<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/platform.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttps://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d4859600396850592937', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

носталгично

Thursday, January 25, 2007 by Fenia

О, минало незабравимо ...
Да де, ама не е минало. Хипер изненадана останах снощи, съзирайки този надпис на касата в кварталния магазин. Каква е обаче причината за него - все още гадая....
Предположения?

Labels:

нищо ново под слънцето

Wednesday, January 24, 2007 by Fenia

Поради тоталната липса на време, днес се опитах да понаваксам с непрочетените писания из блоговете и тази статийка на Вени ми припомни за една чернова, изостанала с месеци недовършена.
Случката е следната:

Месец Октомври 2005 г. във входа, в който живея идва инспектор от общината и ни глобява (да, не отделен живущ, а всички живущи във входа! не съм юрист, но ми стана странно това групово вменяване на отговорност) за грижите към две бездомни кучета.
Като казвам грижи, имам предвид следното: Кучетата са кастрирани, редовно обезпаразитявани, редовно водени на ветеринар за прегледи и ваксинация. 6-7 човека (само половината са от моя вход), живеещи в блока си правят седмичен график за да ясно кой от тях, в кой ден ще храни кучетата. На тези две кучета бе направена и колибка пред нашия вход, в която те живеят. Всичко това, хората са направили и правят със собствени средства!
Ясно е, че става въпрос за кучета с добър нрав – никого не са ухапали или нападнали. Да, може да те полаят от разстояние, но толкова, колкото да покажат, че съществуват...
За мен лично, тяхното присъствие е плюс, защото от момента, в който вляза в територията на блока си, аз знам, че няма от какво да се страхувам. “Нашите” две кучета си бранят територията и не допускат бездомно куче дори да премине през нея.
Странно е, че пиша именно тези думи “знам, че няма от какво да се страхувам”, защото в последно време се улавям, че много повече ме е страх от бездомните кучета, отколкото от хората.
Преди време едно куче ме нападна, но не мислех, че това ще ми отрази. Явно съм грешала! Ако преди ходех на работа и се прибирах вечер пеша и съвсем сама, независимо от часа (редовно в интервала 23 – 01ч.), сега това не го практикувам. Измислям си различни оправдания, но основната причина са си бездомните кучета (на две места по пътя си попадам на глутница от 4-5 кучета).
Та, за тези си грижи, входът ни бе глобен – 20 лв. За това, аз разбрах твърде късно – някъде около Юни 2006г. Бях касиерката на входа (не по мое желание, разбира се) и трябваше да преведа въпросната сума.
Меко казано “откачих” като разбрах! Не стига, че няколко човека съвсем на добрата воля помагат на същата тази община да се справи с непосилния за нея проблем (все пак две кучета по-малко обикалят гладни и болни по улиците ), но и ще ги наказва за това!
Категорично отказах на домоуправителката да направя превода и й зявих, че се наемам да жаля общинското наказание. Тя обаче ми обясни, че това вече е сторено и общината си е потвърдила “присъдата”, та да не се занимавам и да ги превеждам....
Още ми е гадно, че не се заядох и не опитах все пак. Факт е обаче, че към момента на потвърждаването на тази глоба и плащането й, тази статия бе излязла, кмета Борисов си бе кмет и идеите на общината за справяне с проблема вече са “плавали” в посока – прехвърлянето на отговорността към гражданите.... Е, това не попречи на същата тази община да глоби същите тези нас...
Именно всичко описано по-горе е причина да не слагам червена точка на кмета ни за изказването му на въпросното зооекспо. Може и причината да е, че (признавам си) никак, ама никак не го харесвам и просто да си търся повод да продължа да не го харесвам, но факт е – на експото нищо ново не е казал, а и това, което е казал е замислено много отдавна, но не само нищо не е предприето по въвеждането му, но се глобява и самоинициативното му провеждане от страна на гражданите!
Е, те това не е ли чист популизъм?!

Labels: , ,

Годишна данъчна декларация - напомнянка!

Monday, January 22, 2007 by Fenia

Наближава 31 Януари. Това е срокът, в който всяко физическо лице, което трябва да подава декларация за доходите си по чл. 41 от ЗОДФЛ (в най-честия случай - когато е получило доходи по граждански договори, наем, има действащо ЕТ и др.), може да ползва отстъпка - 5% от данъка за довнасяне. Отстъпката се ползва само ако сте подали декларацията и сте внесли данъка до 31.01.2007г.
Родителите на деца, ненавършили пълнолетие (вкл. децата родени или навършили пълнолетие в 2006г.) също трябва да подадат такава декларация, за могат да ползват данъчно облекчение за деца. Ако обаче те нямат доходи различни от трудовите, няма смисъл да бързат и да я подават до 31-ви Януари. Техният срок (както и на тези, които не желаят да се възползват от 5% - то данъчно облекчение) за подаване на декларацията е до 15 Април 2007г., а ако имат данък за довнасяне, той трябва да се довнесе до 30 дни от датата на подаване на декларацията по сметката на съответната териториална дирекция на НАП.
Декларацията може да бъде изтеглена оттук. Подаването на декларацията може да стане по интернет, в пощата или... редейки се на опашка в данъчната служба:Р

