<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den_US\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

Обещанието си е обещание

От големия следпразничен мързел ме измъкна един мейл, който ме накара и да се засрамя заради неспазено обещание (да, Таня, бях обещала), а именно - да разкажа как съм посрещнала новата година.
Както обикновено, до последния момент си нямах и грам идея
(даже малко се бях поизнервила от този факт) къде ще посрещам новата година. Искаше ми се да е в непретенциозна обстановка, нейде сред природата, далеч от ежедневието. Честно казано, привличаше ме идеята за посрещаме при леля Елиза в Триград, но по независещи от нас обстоятелства, доста късно се организирахме.
Спасително за нас се оказа това писание на Таня и ... много не му умувахме. Макар и да нямаше места, адвенчърите успяха в да ни сместят. Групата като цяло бе доста голяма – над 50 човека, а обстановката - повече от непретенциозна. Zlatkata ме попита, кой от нас е мърморил най-много, а истината е, че в скромната ни групичка - Поли, Fobos, Драго, Грейвъра и аз, мърморковци нямаше;).
Адвенчърите бяха двама – Емилия и Сашо, подкрепени от строго гледащия Боно. Отдавна не съм била в компанията на толкова лъчезарни хора! При условие, че имам невероятния късмет да съм заобиколена от страхотни хора, те ми направиха невероятно приятно впечатление.
От София тръгнахме с две бусчета (другите бяха със собствен транспорт) и спряхме на ханчетата да хапнем. После отидохме до хладките минерални бани, но освен Боно, друг не се осмели да се изкъпе. Аз си повлякох хавлията към банята, но се оказах единствената желаеща от жените, а и в банята се бе усамотило някакво семейство, та .... и аз се отказах.
След кратко изчакване потеглихме към селото. Пътьом спряхме на мястото с най-красивата (за местността) гледка към Пирин;) Стана ми малко смешно от начина по който адвенчърите се отнасяха към нас - като към рохки яйца;) Непрекъснато ни питаха как сме, всичко наред ли е (зъболекарката ми се държи по подобен начин)... все едно сме видни софийски глезльовци, които планина не са виждали и за които да прекарат два дни при повече от скромни условия (селска къща, в която отдавна не е живял никой, без баня и с тоалетна на двора) е единствената авантюра за изминаващата и за предстоящата година :Р
Беше ми забавно, защото не за първи път посрещам нова година по подобен начин. Преди няколко години ( 2004 мисля) мястото бе връх Мусла и това посрещане си остава # 1 в личната ми класация;) Причините са обясними, де;)
И така, настанихме се в къщата. Оказа се, че леглата са три (всяко по персон и ½) – 2 в стая на 2-ия етаж и още едно - в стая на приземния етаж. Дядо Петре (ударението е на крайното е) напали печките в стаите и ни остави. Реших децата да спят горе, а аз - самичка на приземния етаж. Плине обаче забрани, отсичайки категорично, че никой няма да спи сам!;)
Еххх, мили ми лагерни години, колко много сте ми липсвали;) Леглата бяха събрани, а след дълга вечеря в ханчетата и пожелание за лека нощ, отправено към притъмнелия Пирин (няма такава гледка, ей! ) и гъсто населени;) Е те тогава започна веселбата! Fobos направи опит да спи с ръцете нагоре, но бързо се отказа. Всеки бе кръстосал ръце на гърдите в напразните опити да заеме минимално място. Но проблемно се оказа не мястото, а завивката, ам... нали „всеки дърпа чергата към себе си”, та.... нормално :Р
Печката бе изгаснала отдавна и в стаята бе доста студено. Добре, че си знам стоката (в смисъл – сред нас нямаше мъж, способен да напали печка:Р), та взех от София печката (тип духалка), която включихме и оставихме да работи цяла нощ. Благодарение на нея бяхме единствените, които са „пукнали” от жега. Мен, освен всичко, ме топлеше и един подарък на zlatkata – дебела, пухкава пижамка на пчелички;)
Ставането бе трудно и протяжно..... Всеки трябваше да мине през чешмата (мийката, по бургаски:Р), която бе оставена отворена, та да не замръзне и температурата й бе наистина малко, ама съвсем малко над нулата. Fobos, с типичната за мъжете суетност реши, че трябва да се бръсне. Едвам го възпрях;)
И така, събудени, облечени и полуизмити, хукнахме към площада (не бе никак далеч, все пак къщата ни бе на улица # 4). В селския хоремак сварихме адвенчърите да се чудят как да сберат толкова много народ на новогодишната трапеза;) В един момент се отказаха и тръгнахме отново към ханчетата да закусим (нищо, че часът бе около 11:00). След похапването, една дълга колона от два буса и над 8 автомобила, запъпли по пътя към с. Влахи. Там се запознахме с няколко Еко-проекта - за съхранение на каракачанските породи и опазване на хищниците (една мечка и един вълк).
Интересно, вълкът се бил поопитомил малко, но му докарали отнейде една женска, а покрай нея, той отново подивял. В последствие, нещо се бе случило с женската (да се разбира изчезнала или умряла, не разбрах точно), но вълкът си останал див. Хъм, дали женските индивиди при всички видове и условия влияят еднакво на мъжките (в смисъл – подлудяват ги)? :Ррррр
