Сингапур - първи мигове
И така, едно от първите неща, които съзрях на летището бе едно огромно табло с туристическа информация. Имаше над 30 вида брошури и карти. Трябва да призная на тукашния туристически борд, че върши страхотна работа.
Ненатрапчиво, из целия град е пълно с брошури и диплянки, информиращи те за местата, които трябва да посетиш, какво да очакваш, как точно да стигнеш до там и не на последно място, колко ще ти струва това удоволствие.
И така, награбили брошури и дипляни се затътрихме към изхода на летището и най-хубавата картинка от последните 36 часа, а именно - подскачащия с нахилена физиономия Красимир, който ми махаше да излизам по-бързо;) Оттам нататък, всичко се завъртя с шеметна бързина: Излизам, прегръщам малкия, насочваме се към таксито и звъни телефона – Станимир:
- Стане, в Сингапур съм.
- Да, знам, Мтел ми каза.
....мигам, нещо не разбирам...
- Какво има? Случило ли се е нещо?
- Не, нищо. Исках да те поздравя с добре дошла и да те попитам как дишаш...
Измърморих нещо, че не знам, че се настанявам в таксито (тамън си товарех багажа), че ще говорим по-късно.... но все пак една приятна топлинка се разля из мен – гот ти става, че на някой му пука какво ти се случва;)
- Стане, в Сингапур съм.
- Да, знам, Мтел ми каза.
....мигам, нещо не разбирам...
- Какво има? Случило ли се е нещо?
- Не, нищо. Исках да те поздравя с добре дошла и да те попитам как дишаш...
Измърморих нещо, че не знам, че се настанявам в таксито (тамън си товарех багажа), че ще говорим по-късно.... но все пак една приятна топлинка се разля из мен – гот ти става, че на някой му пука какво ти се случва;)
И ... за нула време се оказахме у малкия, като с влизането си успяхме да събудим малкия на малкия:Р Странна работа, макар и от няколко месеца да „предъвквам” в главата си факта, че „детето” е станало баща, пак не мога да повярвам!;)
И така, зашеметени си спретнахме по душче, разходка до съседното кондо (condominium), пийване на кой каквото пие пред басейна, малко сладки приказки пред телевизора и... в леглото. Малко се бях попритеснила: По време на целия полет бях спала, кацнахме наше време 9-10ч (тукашно 15-16ч) и след 3-4 часа пак трябваше да си лягаме.... Мислех си, че няма да мога да мигна. Да, ама не!
Към 12ч на другия ден Красето „срита вратата” , щот’ сме щели да си пропилеем деня. И така, бърза разходка из града (не, че успях да видя или осъзная нещо, или пък да се ориентирам...), свършване на някаква моя (тестване в Nikon центъра, какво точно съм повредила на апарата / обектива си) и на Красето работа, вечеря в парка, изпращане на семейството и.... ей ни на, home alone;)
Labels: маршрути
This entry was posted by Fenia, on
Wednesday, February 06, 2008.
You can leave your response.