Labels: ,

късметлията Бойко

Friday, January 19, 2007 by Fenia

Бате Бойко си е човек, носещ късмета със себе си. Наред с всичко, което може и не може, явно може да командва времето. А то... то го слуша... Вижте какви са температури, какво е слънчице, какви са усмихнати хората....
Вместо да се поти над зимните столични проблеми, като изненадващо заснежените улици; недоволни граждани с изпочупени крайници; безбройните леки и не чак толкова леки ПТП-та, в които винаги виновни са шофьорите (макар и тътрещи се с 20 км/ч, пак са карали с “несъобразена” скорост и не са могли да заобиколят подхлъзналия се срещу тях автомобил), а не общината с непочистените си улици.... Та, вместо да успокоява “бесни репортери”, лично изброили излизащите коли от паркингите на фирмите, наети от общината да почистят улиците и по този начин доказващи, че броят на същите тези коли е едва 20 % от бройката, за която общината плаща... та той, кметът, явно просто е отсякъл:
"Зимата да се прескочи!"
И... резултата го изпитваме всички ние – зима няма (факт, влачещ след себе си достатъчно сериозни последици), слънце грее, хората са усмихнати, птичките пеят....
Та.... голям ни е късметлия кметът :Р

Labels:

начало - скромно, край - разюздан... човек да си не разпущи фантазията ...

Thursday, January 18, 2007 by Fenia

Поради "творческа изчерпаност", имам нужда от помощ. Моля, написаното по-долу да се счита за зов за такава! Тя (помощта) може да бъде оказана само и единствено с оставяне на коментар!
Та, задачата е следната:
За краткия срок от два дена (може и да го поразтегна малко, но не ми се ще), трябва да напиша две курсови работи на горе – долу еднаква тема, а именно:
“Как бих могла да популяризирам Етнографския музей в гр. София / археологическия комплекс Перперикон / Татул”?
Заглавието е приблизително. Трябва да напиша плюсовете и минусите на дестинациите (Перперикон, Татул) / обекта (Етнографски музей гр. София) и възможностите да привлека повече туристи там.
Всякакъв коментар би ми бил от полза и колкото е по-подробен, толкова повече би ме улеснил. Давам примери:
Коментар: “Не обичам да ходя по музеи” – даден само така, много малко ми помага....
К: “Не бих отишъл до Етнографския музей, защото съм го разглеждал преди 2 години” - би означавал, че не сте запознати с факта, че експозициите се променят, че често има тематични такива, като “Магическата маска", "Български народни носии" и "Павури" (към Октомври 2006г.).
К: “Не съм знаел, че има такъв музей. Не знам къде се намира” – слаба / неподходяща реклама.
К: ”Не се сещам за музея, защото в никое от печатните / онлайн издания на всекидневниците / ТВ / радио, от които се информирам, не го споменават по никакъв повод" - предложение къде да се рекламира и как (знаете, държавата пари за култура няма и за реклама на богатството си - също!).
Всеки един коментар ми е ценен и необходим. Целта не е да накарам някой да коментира в блога ми, което си е наистина изключителна рядкост, а да получа малко външна помощ.
Задавам насоките, които ме интересуват:
1. Какво знаете за музея / Перперикон / Татул? Откъде сте се информирали за тези места? Достатъчна ли ви е информацията, която имате? Как очаквате да получавате подобна информация? Ходили ли сте там?
* Ако отговорът ви е “да”:
  • Кое ви е накарало да отидете?
  • Какво ви е харесало и какво не ви е харесало?
  • Ако имате възможност – какво бихте променили?
  • Бихте ли завели там ваши познати чужденци и защо?

*Ако отговорът ви е “не”:

  • Кое би ви привлякло там?
  • Какво би ви улеснило за да отидете?
  • Какво очаквате да намерите?
  • Ако някой (приятел, туристическа агенция) ви предложи, бихте ли отишли? Защо? Какво трябва да ви осигури?
  • Ако нямате желание да отидете, каква е причината за това?

Това са на пръв поглед насоките, чиито отговори биха ми помогнали да си напиша курсовите работи;)

2. Мисля си и за това, какви събития биха могли да се предизвикат, за да популяризират обекта / дестинациите?

  • Ако всеки месец, по инициатива на Етнографския музей се затварят жълтите павета (моля, шофьорите да не ме оплюват! НЕ става въпрос за реално изпълнение, а развихряне на фантазията, с цел – освобождаване от изпит:Р) от 18 – 21 ч. в последния петък от месеца и се организират събития от рода на.....: “Месец на северняшкото хоро” или на “Тракийското хоро”, или на “Родопската песен”, в които да участват професионални танцьори / ансамбли, но не само за да покажат какво умеят, а да е възможно и зяпачите да се захванат на хорото и нещо като... обучение да се получи...

Та, нещо такова, би ли сбрало народ? Само баби и дядовци ли ще отидат и ако да, дали ще доведат и внучетата? Би ли било интересно за вас?

