И така, екипът е приключил работата си и декемврийският брой, с въпросната статия е вече на пазара. Нетърпението ми бе огромно. Вчера се обадих на Поли с молба излезе ли, веднага да ми го купи! Помолих и моя приятелка, на която й предстои отскачане до чужбината и тя да ми го купи (подсигурявам се, с други думи). Днес минах и през сергията на пл. Св. Неделя (до Happy) за да проверя дали случайно не е пристигнало, за да не би да свърши....

Явно съм в някакво тотално объркване. Мислех си, че National Geographic България не съдържа на 100 % статиите на National Geographic. Никога не съм се замисляла например, че писмата на читателите, които са публикувани, не са на българи... Може би причината за грешната ми нагласа е, че българското издание си има собствен редакционен колектив, съдържа наши си реклами и др. Както и да е, надявам се, че сега ще мога да ги съпоставя...

Не знам дали ще бъда правилно разбрана, но за мен този брой бе от голямо значение по ред причини. Основната - сериозно издание обръща внимание на моята / нашата страна. Очаквах вътре да има по нещо хубаво за природата, хората, историята, културата.... Жадувах някой нещо хубаво да види....

Уви, написаното е като "сол в раната ми", болна към момента тема за мен. Тема, обсъждана с приятели, колеги и преподаватели, а именно - културно – историческото ни наследство, мястото му в нашия живот, отношението ни към него, опазването му.

Жалка картинка са обрисували авторите на статията, жалката картинка на нашата действителност... Жалко, истинско и безкрайно тъжно....

Сбъркали са само за едно нещо, но сигурна съм, били са подведени за това...