<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

ДО СПОТ:

публикувам писмото си до един от нас... дано всички, които ни вълнува, "намерим пътя си към него!"

Здравей Детенце,

Ето ме и мен!

Може би си мислиш, че съм те забравила, но... уви, грешиш Почти 10 дена не си бях у дома. Малко странно е да наричам София дом, но... факт.... Странно, как се променят хората.... Ти ме познаваш - обичам Бургас, в цялата му същност ... и все пак, София някак си стана моят дом Не знам дали да съжалявам или да се радвам, но Вие я направихте такава... Да, Тя Взе много от самата мен – изчезна старата, добра Антония и се появи това мое сегашно АЗ. Това АЗ, което се оглежда на всяка крачка, което се улавя, че мрази определени хора, което забрави да се усмихва и което се връща назад единствено, когато се среща с Вас- тези, които някои наричаха секта, а аз – СПОТ – моята единствена и непрежалима рожба. Да, тъгувам за Вас! Обичам Ви и живея чрез Вас!

Ето, че ме нямаше почти 10 дена. Бях 3 дена във Виена. После 4 в Троян и.... ми домъчня за Вас. Не, че бих Ви потърсила! Не, че бих имала време да се обадя и да попитам как сте, но... Вие сте с мен! Обичам Ви!!!!

И така, бях във Виена – град приятен, топъл, дружелюбен. Град, в който „съм посяла част от нас”. Да, там расте и се бори с живота едно малко спотаджийче. Не съм ти разказвала, нямаше и кога, но и... там растем. И....а тамън се „престраши” да ми сподели, че е бременна и .. роди се бебе Мàртин. Да, детенцето се роди в навечерието на 7-мия месец. Получих sms със следното съдържание: „ на 23.09.2008 ( вместо на 23.12.2008, след 23 дневен престой в болницата) в 13:06 се появи на бял свят Мàртин. Със своите 999 гр и 36 см е едно много много малко бебче, но засега е голям борец и се чувства добре в болницата. Поздрави от майката и бащата...” Този sms получих на 05.10.2008 в 09:56ч....

На няколко пъти го четох и препрочитах... Все не можех да повярвам... Бяха минали почти 2 седмици от раждането на детето... Не можех да разбера, защо не съм била част от радостта и тевогата, та аз толкова ги/Ви обичам! И все пак, разбирам ги - тревогите са били и са големи. Там една майка и един баща живеят за „няколкото грама на ден”, които тяхната рожба наддава... Но, това е животът – създава се и съществува независимо от нашата воля....

Имам и друга хубава новина: Двама от нас чакат детенце!;) Както казах и на бъдещата майка – от много отдавна нямам нещо, което да очаквам с нетърпение и... ето, че ми го дариха – едно ново спотаджийче и... има голяма вероятност да са две наведнъж! Живот и здраве – ще видим;)

Друга страхотна вест е, че М. – в Канада ни е дарила с близнаци. Да, тя загуби пътя към нас, а и ние я оставихме да го направи, но... нищо не ни пречи да се порадваме на щастието й, още повече, че знаем, колко много го желаеше тя!Да са ни живи и здрави!


Хъм, малко се поувлякох тази вечер, но виновна е може би бутилката бяло вино до мен... утре може би ще продължа с ред други новини и писания!

С обич,
Антония ВС

Labels: ,

“ДО СПОТ:”