  • Край археологическия комплекс Перперикон, ако се организират, примерно - тракийски празници или празник на тракийския бог Дионис, бог на виното, лозарството и веселието, чието светилище е именно Перперикон; празници – изложения на винопроизводителите в България (нещо като Винария на открито / в шатри)?

Та, нещо подобно би ли ви накарало да се вдигнете от града, в който живеете и да отидете на палатка / хотел за 2-3 дни? Напомням, че комплекса е в близост до Кърджали и яз. Кърджали. Къде би било по-добре да отседнете? Какво още би трябвало да има, освен дегустация? – народна музика, похапване....

  • Знам, че вакханалиите, чиито основи са поставени от дионисовите последователи, биха предизвикали най-голям интерес, но малко се притеснявам да го предложа:Р ... макар, че като се замисля, ако се рекламира добре (в / извън България), бихме могли от цял свят “мераклии” да докараме за “любовни чествания”:Р
    Та... в таквиз насоки разни мисля и всяка помощ би ми била в плюс! Благодаря!

Labels: ,

Честит имен ден на всички Антонии и Антоновци!

Wednesday, January 17, 2007 by Fenia

Нека ни е живо и здраво името, със радост и гордост да си го носим, на длъж и шир да си го славим и нека да ни се множи!;)

Labels:

Бабината ви трънкина!

Tuesday, January 16, 2007 by Fenia

Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров за секунда ме зарадва с изказването си, че от Натура 2000 няма да се изключват територии и че никой, забележете – нито министърът, нито кметът, нито областният управител, няма да има думата кои територии да се включват или не. Само учените ще имат!
Честно, порази ме това изказване и малко даже ме попритесни – реших, че министърът нещо е болен....
Е, къмто края на статията се успокоих – добре си е човекът. Просто в терените, включени в Натура 2000 щяло да може да се строи и даже и друг вид дейност да се извършва (интересно каква – химическо производство?!). Разбира се, оценката върху околната среда и водите, която задължително се прави за всеки един проект щяла да е по-специфична …
Доядя ме, какво като е специфична? Нима министърът си признава, че до момента тази оценка е документ без съдържание? Не, че не е истина, де! Все пак по нашенските курорти няма хотел без такава оценка и какво? Резултата е видим и за неинтересуващия се! Нима ОВОС е показала резултат, който да не е позволил на инвеститора да осъществи намерението си?
Специфична оценка... и кой ще я прави (нима някой различен орган от досегашния?)? Как и къде ще я прави? Колко ще струва?:(
Интересна ми е реакцията на органа от страна на ЕС, отговарящ за Натура 2000. Как ли ще погледне на строителството и извършването на “друг вид дейност” в тези територии? Дали нещо ще го “жегне под лъжичката” или няма да му пука така, както и на родните ни политици?!
P.S. Моля обърнете внимание на началото на предпоследния абзац на статията, в който, Любен Тартарски има разни опасения, като едно от основните е, че местните хора няма да могат дори оградки да си сложат на земите!!!!!!!
Аууууу, милите хора! Интересно, но до ден днешен те огради не са искали да си слагат....Хъмм, нормално де, като знаят какви са апетитите на хората, може да се страхуват някой земицата им да не открадне или пък ценните видове, които я обитават, да отвлече! Благородно!
Знаете ли колко струва метър телена ограда, от тази, най-обикновената? Истината е, че и аз не знам, но един познат си подменяше оградата на вилата – за 4 дка дворно място – над 12 000 лв (спомените ми са за двойно по-голяма сума, ам може и да се бъркам)!!!!
P.S 2: По повод специфичната ОВОС, която щяла да се прави.
Нефтохим Бс са успели да изкарат документи, че редица от производствата им не са опасни (или поне не толкова опасни). В резултат, парите, плащани на работниците като “вредни”, са орязани и заплатите им са станали смешни, сравнени с нивата преди години (как мислите, Тато дали не е бил с "широки пръсти" и ей така пари на вятъра да е раздавал?). Другото жалко е, че не се е намерил ни вестник, ни телевизия, който да напише / излъчи това, въпреки стачките на хората и възмущението им....
....специфичен ОВОС – смях в залата!

Labels: ,

Цената на българския класик е вече ясна: 200 – 300 лв!

