редиш ред месо, ред 'плънка'. И печеш цяла нощ на слаб огън. Един познат се кълне, че ако му добавиш бекон -- хептен вкусно щяло да стане.

    Обичам пилешко със сирена. Месото може да е нарязано на дребни парченца, може и да по-големи късове да е, по желание. Добавяш малко топено сирене, кашкавал, фета, каквото имаш под ръка, смесени със сметана (за да не се стопят и да се развлачат на 'ластици'). И печеш, ама за по-кратко, че и пилешкото, и сирената не издържат дълга термична обработка.

    Правила съм и месо със зеленчуци: може картофки, може чушки, царевичка, лук задължително, и морковите биват... Бе каквото имаш на разположение.

    Ако се сетя за нещо по-така -- ще споделя пак, обещавам :-) Че по принцип одобрявам мързеливите манджи :-)

  2. Anonymous Fenia Says:

    Да, Антония, за банската капама ми е мерак да опитам и в скоро време ще се прочете за това;) Към момента се възпирам, защото тя не е ястие за един човек, а ми е съвестно да я оставя да се развали:(

    Относно добавянето на бульон към ястията... май малко попреминах в крайност:(
    Доскоро не оставах без различни видове бульони у дома (все още имам няколко кутийки). Използвах ги за абсолютно всичко. Това обаче се промени през последните 1-2 месеца, прочитайки една статия за консервантите (май бе в National Geografic - химията в нашето тяло ...или нещо от рода)и вглеждайки се в съдържанието на бульоните.

    Установих, че в тях освен консерванти няма нищо друго. Чак се учудих на себе си, какво ли съм очаквала да има?! Както и да е, отказах ги! Сега се опитвам и дъвките да откажа, но е по-трудно:(

    За пилето и сирената - и аз съм луда фенка:) Правя пиле (обикновено цяло, нарязано на порции), но само с топено сирене (предпочитам Президент) и в съд от иенско стъкло. Добавям мноооого гъби (пресни), чубрица, черен пипер и малко вода. Неприятното е, че когато заври и ...изкипява някакво количество от иенското и в последствие трябва много да търкам фурната:(

    Та... и за мен предпочитаното е мързеливото готвене ;) Очаквам с нетърпение всякакви интересни рецепти;)

  3. Blogger zlatkata Says:

    не си се сетила да ме питаш за пиле в йена,щи кажа как да не извира:>>>:р

  4. Anonymous драУ Says:

    отлежал боПППП :)

  5. Anonymous Fenia Says:

    Zlateva, е кажи де, кажи... сИга дЪ тЪ моля ли трЕбЕ?:)

  6. Anonymous Антония Says:

    Бульонче може да си правиш и сама ;-) И аз не ползвам разните Вегети, Маги и прочие натриев глутамати с химикали.