миш-маш
Monday, April 16, 2007 by FeniaЕдва понеделник е, а на мен вече ми е тъжно за отминалите почивни дни (събота и неделя). За разлика от предходните, които бяха наситени с пътувания (първо Велинград, после Белоградчик, после Бургас), тези бяха невероятно статични (невероятно, имайки предвид моята си природка). Красивата пролет, съпроводена с толкова много слънце, зеленина и вътрешен кеф, вместо да ме накара да се запилея нейде (както казва Злате, само чакам някой да ми свирне и съм хукнала), направи точно обратното – затвори ме у дома, а още по-странното е, че на мен адски ми хареса това;) Осъзнах, че от известно време (има – няма 2 години и по-точно откак съм в ремонт) се чудя как да не се задържам в къщицата си. Наскоро се сдобих с две нови покупки, които явно ще променят този факт – кухненски робот и втори телевизор (за мислите sи около необходимостта ми от лаптоп няма да говоря, защото дори милият и добър Fobos, дет’ е безкрайно внимателен и тактичен, не можа да се въздържи и да не се изхили почти просташки на доводите, които дадох:Р). Наскоро прочетох доста мнения из блоговете за телевизията и боклука, с който тя ни залива. Да де, но на мен телевизорът си ми е другарче. Причината да си взема втори апарат е, че такъв имах само в спалнята и това затваряше живота ми единствено в тази стая. Всекидневната ми (имам си само тези две стаи) се бе превърнала в нещо като склад – преминавах само до хладилника или печката за да “метна” нещо върху табла и да се изнеса към спалнята. То това е и причината, когат’ някой ме мерне онлайн да му кажа две – три думи и да го отбича, защото аз се храня в момента, а да лежа, да се храня, да чатя, да се опитвам да чета по френски и да зяпам ТВ .... е, даже и за мен, някак непосилно ;Р Вземането на втори телевизор си бе един вид експеримент с мен самата или по-скоро с преценката ми. Много исках, но не бях убедена, че ще се получи - вземайки го, да започна да се храня на маса и да направя използваема и другата стая. Е, права бях (както винаги, де :Р). Ефектът се оказа даже по-голям – не само, че започнах да се храня на масата, но нямах (и продължавам да нямам) търпение да се прибера у дома, да започна да си чистя къщицата (?!) и да си готвя :) Луда работа, нали?:) По-нагоре споменах кухненския робот. Той е причината у мен да се възроди желанието (през някакъв интервал от време то се възвръща с нарастваща сила, която съвсем скоро ще ме подчини) да започна да готвя. Май съм сред малкото жени, които обичат да го правят, но факта, че няма за кого, все ме възпира (сега съм се разбрала с народа от офиса, че направя ли нещо сладичко, няма да го оставят да се развали.)Дотолкова се заплеснах по идеята, че този път (друг път съм къде по-скромна) си закупих ето това кулинарно речниче, струващо достатъчно, за да накара сърчицето на един осъзнат разсипник като мен лекичко да се свива при разпрата му със здравия разум. Прокрадват се две идеи в главата ми и ни една от тях не ми харесва, щот’ знам – ще трябва да ги осъществя: Първа: Да се запиша на готварски курс (желанието все пак не означава умение) Втора: Да си пребоядисам хола..... Рецепта на деня: Вчерашният ден бе посветен на миш-маша.
Аз си го приготвих така - нарязах ситничко:
- моркови (хъм, купих си и нов кухненски нож, за който е хубаво да разкажа някой път!);
- пресен лук;
- печени червени чушки ( на мен мама ми е дала консервирани такива, но и в магазина мернах, че има, а във фризера със замразените зеленчуци има и сурови);
- гъби (пресни, не си падам по консервираните);
- маслини (Гъсок, не преглъщай:Р) Цялата кълцаница я запържих в малко зехтин. Добавих доматено пюре, малко черен пипер, малко лют червен пипер (пак го поизпуснах, ам на мен така си ми харесва) и няколко дафинови листа. Сол не съм добавила, защото в доматеното пюре има малко, а и сиренето е солено... Оставих сместа да се поизпари. След това добавих разбитите яйца със сирене и миш-машнах здраво. Ми... какво да кажа, може би защото си е мое, но много си го харесах;)
Наздраве!;)
Labels: в гърненцето на баба, дневно - ежедневно..., дрън дрън
| »