Thursday, January 11, 2007 by Fenia

Доживяхме след 8 (ОСЕМ) месеца мълчание, някоя сериозна медия да се осмели да публикува НЕЩО по въпроса за bezmonitor.соm, някоя сериозна медия да запознае обществото с проблема.
Писна ми да обяснявам на хората за съществуването на този проблем, а те да ме гледат неразбиращо и да ми задават въпроси от рода на: Ама ти откъде знаеш? Ние защо не сме чули?
Ами да, има хора, които не използват интернет или пък не са попаднали в блогосферата, та да разберат за него (проблема).
И така, днес, 11 Януари 2007г, в-к Дневник публикува статия (да, на стр. 15, но е на цяла страница) в раздел “Общество”. Статията се казва “Четете ли онлайн”, но не виждам кой е авторът й.
Та, въпросната първа статия по проблема, макар и подробно запознаваща обществото с него, съдържа някои малки неточности.
Например, в най-дясната страна на страницата има колонка “Предистория”. Там пише, че след като КК ”Труд” изпраща писмо на Виктор Любенов, последния сваля спорните автори от сайта си. Доколкото помня, той ги свали след като бе привикан на среща в НСБОП, а за това, в преисторията и дума не се споменава. Все пак, към този незрящ човек се отнесоха като с организиран престъпник, а в статията за това нийде нищо се не казва!
Също така не видях и коментар върху Чл.24, ал.1, т. 10 от ЗАПСП, а именно:
“Чл.24, ал.(1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
т. 10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба; “
.
Но, нормално, все пак това са спорни текстове, ИК “Труд” е “най-силната” "медия" (последните кавички не са случайни, това не е медия!), затова аз все пак аплодирам Икономедия за това, че се пристрашиха и за това, че продължават да затвърждават (поне у мен) впечатлението, че са най-сериозната медия у нас!
Други интересни (за мен) моменти в статията:
1. Най-после разбрах колко струват правото да издаваш българските класици. Струва между 200 – 300 лв!!!!
Да, бедна държава сме! Да, пари за изкуство нямаме.... и все пак! Толкова ли сме бедни (духовно и материално), та самата държава да не може да плати въпросните "колосални суми" на наследниците (или на самата себе си, в лицето на Министерство на културата и... интересно, но къде мога да видя как Министерство на Културата ги разходва?!) и да подари на народа си неговото собствено творчество?!
Колко са класиците (и защо само класиците? колко са творящите български автори), според вас? 100, 200, 1000, 3000...
3 000 * 300лв. = 900 000 лв.
Няма да питам колко струва един депутатски мерцедес. Да, няма пари и здравеопазване, и за какво ли не... и все пак!
Нима един милион е такава непостижима сума за една държава, та тя да не може да я отдели от една страна за запазване на творчеството на народа си (ако никой не откупи правата върху даден творец, то творчеството му с годините няма ли да "изчезне"?!), а от друга – да го дари на същия този народ?!
Нима ако авторските права отпаднат и всеки може да си издава българските класици, те няма да бъдат по-издавани? Нима щом нещо го има в нет-а, то това автоматично отрича желанието на читателите да си го имат и в книжен вариант?!
Аз съм с астигматизъм. Прекарвам доста часове пред РС-то (целия си смислен ден) и да чета книга онлайн е немислимо за мен. Предпочитаният вариант си е книжното издание. Та, аз купувам това, което мисля, че си заслужава...
В статията е посочено, че “младоците” – “ тийнейджърите” били тези, които скочили срещу КК ”Труд” и правата им върху класиците. Има и коментар, че това било напук на твърдението, че те не четели.
Ми... съжалявам, но аз, а и всички, които съм видяла да пишат по темата са минали тийн – възрастта. За жалост, считам, че твърдението, че тийнеджърите не четат, си остава факт!
2. Оказва се, също така, че КК “Труд” купуват преди една година правата за електронно разпространение на Йордан Йовков, Елин Пелин и Ангел Каралийчев и с това променят дотогавашната ситуация, т.е. никой не е имал тези права.
Цитирано е изказване на Румен Стефанов от КК “Труд”, че “Когато купихме правата, се оказа, че в интернет има цели библиотеки с творчеството на тези писатели”.
Хайде бе! Значи, купуваш нещо и след това проучваш пазара?!
Извинете ме, дами и господа от КК “Труд”, но вие не сте се доказали като нищо друго, освен като търговци! Никой не може да ме убеди, че вие не сте знаели, че тези автори се “въртят” из интернет пространството. Даже, смея да мисля, че именно факта, че са там, ви е навела на мисълта, че са актуални и че от там може да “капне още някоя стотинка в джебовете ви”!
Мартин Митов, създател на виртуална библиотека “Словото” и председател на сдружение “Словото” пък е възмутен, защото не е бил дори предупреден да свали спорните заглавия / автори, а направо НСБОП е почукал у дома му!
.....а човечеца е имал устната уговорка със сина на Елин Пелин за интернет публикация на творчеството на баща му....
3. Споменават се и правата върху чужди автори (Карл Май – починал 1912 г и Джонатан Суифт – починал 1745 г), а аз пак не разбрах как се доказва авторско право върху превод?
Имаше доста коментари, че КК “Труд” е взел книжлетата от татово време и е сменил само името на преводача?!
Въпреки неяснотите, които тази статия не разсея у мен, аз пак повтарям, благодарна съм на Икономедия за нея, за доблестта да представят пред обществеността един съществуващ проблем, оставен в сянка от всички други медии и за храбростта да се противопоставят на един монополист, какъвто е КК “Труд”.

От вестниците чета само Капитал и епизодично Дневник. Не виждам в обозримо бъдеще причина и възможност (в смисъл да се появи нещо независимо и професионално списвано) да променя това! Тази статия възвърна надеждата у мен, че нещата тръгват надобре!

Благодаря Ви, Икономедия!

P.S. Някой има ли информация защо все пак тази статия излиза след осем месеца мълчание?

