Ден празнично - (не)обикновен
Вчера бе един страхотен, невероятен, супер ден! И бе такъв, не защото бе празник, който уважавам безкрайно много, а защото го прекарах с най-любимите си хора и то по най-обичния от мен начин;) Някак си неусетно се организирахме и отидохме на пикник;) Не бях много фен на идеята да отидем само с Радки и Веска преди другите, но... впоследствие, вземайки под внимание личността на Веска, се съгласих и...разбира се, не сгреших;) Няма друг такъв човек (или поне аз не съм срещала такъв), който да дрънка около 8 часа глупости и на теб нито да ти омръзва, нито да ти става скучно...даже напротив...просто...тя е човек, на който нито можеш да се сърдиш, нито да се караш;)
Както и да е...на пикника прекарахме страхотно. Избрахме невероятно място...нейде над Бистрица...в една горичка, до едно поточе. Точно пред нас поточето правеше малко разширенийце.... като в приказките... И всичко бе като по поръчка - шарена сянка - за да се изтегнем под нея; бистрата водица - за да ни плакне погледа; приглушения ромон на същата водица - за фон на присъщия ни хилеж; даже имаше и място, точно създадено за изстудяване на бира – едно мини – вирче... страхотно... ако нямаше да изглежда като реклама, щях да помоля да го снимат;) А, че компанията бе повече от приятна...няма смисъл да казвам;) Обичам „спотаджии”, обичам ги повече от всичко на света. Писала съм за това и ...както изглежда, ще продължа да го правя;) След пикника, с Илианка решихме да се поразходим малко.... някак си не ни се прибираше... Пътьом се обадихме и на Иветка, която бе дала знак, че си е в България;) Ми...уж заседнахме за малко, а...то взе, че продължи повече от 4 часа... Мисля, че това бе най-правилния завършек на деня... Много ми е мъчно, че съпруга на Иветка (австриец) не идва с много голямо желание в България. То, наистина пребиваванията му тука се броят на пръстите на едната ръка, но все пак... Много драго ми стана обаче, че снощи, същия този човечец, съвсем очевидно се забавляваше и даже правеше неистови опити да удължи максимално времето, в което сме заедно (да се разбира – да ни напие). Опитваше се да хитрува, отивайки уж до WC-то, а пътьом поръчваше 3 бири Стара Загора (да се разбира - Загорка);) Та, само благодарение на факта, че думите, които знае на български са няколко ( Как си? Спиш ли? Печена чушка...), а нашенския сервитьор не знаеше и толкова на английски, и се налагаше да идва да ни пита за потвърждение, само благодарение на това не се напих... Прекарахме толкова добре, че той даде обещание за съвместна почивка в България, което изуми самата Иветка! Бе обстойно запознат и с “Тайнството на Боженци”, така, че.... догодина има огромна вероятност да бъде част от компанията, което означава и – да ни “върне” Иветка ;)