След разходката до животинките, отидохме и до Влахинския водопад, та да оплакнем очета в поредната красива гледка;)
Неизменното похапване (този път за обяд – час 16:30) в ханчетата и потегляне към с. Стара Кресна.... В кръчмата масите бяха подредени и застлани. Адвенчърите цяла вечер “хвърчаха” с едни салати, туршии, домашни (на дядо Петре производство) ракии и вина, питки, пълнени прасета, зеле с пиле, с боб.... а в последствие - баница, баклава... Със сигурност забравям нещо! Всичко бе толкова изобилно, че само вида им засищаше.
Когато на заранта Емилия видя пълните чинии, ни скастри:
- Как не ви е срам, всичко е готвено от бабите и е толкова вкусно, защо не сте го изяли?!!!! - Наистина се почувствах виновна....
Но това бе на заранта. Вечерта започна с похапване и пийване и по някое време на оскъдното свободно местенце се помести един цигански оркестър. Първата песен бе „Елена, Елена, дете на дивата пустиня....” ( сещате се, нали?). Изпълнението бе в чест на Елена и Миро (от някой брой на Big Brother), които също се оказаха част от групата. След "еленските" изпълнения, последваха хорца до откат. По някое време, някой ме побутна да ми каже, че по ТВ-то президента бил говорил, ама кой ли му обърна внимание?! Бях се захванала на хорото и не се пусках, макар и участието ми да се основаваше на олимпийския принцип, че е важно именно то - участието, а не резултата (Таня, Таня, ако ме бе видяла, със сигурност щеше да се откажеш да поглеждаш тук:Р ).
Страшно се забавлявах и въобще не усетих времето. Не разбрах нито кога дойде времето за фойерверки, шампанско, поздравления, хоро на площада, нито пък, кога стана 5:30;) Останали последни от неместните, с Fobos се завлякохме към къщицата на улица # 4, където вече похръкваше останала част от скромната ни компанийца.
На заранта бяхме сред първите пийващи кафенце на площада, слушащи музика от laptop-а на Драо и обявили Боно за президент, защото донесе една тава баница, останала неупотребена;)
Преди завръщането в София минахме през две села (не им помня имената), за да погледаме кукери. В първото село погледахме, но във второто, в което трябваше да има и кукерско надиграване, не успяхме. “Героите” бяхме поизморени, а кукерите тръгнаха първо из къщите да гонят де що зъл дух видят и докато се извървят през голямото село, ние вече бяхме позагубили интерес към тях (още повече, че не успяхме и да си запазим места, от които да виждаме добре) и си мечтаехме само и единствено за банята и тоалетната на дома:Р
Смешни моменти:
В новогодишната нощ бях оставила Nikoncho в ръцете на Fobos и "чичо Манчо" снимаше ли снимаше.... В резултат, всички баби и дядовци го бяха сметнали за фотограф и доприпкаха при него да молят за снимки;) В това число бе и единият от тримата братя цигани ( те били трима братя и една сестра или, както сами се наричат - тримата братя и златната ябълка), обитаващи селото. Та циганина бе решил, че Fobos ми е гадже и започнаха приказки от рода на:
- Твоят приятел е страшен пич, да знаеш.
А към Fobos:
- Аз ако съм на тебе, ей тая мома (моя милост:Р), ще я взема веднага и... хъммм, помаците от Велинград имаха една приказка...ммм... как беше... сега ще се сетя: Таз година войник, догодина ..... тц, не беше така...ммм....
Помогнах му:
- Таз година люлка, догодина булка:Р – с Fobos естествено се хилихме до припадък, а човечецът казва:
- Да бе, точно така беше, ти си я знаела:)
Към 05 ч от първия ден на новата година, в кръчмата бяхме само Fobos, аз и неколцина местни (адвенчърите разкарваха пияни по квартирите им :Р). Видях, че в доста чаши има останало червено вино, което подпийналите хорица бутаха без да искат и наставаше някакво мазало по покривки и под... За да го предотвратим, с Fob взехме да изнасяме чашите с вино към бара, като аз пресипвах виното в една от тях, а другите слагах една в друга. Целта ми бе с по-малко разкарване повече чаши да пренеса, естествено:Р Да де, но един от местните нещо не ми бе разбрал замисъла и безкрайно угрижен дойде при мен и каза:
- Виж какво, ако искаш, ела утре и ще ти дам една бутилка вино, но само те моля, не събирай това от чашите! - Чак онемях от изненада, а после, после пак се хилих до припадък;)

В заключение:
Прекарах си страхотно. Бях там, където исках, с хората, с които исках!
В допълнение се запознах и с едни безкрайно лъчезарни и добронамерени хора, с които се надявам да се видя скоро пак;)

Labels:

“Обещанието си е обещание”

  1. Blogger ieti Says:

    Еееее браво браво евалата много се радвам че сте изкарали добре празниците в такава хубава и весела компания.

    Като прочетох това готино описание на всичко, което сте преживели си се усмихнах и вечерта ми стана малко по-хубава ;)

  2. Anonymous Таня Says:

    Браво, много се радвам, че сте си изкарали добре.
    Като мълчеше така, взех да се притеснявам, че е станала издънка, ей :-)
    Страхотно :-)

  3. Blogger Fenia Says:

    @ieti, радвам се, че съм направила вечерта ти по-хубава и усмихната;)

    @ Таня, няма за какво да се притесняваш;) Ако бе станала издънка, нито аз щях да си кажа, нито пък ти щеше да си виновна;) Благодаря ти, имам да те черпя, ей;)