Labels: ,

5 неща, които (може би) не знаете за мен

Wednesday, January 10, 2007 by Fenia

Dzver, а после и Валери ми хвърлиха ръкавицата, искайки да си изкажа моите 5 нещица.
На тези, на които аз ще подхвърля ръкавицата, а именно: Плине, Fobos (от теб очаквам да подканиш Uga, zlatkata, сапунчо) и Таня, искам да кажа, че началото е трудно, после...едвам се спираш, защото играта е за 5 неща, а не за 111, както при Валери
1. Първата ми голяма и осъзната любов си остана не / споделена.
Влюбих се в свой съученик от мига, в който го видях (първият учебен ден на 9-ти клас). Липсата на каквото и да било самочувствие, веднага затвърди у мен убеждението, че младежа няма да отвърне на чувствата ми и... затова реших и станах най-добрата му приятелка;) И така... до завършването....
На абитуриентския бал, една съученичка (подобаващо подпийнала), дойде при мен и започна да ми крещи, че съм най-голямата кучка, която тя познавала и която лицемерно се прикривала зад привидно мил вид! И защо, според нея съм била такава? Ами... защото същия този младеж бил влюбен в мен от момента, в който ме видял, а аз не само, че не съм му била пуснала (така се изрази), ами и на никого не съм го била дала, а видиш ли... всички момичета били влюбени в него. С други думи, правела съм му се на приятелка, за да го държа до мен и да не го дам на никоя друга;)
2. Неориентирана, непостоянна и вечно търсеща (макар, че не знам какво точно търся) съм.
За разлика от адашката Антония, никога не съм знаела каква искам да стана. В смисъл... като дете исках да съм актриса, но си втълпих, че имам непоправим говорен дефект и го оставих неосъществена мечта.
Когато разбрах, че при един ремонт на баща ми, на кораба лекарят е бил жена, веднага реших да стана именно лекар.
Кандидатствах 3 поредни години и въпреки отличните диплома и оценки (над 5,50) не бях приета (в тези години приемаха само по 10 момичета). След третата година отсъдих, че медицината е тази, която губи и я зарязах!
След доста години, когато споделих с баща си кое ме е накарало да искам да стана лекар, той се спука да се хили: да, на кораба лекарят е бил жена, но само и единствено, защото мъжът й е бил капитан на същия кораб:Р
3. Страшно обичам да пътувам.
Иска ми се да обиколя и опозная де що страна има по света (без да подминавам собствената си!).
Баща ми пътуваше и аз все го молех да ме вземе, като стигах дотам, че се криех в пътната му чанта, за да му покажа, че чичко митничар няма да ме види и върне на брега;)
4. Детска е любовта ми към фотографията, но никога не съм се занимавала сериозно.
Бях в 7-ми клас, когато си събрах пари от нова година и си купих Смяна 8М (крупната сума мисля, че бе 16 лв.), за 1,20 (май) си купих 2 ленти и ги изщраках за 1 ден.
Брата на моя приятелка имаше фото – увеличител (така май се казваше адската машина:Р) и с нея направих няколко несполучливи опита да си вадя снимките сама (няколко, защото брат й замина да учи в София и взе със себе си машината:( ). Несполучливи като резултат (паза ги и до днес), разбира се, но нямаше начин и как да е иначе – нямах си червена крушка и затова върху нормалната 100 ватова бях плеснала оранжево (нямах по-червено нещо под ръка) губерче :Р За тавичките на мама, които използвах за разтворените реактиви и за които после си изпатих, както и за липсата на каквито и да било познания и опит, няма да казвам:Р
Резултата – снимките са толкова черни и с такива воали, че образите на някои са доста трудно различими (трябва да сканирам и кача някои, ще е забавно). В добавка, оранжевото губерче изгоря (в смисъл – стопи се една голяма дупка и стана като рокличка около кушката). Следващият ми апарат е знаете, Nikon D80 (не броя малката лентова полуавтоматична сапунерчица, която ми бе подарена и просъществува около 1-2г):Р

5. Голяма ”разбирачка” съм и все човъркам в нещица, за които и понятие си нямам (вече съм се сопряла, де!).
Пак като дете “ремонтирах” един часовник – разбира се, никога повече не проработи.
Споменатата по-горе Смяна 8М спря да работи, като нещо тракаше в нея. Отворих я и не успях нито да я затворя, нито пък проработи.
Пак като дете, ремонтирах и нафтовата печка (как ми хрумна не помня), е, останаха ми шепа болчета, няколко стъкълца и куп шайби, но... печката работеше както никога преди това!
Бях наследила от сестра си радио със слушалчица за едното ухо. Да де, но... слушалката бе вече неработеща. Отворих я и установих, че една жичка се е отпоила. Бях виждала баща си с големия поялник, ама... слушалката малка, малка... Взех една голяма вилица и нажежих зъбците й на газовата печка (странно за мен бе, че те почервеняха, но дръжката си остана хладна). Е, с тези зъбци запоих жичката, а майка ми и до днес не си ползва вилицата от комплекта, защото нещо необяснимо странно й се било случило;)
Това, че съм многословна и никога, ама никога не мога да се изкажа с 1-2 думи, не е тайна и затова, това не се брои като 6-ти номер, нали?:Р

