<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/platform.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttps://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d4859600396850592937', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

да си имам проблемите....

Сектата ни боледува - няма къде да се събира...

(Василев, така и не изпълни мечтата ни за достъпна кръчма за служители:Р)

Това, съвсем естествено, се отразява на честотата, а от там и на качеството на нашите сбирки. Искрено съм се притеснила, че ще се забравим. За тази промяна обвинявам заведенията. От известно време установявам, че на любимите ми такива нещо им става. Трудно ми е да разбера ЗАЩО в Дивака (да се чете – и идея си нямам)(който и да е от всичките) не запазват места. Това било фирмена политика. Да де, ама ЗАЩО? Каква е разумната причина? Какво пречи в най-новия, например, да оставят горната зала само за резервации?

Вчера ми се наложи да запазвам маса за 20-ина човека и то не в някой лъскав ресторант, а в едно квартално заведение... Да, то това заведение по принцип ми е странно – квартално, ама вечно пълно (като се замисля последните 3-4 пъти със Златева все не си намираме места).
Та, отивам аз да запазя места и мацката, към която се обръщам, веднага ме отрязва:

- А, не може! Как така от днес за утре?! Не!

Аз - усмихната учтиво:

- Ама ... колко дена по-рано са необходими за да си запазя места? Утре няма да работите ли? ЗАЩО да не може?!

Тя - леко разколебана от усмивката и спокойствието ми:

- Момент да видя дали имаме резервации за утре...”.

Аз, имаща едно на ум, зяпвам в тетрадката (да ме не излъже...) и да, нямат резервации за утре. Следва:

- Момент да се обадя на шефа.

Скрива се в кухнята. Е, чак толкоз’ нахална не съм. Не я последвах. Излиза:

- Шефът каза да направите меню”.

Аз: Ама какво меню?! Поводът е рожден ден... всеки ще си поръчва...”.

Тя: Уффф, трябва пак да звънна на шефа

Звъни...: Ми... поводът й (това "й" го подминавам...) бил рожден ден и не можели меню да кажат....

Затваря телефона и ми се усмихва ехидно: Шефът каза, че не може.

Сигурно очакваше да се скарам с нея, ама на мен вече ми бе докривяло и не исках повече да си развалям неделното настроение. Пожелах приятна вечер и се изнесох....
Запазих в съседното заведение, което е на по-хубаво място, с по-хубава гледка (онова в парка), но там ме дразнят в последно време. Откак сложиха тези дървени маси и пейки, целящи да ми покажат, че това е бирария / пицария, а не кафене и откак разни намусени каки се разхождат безцелно, а онзи сервитьор (постоянното присъствие) се тросна на Златката, че си е поръчала точно тази салата (което си бе факт, де, ма що трябва да държи тон? знае ли, че едвам я удържам:Р), а не другата.... ми нещо се скъса в мен! Както и да е... те също трудно се съгласиха да ми запазят места... и то вътре в заведението! Гадост!
Друго “побъркано” заведение е Мис Каприз на Гарибалди. Имам хубави спомени от него (“един сервитьор.... гонещ ме по площада и викащ ме по име”, ама това е друга тема;) ). От танците винаги засядаме там да пийнем по нещо, а който иска и да похапне. Е, ако е пълно заведението, бих разбрала желанието им да си подбират клиентелата, но в последно време не е така или поне не е така по времето, в което ние ходим.
Е, при празно заведение, когато влизат едни 15-ина човека и си поръчват минимум 15 бири, каква е причината да им се сърдиш?! Разбирам да сме някакви прошляци, неуправляеми типове... ?! Нямат основание да ни гонят, а един път точно така са постъпили с нас (аз не съм присъствала, но се чувствам засегната). Защо? Колко консумация на човек трябва да се направи, за да си добре дошъл в едно заведение? Фирмена политика или индивидуално сервитьорско решение е това?
Откак категорично отказах да ходя 1-2 часа по-рано за да пазя места в Дивака (пак към "сектата" се връщам), сменихме бивака. Ходим в заведение, собственост на наш познат. Хубаво, но и там “сектата” нещо не сме долюбвани. Последния път щях да бия сервитьорката. През цялото време се мусеше, хвърляше менюта (кат’ за Златева човек, нали jo-йка?:Р) по масата, почти не говореше, а за финал ни върна сметката, казвайки, че не е точна. Сметката бе (по спомен) 80,15 лв, а ние й бяхме оставили 90 лв. Ок, ясно, че не е изброила парите както трябва, но тя с такъв груб тон ми каза (аз й дадох парите, към мен се обърна), че не е точна, че аз чак се стреснах. Преброих ги, извиках я отново и я попитах колко е тази сметка, да му се не.... - 80,15. Ок – отговорих аз – а тук са 90 лв. И тя не каза и дума....
Ей това май най-много ме нервира! Как не намери дума да се извини или нещо от рода. Чак ме доядя, че забраних на “Кунчихуа” да се скара с нея. Успокоявах го през цялото време, а тя... ама ха!
Друго любимо заведение (за оплюване) – Лагуна. Ми за мен това заведение години наред си е #1. Да, но в последно време сервитьорките и там нещо се промениха / смениха ( заплатите им не са вече така атрактивни, ли, какво ли?!). Допреди няколко месеца лицата там си бях все едни и същи, а сега - все нови и нови физиономии. Оставят ме да чакам за меню (за да ми бъде донесено) по едно 10-15 минути, а аз дори не искам меню, знам си поръчката... Да, но когато им кажа, че искам да поръчвам, аз отново съм оставена да чакам, докато: се забърше съседната маса, докато се донесе нов пепелник ...
Бе, нормални ли са тези хора?
Другото, което изключително много ме дразни в Лагуната, а и в доста други заведения е, че си нямат комплектен прибор за всяка маса! Как е възможно това? Сядаш, поръчваш, носят ти поръчката, молиш за подправки и... те отиват до съседната маса и ги вземат от там. Не по-малко гадно (и смешно, де) е, да вземат твоите, за да ги сложат на масата на новопристигналите. Не разбирам какви претенции за категория може да има подобно заведение?
Друг новопридобит минус на Лагуната е, че не само сервитьорките са станали мърди, но и в кухнята им не са по-бързи. Оказва се съвсем нормално да чакаш около 40 минути за един омлет... Колкото и да ми е любимо заведение, вече съкращавам посещенията там (освен когато нямам време за убиване) и продължавам да се чудя ЗАЩО се случва всичко това? Толкова ли е голям недостигът на заведения, та да си позволяват лукса да гонят по един или друг начин клиентите си?!

