<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den_US\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

много за малко

Ето на, обръщам се към календара и установявам, че поредната седмица е отминала, а аз дори не съм разбрала. Вчера се почувствах още по-тъпо, когато касиерката на танцовата школа се опитваше да ми обясни, че съм отишла в неправилния ден и час, а аз около 100 пъти се обръщах към графика и се опитвах да установя в кой ден и час съм отишла, та видиш ли, не са точните. Е, оказа се, че съм си отишла съвсем навреме, нищо, че не знаех кой ден от седмицата сме, нито кои са трите групи, в които щях да играя;)

Причината за тази ми неадекватност не е само по-забързаната ми седмица (да се разбира – прерупана съм с работа за отмятане), но и факта, че я слях (седмицата) с предходната. Бях на четиридневно обучение / семинар, което протече във Велинград. Знаех си, че ще е работно и все пак тайничко таях надежда за нещо различно - да си почина малко, да наваксам с домашните по френски(:Р), да поплувам и т.н.
Е, не се получи, разбира се! Работихме по цял ден, а после купонясвахме нейде и ... няма почивка;) Колежката, отговорна за организацията се бе справила много добре. Всичко бе планирано съвсем точно и забавяне никъде в нищо нямаше.
Хотелът, в който бяхме отседнали (СПА хотел Двореца) се оказа леко странен. Не казвам, че е бил лош. Не! Просто за пет звезди очаквам нищо да не ми “дразни очетата”, а в случая не бе така – някои от стаите ми се сториха маломерни, но най-голямо впечатление ми направиха баните – има някаква недомислица в канализацията и... не само;)
Например, ако банята е с вана ( в петзвездния хотел всички трябва да са такива: “За хотели с категория "пет звезди" се изграждат душ кабина и вана.” – из НАРЕДБА за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения), канал за отичане на водата има само в самата вана. Да, има си и перденце на ваната, но аз съвсем естествено не го вкарах вътре, нищо, че влязох във ваната само за да си взема душ (както се досещаш, противно на наредбата, нямаше едновременно вана и душ кабина).
Така де, ам баща ми ще да е бил прав човечецът, когат’ навремето ми говореше, че съм се била къпела като гъска (това бе неговото обяснение за локвите вода, които трябваше да прескачам излизайки от банята и въпреки прага на вратата ).
Е, определението му е валидно и до днес. Перденцето, спуснато извън ваната не бе попречило на малко вода да се стече до пода. Хубаво, но в другата част на банята отводнителен канал липсваше?!
Интересно ми е как камериерките мият подовете на баните? Никога ли не се налага да се излее повечко вода? Ами ако се запуши каналът на мивката?! Ами ако водата спре и кранът на мивката остане отворен и водата изведнъж шурне... и стане наводнение?! И... май голяма фантазия имам, а?:)