"евродепутат"

Tuesday, January 09, 2007 by Fenia

Днешния ден започна безспорно много весело. Причината за тази веселба бяха два мейла в пощенската ми кутия, подиграващи се на един SPAM, който не мога да се въздържа и ще публикувам с известни съкращения. Автор на въпросния SPAM е един широко дискутиран човечец – Добри Божилов, човек обявил себе си като журналист и интернет предприемач (?!).
Понеже държа на неколцината си читатели, а най-малкото, което искам е да правя реклама на въпросния човек, то няма да публикувам цялото съдържание (ако някой все пак желае пълния текст, то нека даде знак и мейл), но и не мога да се въздържа и да не пусна отделни моменти ;) Как е възможно по подобен начин да се прави агитация и то за нещо толкова сериозно? Недоумявам, наистина! А може би... може би просто много сериозно приемам нещата около себе си!
(оригиналните моменти са в кавички, наклонени и посивени):
“Ако вярваш на човека, който ти праща това писмо, и ако желаеш страната да започне да се управлява от свестни политици, препрати го на възможно най-много хора, които познаваш, и биха ти повярвали. Кандидатът, представен тук, заслужава твоето внимание. И това ти го казва не умел политически агитатор, а човек на когото вярваш. И чието мнение със сигурност струва повече и от най-брилянтното политическо послание, формулирано от гениален изборен професионалист.”
Ако искаш да се радваш на вечно щастие – изпрати го на всички от мейл – листата си, не звучи ли така?:) Интересното е, че кандидата не е представен от някой друг, а от самия себе си! Та, според самия него, той заслужава внимание и е човек, на чието мнение САМ определя, че АЗ държа?!
Ха, много интересно, как така е решил, че неговото мнение за самия него, означава нещо за мен?

“Това писмо не съдържа никакви проклятия, лоши поличби и опасности от разваляне на кармата. Ако не го препратиш, никаква беда няма да те сполети и никакво зло няма да сториш.”
Хахахахаха, хехехехехе, хихихихихккк... стига бре, този човек сериозен ли е? Хахахаха, оставаше и да съдържа, ама като се замисля...знам ли?:Р
“Изборът ти принадлежи изцяло, както и трябва да бъде в една истинска демокрация… “
Е, поне право на избор ми се дава, благодаря! Тъкмо някак си.... задължена се почувствах;)
“Понякога има за кого да гласуваш:

Добри Божилов – кандидат за евродепутат…


Аз - Добри Божилов - журналист и Интернет предприемач, Ви предлагам кандидатурата си за депутат в Европейския парламент.”


Да, докато съм жива ще има за кого да гласувам, ако в списъка с възможностите е и моето име:Р Ама към настоящия момент, май пак съм в задънена улица:( Но инак... звучи някак секси, а? Аз ви предлагам себе си и съм най-добрата, ей!:Р
.... адреса на сайта разбира се, няма да го давам;)
Основните му идеи са интересни, но ще се спра само на някои:
“4.Най-големият проблем на България е ниската раждаемост, и нищо друго…”
Да, проблем е, но дали е най-големият или е следствие от ред други проблеми, като ниски доходи, например, липса на сигурност, слаба социална политика...?
“6.Въпросите за абортите и гей-браковете не са второстепенни. Те са еднозначно отхвърляеми от всеки автентичен дясно мислещ човек…”
А такааааа..... Май единствената свобода, която ми дава този кандидат е да гласувам за него!
Факт е, че абортът за мен си е вид убийство, а гей-браковете - доста противоестествени за вкуса ми, но коя съм аз (той или който и да е), че да ги отхвърлям? Всеки сам прави избора си и нима ролята на политика в съвременното общество не е именно да уважава волята на отделния човек?
Какво значи “отхвърляеми”? Какво смята да направи този “политик” ако бъде избран – да работи срещу правото на избор на отделни групи хора?!
Целта на настоящия изборен подход е преодоляване на порочния политически модел на скъпи кампании.”
Одобрявам пестеливостта, особено що се отнася до политиците, но макар и безспорно евтин, едва ли това е правилният подход, поне според мен! Никога не бих приела сериозно, нито пък гласувала за човек, изпращащ ми подобни щуротии!
“Политиката сама по себе си не създава пари и за да може да си плати, тя трябва да присвои от някъде.”
Хайдееее, още не сме влезли в политиката, а вече за присвояване мислим! А стига, а?!
Дали, когато не остане нищо за присвояване, политиката / политиците ще изчезне / изчезнат?
“Избраният политик чрез подхода, който прилагам, ще е много по-свободен и независим в решенията си. Той наистина ще зависи само от избирателите си, а не едновременно от тях и от спонсорите.”
Да де, но избирателите нито на яхти ще го канят, нито апартаменти на безценица ще му дават, нито на партита ще го канят..... Какво да направим избирателите, като сме бедни?:(
Дано съм успяла да извикам усмивка и у вас;)