Labels: , ,

“да си имам проблемите....”

  1. Blogger zlatkata Says:

    явно ще трябва да поясня по темата за читателите ти че веднъж щях да набия една сервитжорка в бирария "Лучано"...и не ходя на заведение за да ми се дуе някой от обслужващия персонал,а да се забавлявам..не се заяждам тенденциозно обаче,просто си излизам и се старая да не се връщам повече..примерно...ма вярно да ти имам проблема:р

  2. Blogger Fenia Says:

    @Златева, не е необходимо да поясняваш, хората та знаят:Р

  3. Blogger Fobos Says:

    Да, трябваше да разкажеш и за бирария "Лучано" и подвизите на Златева... Там определео за първи път видях и усетих страха от Жената! Ужас... така се бяхме присвили в ъгъла с Джо и Миро... и дума не обелихме, а само пийвахме биричка и избягвахме погледа на Златката... Е за добро, де :-)

    Иначе, Тони, трябва да издадеш сборник от рода на "Един ужасен ден из софийските заведения", че да са ориентирани хората къде да ходят :-) Нещо да кажеш за "Дон Домат"...?

  4. Blogger Fenia Says:

    Сине майчин, страх от жената не требе да имаш, а респект!:Р

    За бирария Лучано нищо лошо не мога да кажа. Невероятните ребърца, които правят там им осигуряват моето благоволение, въпреки, че доста рядко си намирам места там.

    Що се касае до идеята ти за сборника - нямам чак такъв богат опит. Имам колкото за кратки писания, което и правя:Р

    Дон Домат на 6 Септември ми е некомфортен заради липсата на връзка в дълбоката му крайност. Другото заведение - на Раковска (до Славейков)някак си ме потиска с обстановката си. Бе... не е от заведенията, които се сещам, че скоро не съм посещавала;)

  5. Blogger warkin Says:

    има и трети Домат - на Веслец и Триадица - може да пробваш и него

  6. Blogger Fenia Says:

    @ warkin,наистина него не го знам, а и не се сещам къде е:(

    Проблемът при мен е, че съм мързелива и много много не обикалям. Гледам всичко да ми е на "една ръка" разстояние;)