<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/platform.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttps://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d4859600396850592937', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

;)

Приятелите са чудесно нещо! Не съм аз откривателя на този факт, но няма как и да не го спомена. Не се случва всеки ден да ти позвъни стар приятел от “другия край на света” (все пак Сингапур – София са достатъчно отдалечени и предполагат лесна забрава), да ти се накара, че не те е чувал отдавна и вместо да те помоли за услуга или да те ползва за “кошче”, той ти предлага да му отидеш на гости, като ти оставя на разположение цялата си къща. Нима се случва често това? Е, поне на мен не.

Благодаря, дете! За пореден път разтупкваш “моето момичешко, пъстро сърце”:)
**********************************
Отдавна не съм писала глупости тук, а обичам да разсмивам Fobos и uga;)
Та, да разкажа една случка с въпросното приятелче. Времето е нейде преди около 6-7 години. С него поделяхме офис в кооперация, в центъра на София. Ние бяхме на приземния етаж и в офиса се влизаше от вътрешния двор на кооперацията. Една утрин пред вратата на офиса ме чакаха 3-4 човека. Единият от тях бе съсед, който непрекъснато ме дебнеше да си говорим. Да де, но аз имам абсолютна непримиримост към любопитковци разни и си имам начини да ги отказвам, понякога даже доста грубо:(
Та, виждайки го, аз се направих на много заета, забързана, надута... Оказа се, че другите били от енергото, трябвало да подпиша договор с тях, нещо си там партидата... дрън... дрън...
Поканих ги в офиса, седнах си на бюрото и взех все така надуто и важно да чета договора. В началото останах с впечатлението, че “им взех страха”. По едно време обаче забелязах, че хората взеха да се посбутват едни такива, да се подсмихват и... някак си ... бе не ме гледаха със страхопочитание :Р
Не можах да си обясня факта до момента, в който не подписах и не ги изпратих до вратата. Връщайки се обратно към бюрото установих, че на радиатора зад него се сушат боксерките и чорапите на същия тоз мой приятел.... бил развален бойлерът в квартирата и му било по-удобно в офиса да се изкъпе... Да де, ама аз до ден днешен се изчервявам като си помисля какви ли картинки е обрисувало въображението на моите посетители, при вида на изпраното:Р

Labels: ,

“;)”

  1. Blogger Fobos Says:

    Хахаха! Тази история не я знаех, не си ни я разказвала! :-)

    Всеки енерготехник, че дори и просто мъж би си помислил какво ли не... само не и версията за разваления бойлер :Р

    Мисля, че простотата и невинността на постъпката на твоя колега са достойни за някой скеч, стил "Аламинут" ;-)

  2. Anonymous Anonymous Says:

    Ари ва, тия мокри гащи ще ме гонят до живот през годините...и беше (уви) преди 9 години

  3. Blogger Fenia Says:

    @Красето, както знаеш, имам услужлива памет:Р

    @Fobos може да се замисля да им продам правата:)