Все едно, странно ми е...
Що се касае до стаите без вани ( наложи се едната вечер да спя в такава): душ кабината представляваше един душ и ... познатото ни перденце. Да не си помислиш, че е имало ваничка (мисля, че така се казва порцелановата част, върху която стъпваш в душ кабината)? Не, разбира се. Просто една маломерна баня (може би една идея по-широка, но не и по-дълга от тази, в моят апартамент) и ... единият ъгъл се затваря в “душ кабина” с перде. Това е! Отводнителният канал е един и абсолютно недостатъчен за да поеме водата. Налагаше се да спирам от време душа, та да дам възможност на водата да се отече.
Хей, да не си помислиш, че виновната съм само и единствено аз, вземайки предвид думите на баща ми? Нека да кажа – не е така! И колегите се оплакваха, че водата идвала малко в повече за баните им, та даже и преливала към стаите (прагове, разбира се, липсваха).
Е, те не са били предвидливи и зорки като мен, та да спират водата, виждайки я, че почти е стигнала външната врата:Р
Но... стига толкоз за баните. Нека никой да не си мисли, че хотелът е бил лош – не! Изключително чист и с невероятно добре организиран персонал – абсолютно незабележим, но наличен!
Толкова за хотела.
За разлика от лятото, когато почивах във Велинград, сега нямах никакво време да разглеждам града. По цял ден в хотела, а вечер – в най-близкото местенце за похапване (добре, че и тогава не оставахме в хотела!) и после в бара....
Е, най-близкото място бе таверната в хотел Рич – Омар. Лятото съвсем умишлено я отбягвахме заради чалгата, която се лееше оттам. Първата вечер, горе-долу се ядваше – имаше чалга, но не толкова натрапваща се. Втората обаче, бе повече от предостатъчна.... в един момент исках да ставам да си ходя, въпреки, че се водя (поне в собствените си очи съм такава) широкоскроен човек и не обичам да правя разни крайни изказвания или пък да се “цепя от колектива”. Не отричам, че с радост прегърнах предложението да се преместим в нощния бар. Каква бе изненадата ми обаче, когато установих, че той не е нещо по-различно от чалготека. Леко комичен ми се видя и факта, че върху подиумчето с кол за връткащи се полу/голи момиченца се качиха (по някое време) двамината мургави музиканта от таверната със своите си тупанчета (сещаш се, едни такива малки, а вдигат врява до небесата!).
Комично и все пак ушите ми се възпалиха от толкова много чалга:(
Много се зарадвах, когато на следващата вечер (програмата бе малко по-лабава и успяхме благополучно да приключим и към 16:30 да започнем да се засичаме с колегите из басейните, топилата, джакузито, парната баня, сауната и т.н.) сменихме заведението и отидохме “чаааак” до центъра в заведение, наречено Родопи.
Е, чалгата явно ме преследваше, но поне не бе така набиваща се. Тъкмо се бях примирила и взеха, че за завиха няколко хорца, на които с радост припнах, макар, че за мое учудване там играеха някакво странно право (уж) хоро, но бе забавно да се опитвам да го хвана:Р
Е, свърши хубавото време и хората приключиха и... решихме да си ходим. Само четирима се оказахме желаещите да проверим какво е положението в нощния бар на нашия хотел. Но, не си мисли, че другите си тръгнаха. Не! Те просто си отидоха в чалготеката на Рич, но трета вечер не можех да издържа на напъна;)
Та... четиримца се запътихме към нощния бар и.. аххх, изненада, отваряме вратата и АВВА ни засмуква към дансинга и подобно на мехлем се разтича в разранените ми ушни канали.
Разпяхме се, разтанцувахме се, ухилихме се... и така... до след втората песен. Тогава DJ-йчето обясни, че трябва да освободим дансинга (неголям подиум) за програмата на нощния бар. Освободихме го и се зачудихме къде да седнем – нямаше “грам място”. Застанахме до едни стълби, под които в последствие открихме една маса, издърпахме я и седнахме върху нея:) И така... загледахме програмата....
Честно да си кажа, по-смешно нещо не бях гледала! Програмата бе много добре направена, разнообразна, изпълнителите бяха сравнително добри, но... според мен времето й е отминало преди около 20-30г.
Първия номер го приех добре, втория – с лека усмивка, третия – разсмя ме от сърце, оттам нататък се превивах от смях, а от очите ми бликаха сълзи;) Интересно бе, че тази реакция я имаше само нашата групичка. Колегата ми се бе вкопчил в близката колона и също ревеше (в буквалния смисъл) от смях. Едната ми колежка (тя си пада малко сухарка) се смееше сравнително чистосърдечно, а това е рядкост за нея. Другата ми колежка, която се бе качила до стаята преди да започне програмата, се върна в момент, в който участниците правеха някаква почивка между номерата и ни завари хилещи се истерично. Тя съвсем естествено се зачуди какво ни става (цялата зала се току се обръщаше към нас, дотолкова неконтролирано се хилехме). Казах й да изчака и сама ще разбере. Естествено, само появата на следващият участник бе достатъчна за нов пристъп смях от наша страна, а тя пак попита: “Ама какво ви става, бе? Съвсем нормален си е човекът".
След около 2 минути и те се превиваше на масата.
Не знам как да обясня причината за нашия смях. Предполагам, че на това шоу му се вика “вариететна програма”. Да де, но подобни номера аз съм виждала само в старите черно – бели филми от зората на “Слънчев бряг”, да речем.
Само ще спомена, че участниците бяха един фокусник / жонгльор (някои от фокусите му така и не ги разбрахме), една кючекиня (ам не можа да ме убеди, че е много добра, въпреки, че някакви мъже и бутаха пари тук-таме) и танцов състав от три момета и младеж, които играха български, гръцки, латино и др. разни танци.... Бе, то не бяха разходки на мацките по подиума с нещо като пера, в стил щраусови опашки?! Имаше и танц с ветрила – разхождат се едни крака и едни ветрила и ти се чудиш голи ли са или не – явно туй бе номера ( е, не бяха, ам какво от туй?!). А върхът бе, когато в един миг младежът се заизви по пода, правейки онази брейкарска гъсеница, която аз помня от.... може би 8 клас.
Честно казано, накрая едвам я изтраях програмата, но се насилих да я изгледам, защото едва ли друг път ще имам шанса да наблюдавам нещо подобно;) На другата утрин, коремните мускули ме боляха от смях, така, че ... прекарах си страхотно!;)
Разказах всичко това, защото ми предстои ново сливане на седмиците... Този път потеглям за Белоградчик и то не по работа;) Това ще бъде третата спирка от личните ми културно – исторически маршрути. Така и не намерих време да опиша втората – Казанлък (Казанлъшката гробница, Голямата косматка, Арсеналка). За първата разказах;)
Е, дано има какво интересно да разкажа и в понеделник;)

Labels: ,

“много за малко”