Nikoncho
Знаете ли, прекрасно се чувства човек, когато има мечти и още по-прекрасно, когато те станат реалност:)
“Изчезнах” за няколко седмици, в които се случиха куп неща, но днес няма да разказвам за тях. Днес ще разкажа за помощта на един много добър човек, един мой истински приятел, който направи дори и невъзможното за да изпълни една моя мечта.
Да, става въпрос за онази моя малка тайна, за която трябваше да изчакам 2 седмици.
И така, от днес съм горд собственик на .....
“Изчезнах” за няколко седмици, в които се случиха куп неща, но днес няма да разказвам за тях. Днес ще разкажа за помощта на един много добър човек, един мой истински приятел, който направи дори и невъзможното за да изпълни една моя мечта.
Да, става въпрос за онази моя малка тайна, за която трябваше да изчакам 2 седмици.
И така, от днес съм горд собственик на .....
Приятно ми е да ви запозная. Казва се Nikoncho. Така го кръсти човекът, направил го реалност за мен, запечатал първите снимки с него и публикувал ги тук.
< ----- Това е той;) 
Дааа, преди години, но е той. От снимките е видно какво дете-идиотче е бил и ... уверявам ви, не се е променил;) На всички, които наричам “деца-идиотчета”, трябва да е ясно – това е вашият първообраз, това е оригиналът!;)
А сега сериозно:
Аз съм човек безкрайно организиран, що се отнася до околните. Ако на някой нещо трябва да услужа, ще измисля хиляди врътки да го направя, организирайки 100 човека и отделяйки безкрайно много от все по-липсващото ми свободно време. Когато обаче става въпрос за мен, оооо, тогава нищо не може да ме накара да се помръдна!
Та, аз от около година и половина съм решила, че искам фотоапарат. То не бяха чуденки и питанки (и за това друг път ще разказвам...), но така и не се задействах. Вече решила какво искам, взех да се чудя откъде да си го набавя. Честно казано, опитът ми е нулев и информираността за техническото изпълнение ме правеше абсолютно пасивна и нерешителна, ограничаваща се само да попита тук - там за цената и толкова.
Да де, но имах благоразумието да попитам и Красето за цената в Сингапур ( където той понастоящем си топи д-то из сините води):Р
Ако не бе той, щях да продължавам да въздишам в мечтания, но той организира всичко (включително мен):
Намери човекът заминаващ за натам, нямащ нищо против да занесе парите, а после и да донесе апарата, а аз... аз стоях и чаках да го пипна в ръчички. Бях бомбандирана ежедневно от смс-и и снимки на / с моето съкровище (това ме подлудяваше - караше ме да треперя като малко дете чакащо да отвори всичките безкрайно красиви подаръци под елхата, но трябващо да се съобразява с наставането на някакъв час...), а не смеех да ги споделя с никой. Може би е глупаво, но... такава съм, дорде не го пипна, не вярвам!
А сега, сега вярвам! Вярвам, както винаги в доброто и хората! Вярвам в истинските приятели ("сектата" е доказала себе си във времето....)! Вярвам, че винаги ще ми помогнат, така, както и аз няма да се поколебая да го направя!
Благодаря, Красе! ;)
Labels: "сектата"
This entry was posted by Fenia, on
Friday, December 01, 2006.
You can leave your response.
4:20 PM
Честито!!!
Пожелавам ти Никончо да си служи вярно!
9:56 PM
Еее, честито! Ползотворна и дълготрайно "сътрудничество" да си имаш с Никончо! Да запечатваш най-хубавите моменти с него и... да ги споделяш с нас :)
1:30 AM
с драго се уплашихме, че си решила да си купуваш/осиновяваш леопардче ;РР (жълто-черна трепет...) ся ми става смешну като се сетя.. ;рР
много се радвам! знам колко много го искаше и... мога да си представя как истински му се радваш!
лала :>>
10:27 AM
Ей, добре че се похвали. И много ти честито.
Тъкмо смятах да те наспамя с въпроси не минаха ли тези две седмици, че не съм от най-търпеливите :)
5:43 PM
Хей, благодаря ви за споделената радост;)