<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den_US\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

за комиците - комично

Monday, September 10, 2007 by Fenia

Че съм аполитична е факт, който безкрайно ме устройва, но и безкрайно ме дразни. От една страна нямам абсолютно никакво желание да гледам оядени физиономии на хора с едничка мисъл в главата си как да ме / ни прекарат, а от друга - осъзнавам ясно, че имам своята обществена отговорност да не давам власт в ръцете на същите тези хора.
Така де, ама как да направя второто, когато трябва да гласувам за партия, а тя си поставя същите тези, оядените (понастоящем или в бъдеще) хора, на изгодните (според бизнес / междупартийни договорки) позиции? Как да стане така, че да избирам хора – можещи, знаещи, милеещи (уж) за народ и родина (звучи познато, а?!), като те не могат да се докопат до властта?
И така, четейки за италианския комик и прекрасната му идея, всяла смут в сърцата политически, чак ми стана завидно, а и признавам - тъжно... не за нещо друго, а защото у нас няма да се намерят тези 300 000 гласа, които да застанат зад една добра и никак не комична идея. И именно, защото ги няма тези условни 300 000 души, ще четем за олигофренските предложения за "данък образование", които ще бъдат отхвърляни по не по-малко олигофренски начин – хладно и определени като “нелепа шега” от хората, които са дали в ръцете властта на първите и които вместо да дават квалификации на безумията, трябва да поискат сметка (да се разбира оставка)!
Е, именно заради това, ще си живеем в страна, управлявана / обитавана от олигофрени, незнаещи що е туй Дарвин и чудещи се за какво им е туй нещо - училището? За какво са им преподавателите (та те знаят повече от тях)? Какъв е смисълът на образованието?
Заслужаваме да е така, щом не можем да се сберем 300 000 души и щом позволяваме на олигофрените да се подиграват с българския учител – този, от когото очакваме да “издялка хубави свирки”, този, комуто властта обещава 10 % увеличение на заплатата (на 350 левовата заплата !; за съвременните ученици обяснявам: 10 % на 350лв са 35 лв!) от м. Юли, но същия този м. Юли ги пуска (тях, учителите) в полагаем годишен отпуск, а по закон, щом си в отпуск нямаш право на увеличение (?!?!?!?!?!?!?)....
Е, какво можем да очакваме от този учител? Да, точно така - да прави хубави свирки, ама с вашите деца няма да се получи... Същия този учител ще си потърси друго, по-привлекателно поприще, със заплатата от което ще може да си храни и отглежда собствените деца! А вашите (и моите, ако и когато ги имам) за тях не ми е ясно кой, как и на какво ще ги научи
....

Labels:

ABC

потърси - намери

последни писания

последни коментари

архив

меденки - любимки

благинки

admin

Powered by Blogger

eXTReMe Tracker