Labels:

Обещанието си е обещание

Monday, January 08, 2007 by Fenia

От големия следпразничен мързел ме измъкна един мейл, който ме накара и да се засрамя заради неспазено обещание (да, Таня, бях обещала), а именно - да разкажа как съм посрещнала новата година.
Както обикновено, до последния момент си нямах и грам идея
(даже малко се бях поизнервила от този факт) къде ще посрещам новата година. Искаше ми се да е в непретенциозна обстановка, нейде сред природата, далеч от ежедневието. Честно казано, привличаше ме идеята за посрещаме при леля Елиза в Триград, но по независещи от нас обстоятелства, доста късно се организирахме.
Спасително за нас се оказа това писание на Таня и ... много не му умувахме. Макар и да нямаше места, адвенчърите успяха в да ни сместят. Групата като цяло бе доста голяма – над 50 човека, а обстановката - повече от непретенциозна. Zlatkata ме попита, кой от нас е мърморил най-много, а истината е, че в скромната ни групичка - Поли, Fobos, Драго, Грейвъра и аз, мърморковци нямаше;).
Адвенчърите бяха двама – Емилия и Сашо, подкрепени от строго гледащия Боно. Отдавна не съм била в компанията на толкова лъчезарни хора! При условие, че имам невероятния късмет да съм заобиколена от страхотни хора, те ми направиха невероятно приятно впечатление.
От София тръгнахме с две бусчета (другите бяха със собствен транспорт) и спряхме на ханчетата да хапнем. После отидохме до хладките минерални бани, но освен Боно, друг не се осмели да се изкъпе. Аз си повлякох хавлията към банята, но се оказах единствената желаеща от жените, а и в банята се бе усамотило някакво семейство, та .... и аз се отказах.
След кратко изчакване потеглихме към селото. Пътьом спряхме на мястото с най-красивата (за местността) гледка към Пирин;) Стана ми малко смешно от начина по който адвенчърите се отнасяха към нас - като към рохки яйца;) Непрекъснато ни питаха как сме, всичко наред ли е (зъболекарката ми се държи по подобен начин)... все едно сме видни софийски глезльовци, които планина не са виждали и за които да прекарат два дни при повече от скромни условия (селска къща, в която отдавна не е живял никой, без баня и с тоалетна на двора) е единствената авантюра за изминаващата и за предстоящата година :Р
Беше ми забавно, защото не за първи път посрещам нова година по подобен начин. Преди няколко години ( 2004 мисля) мястото бе връх Мусла и това посрещане си остава # 1 в личната ми класация;) Причините са обясними, де;)
И така, настанихме се в къщата. Оказа се, че леглата са три (всяко по персон и ½) – 2 в стая на 2-ия етаж и още едно - в стая на приземния етаж. Дядо Петре (ударението е на крайното е) напали печките в стаите и ни остави. Реших децата да спят горе, а аз - самичка на приземния етаж. Плине обаче забрани, отсичайки категорично, че никой няма да спи сам!;)
Еххх, мили ми лагерни години, колко много сте ми липсвали;) Леглата бяха събрани, а след дълга вечеря в ханчетата и пожелание за лека нощ, отправено към притъмнелия Пирин (няма такава гледка, ей! ) и гъсто населени;) Е те тогава започна веселбата! Fobos направи опит да спи с ръцете нагоре, но бързо се отказа. Всеки бе кръстосал ръце на гърдите в напразните опити да заеме минимално място. Но проблемно се оказа не мястото, а завивката, ам... нали „всеки дърпа чергата към себе си”, та.... нормално :Р
Печката бе изгаснала отдавна и в стаята бе доста студено. Добре, че си знам стоката (в смисъл – сред нас нямаше мъж, способен да напали печка:Р), та взех от София печката (тип духалка), която включихме и оставихме да работи цяла нощ. Благодарение на нея бяхме единствените, които са „пукнали” от жега. Мен, освен всичко, ме топлеше и един подарък на zlatkata – дебела, пухкава пижамка на пчелички;)
Ставането бе трудно и протяжно..... Всеки трябваше да мине през чешмата (мийката, по бургаски:Р), която бе оставена отворена, та да не замръзне и температурата й бе наистина малко, ама съвсем малко над нулата. Fobos, с типичната за мъжете суетност реши, че трябва да се бръсне. Едвам го възпрях;)
И така, събудени, облечени и полуизмити, хукнахме към площада (не бе никак далеч, все пак къщата ни бе на улица # 4). В селския хоремак сварихме адвенчърите да се чудят как да сберат толкова много народ на новогодишната трапеза;) В един момент се отказаха и тръгнахме отново към ханчетата да закусим (нищо, че часът бе около 11:00). След похапването, една дълга колона от два буса и над 8 автомобила, запъпли по пътя към с. Влахи. Там се запознахме с няколко Еко-проекта - за съхранение на каракачанските породи и опазване на хищниците (една мечка и един вълк).
Интересно, вълкът се бил поопитомил малко, но му докарали отнейде една женска, а покрай нея, той отново подивял. В последствие, нещо се бе случило с женската (да се разбира изчезнала или умряла, не разбрах точно), но вълкът си останал див. Хъм, дали женските индивиди при всички видове и условия влияят еднакво на мъжките (в смисъл – подлудяват ги)? :Ррррр
След разходката до животинките, отидохме и до Влахинския водопад, та да оплакнем очета в поредната красива гледка;)
Неизменното похапване (този път за обяд – час 16:30) в ханчетата и потегляне към с. Стара Кресна.... В кръчмата масите бяха подредени и застлани. Адвенчърите цяла вечер “хвърчаха” с едни салати, туршии, домашни (на дядо Петре производство) ракии и вина, питки, пълнени прасета, зеле с пиле, с боб.... а в последствие - баница, баклава... Със сигурност забравям нещо! Всичко бе толкова изобилно, че само вида им засищаше.
Когато на заранта Емилия видя пълните чинии, ни скастри:
- Как не ви е срам, всичко е готвено от бабите и е толкова вкусно, защо не сте го изяли?!!!! - Наистина се почувствах виновна....
Но това бе на заранта. Вечерта започна с похапване и пийване и по някое време на оскъдното свободно местенце се помести един цигански оркестър. Първата песен бе „Елена, Елена, дете на дивата пустиня....” ( сещате се, нали?). Изпълнението бе в чест на Елена и Миро (от някой брой на Big Brother), които също се оказаха част от групата. След "еленските" изпълнения, последваха хорца до откат. По някое време, някой ме побутна да ми каже, че по ТВ-то президента бил говорил, ама кой ли му обърна внимание?! Бях се захванала на хорото и не се пусках, макар и участието ми да се основаваше на олимпийския принцип, че е важно именно то - участието, а не резултата (Таня, Таня, ако ме бе видяла, със сигурност щеше да се откажеш да поглеждаш тук:Р ).
Страшно се забавлявах и въобще не усетих времето. Не разбрах нито кога дойде времето за фойерверки, шампанско, поздравления, хоро на площада, нито пък, кога стана 5:30;) Останали последни от неместните, с Fobos се завлякохме към къщицата на улица # 4, където вече похръкваше останала част от скромната ни компанийца.
На заранта бяхме сред първите пийващи кафенце на площада, слушащи музика от laptop-а на Драо и обявили Боно за президент, защото донесе една тава баница, останала неупотребена;)
Преди завръщането в София минахме през две села (не им помня имената), за да погледаме кукери. В първото село погледахме, но във второто, в което трябваше да има и кукерско надиграване, не успяхме. “Героите” бяхме поизморени, а кукерите тръгнаха първо из къщите да гонят де що зъл дух видят и докато се извървят през голямото село, ние вече бяхме позагубили интерес към тях (още повече, че не успяхме и да си запазим места, от които да виждаме добре) и си мечтаехме само и единствено за банята и тоалетната на дома:Р
Смешни моменти:
В новогодишната нощ бях оставила Nikoncho в ръцете на Fobos и "чичо Манчо" снимаше ли снимаше.... В резултат, всички баби и дядовци го бяха сметнали за фотограф и доприпкаха при него да молят за снимки;) В това число бе и единият от тримата братя цигани ( те били трима братя и една сестра или, както сами се наричат - тримата братя и златната ябълка), обитаващи селото. Та циганина бе решил, че Fobos ми е гадже и започнаха приказки от рода на:
- Твоят приятел е страшен пич, да знаеш.
А към Fobos:
- Аз ако съм на тебе, ей тая мома (моя милост:Р), ще я взема веднага и... хъммм, помаците от Велинград имаха една приказка...ммм... как беше... сега ще се сетя: Таз година войник, догодина ..... тц, не беше така...ммм....
Помогнах му:
- Таз година люлка, догодина булка:Р – с Fobos естествено се хилихме до припадък, а човечецът казва:
- Да бе, точно така беше, ти си я знаела:)
Към 05 ч от първия ден на новата година, в кръчмата бяхме само Fobos, аз и неколцина местни (адвенчърите разкарваха пияни по квартирите им :Р). Видях, че в доста чаши има останало червено вино, което подпийналите хорица бутаха без да искат и наставаше някакво мазало по покривки и под... За да го предотвратим, с Fob взехме да изнасяме чашите с вино към бара, като аз пресипвах виното в една от тях, а другите слагах една в друга. Целта ми бе с по-малко разкарване повече чаши да пренеса, естествено:Р Да де, но един от местните нещо не ми бе разбрал замисъла и безкрайно угрижен дойде при мен и каза:
- Виж какво, ако искаш, ела утре и ще ти дам една бутилка вино, но само те моля, не събирай това от чашите! - Чак онемях от изненада, а после, после пак се хилих до припадък;)

В заключение:
Прекарах си страхотно. Бях там, където исках, с хората, с които исках!
В допълнение се запознах и с едни безкрайно лъчезарни и добронамерени хора, с които се надявам да се видя скоро пак;)

Labels:

ABC

потърси - намери

последни писания

последни коментари

архив

меденки - любимки

благинки

admin

Powered by Blogger

eXTReMe Tracker