<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/platform.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttps://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d4859600396850592937', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

Да живеят "златните охлювчета"!

Thursday, May 31, 2007 by Fenia

Нейде по света съществуват малко на брой, но много ценни същества. Аз ги наричам “златни охлювчета”. Те са ценни не с позлатата си, а с онази вътрешна, лесно уловима светлина, с онова невидимо, но осезателно ореолче, с онзи топъл и изпълнен с доброта и надежда поглед… От срещите си с такива “златни охлювчета” аз черпя с пълни шепи (да не кажа кофи) и доливам в собствения си акумулатор на вярата. Само това ме кара да вярвам, че доброто не само съществува, но и няма да умре!

Е, както винаги се получава в живота, тези “охлювчета” не са йерархично еднакви в моите очи и съвсем естествено, аз си имам фаворит сред тях. Днес, това мое най-любимо “златно охлювче” има рожден ден. Разбира се, че не мога да подмина този факт и бих желала и тук да му пожелая да ми е много здраво, да ми е все така добро, да се задържа по-често в майчината орбита, да пътува много, да се среща с много и много добри хора, да ни радва с постиженията си (не само учебни) и… това е. За друго не се сещам. А вие?;)

Labels:

;)

Wednesday, May 16, 2007 by Fenia

Настъпилите жеги не ми влияят добре. Все по-често да ми се случва да се събуждам в 5-6 ч, да заспивам отново към 7ч и... да закъснявам за работа (е, тоз път си имам оправдание:Р).

Това със закъсняването не е често, даже напротив. По-голям проблем ми се явява, че в невъзможността си да заспя, пускам телевизора, а по това време само по Hallmark дават нещо нормално (да се разбира - различно от сапунка или повторение на “Искрено и лично”). Така де, ама това “нещо нормално” е някакъв сърцераздирателен филм, а моето сърце е нежно, не издържа на дране:Р
Та, представете си ме: забързана за работа и цялата подпухнала, със зачервени очи... Картинка! Колегите ми ме гледат странно, чудейки се каква ли драма изживявам;) И таз заран са събудих раничко (в 04:05 вече не издържах и погледнах часовника). Да, пак пуснах телевизора и да, пак на драма попаднах, но (слава Богу!) към края й, та не успях да се разчувствам подобаващо!
По-ценното, обаче, което ми се случи е, че за първи път тази година чух птиците да пеят в ранната утрин. Прозорците ми гледат към мини паркче и в летните ранни часове е нормално те да се надпяват. Колкото и романтично да звучи това, има моменти (предполагам любовния им период), в които не се издържа – толкова силно пеят. Е, тази сутрин ми бе приятно и то много. Бях изненадана и въпреки, че по някое време съм заспала, в ушите ми продължава да звучи тази песен и да усмихва намусения ми ден;)

P.S. Сетих се да проверя за порното. Не знам как е във вечерните часове, но в ранните - никакво го няма. Може наистина да са го спрели, dzverik:P


Labels:

да си имам проблемите....

Monday, May 14, 2007 by Fenia

Сектата ни боледува - няма къде да се събира...

(Василев, така и не изпълни мечтата ни за достъпна кръчма за служители:Р)

Това, съвсем естествено, се отразява на честотата, а от там и на качеството на нашите сбирки. Искрено съм се притеснила, че ще се забравим. За тази промяна обвинявам заведенията. От известно време установявам, че на любимите ми такива нещо им става. Трудно ми е да разбера ЗАЩО в Дивака (да се чете – и идея си нямам)(който и да е от всичките) не запазват места. Това било фирмена политика. Да де, ама ЗАЩО? Каква е разумната причина? Какво пречи в най-новия, например, да оставят горната зала само за резервации?

Вчера ми се наложи да запазвам маса за 20-ина човека и то не в някой лъскав ресторант, а в едно квартално заведение... Да, то това заведение по принцип ми е странно – квартално, ама вечно пълно (като се замисля последните 3-4 пъти със Златева все не си намираме места).
Та, отивам аз да запазя места и мацката, към която се обръщам, веднага ме отрязва:

- А, не може! Как така от днес за утре?! Не!

Аз - усмихната учтиво:

- Ама ... колко дена по-рано са необходими за да си запазя места? Утре няма да работите ли? ЗАЩО да не може?!

Тя - леко разколебана от усмивката и спокойствието ми:

- Момент да видя дали имаме резервации за утре...”.

Аз, имаща едно на ум, зяпвам в тетрадката (да ме не излъже...) и да, нямат резервации за утре. Следва:

- Момент да се обадя на шефа.

Скрива се в кухнята. Е, чак толкоз’ нахална не съм. Не я последвах. Излиза:

- Шефът каза да направите меню”.

Аз: Ама какво меню?! Поводът е рожден ден... всеки ще си поръчва...”.

Тя: Уффф, трябва пак да звънна на шефа

Звъни...: Ми... поводът й (това "й" го подминавам...) бил рожден ден и не можели меню да кажат....

Затваря телефона и ми се усмихва ехидно: Шефът каза, че не може.

Сигурно очакваше да се скарам с нея, ама на мен вече ми бе докривяло и не исках повече да си развалям неделното настроение. Пожелах приятна вечер и се изнесох....
Запазих в съседното заведение, което е на по-хубаво място, с по-хубава гледка (онова в парка), но там ме дразнят в последно време. Откак сложиха тези дървени маси и пейки, целящи да ми покажат, че това е бирария / пицария, а не кафене и откак разни намусени каки се разхождат безцелно, а онзи сервитьор (постоянното присъствие) се тросна на Златката, че си е поръчала точно тази салата (което си бе факт, де, ма що трябва да държи тон? знае ли, че едвам я удържам:Р), а не другата.... ми нещо се скъса в мен! Както и да е... те също трудно се съгласиха да ми запазят места... и то вътре в заведението! Гадост!
Друго “побъркано” заведение е Мис Каприз на Гарибалди. Имам хубави спомени от него (“един сервитьор.... гонещ ме по площада и викащ ме по име”, ама това е друга тема;) ). От танците винаги засядаме там да пийнем по нещо, а който иска и да похапне. Е, ако е пълно заведението, бих разбрала желанието им да си подбират клиентелата, но в последно време не е така или поне не е така по времето, в което ние ходим.
Е, при празно заведение, когато влизат едни 15-ина човека и си поръчват минимум 15 бири, каква е причината да им се сърдиш?! Разбирам да сме някакви прошляци, неуправляеми типове... ?! Нямат основание да ни гонят, а един път точно така са постъпили с нас (аз не съм присъствала, но се чувствам засегната). Защо? Колко консумация на човек трябва да се направи, за да си добре дошъл в едно заведение? Фирмена политика или индивидуално сервитьорско решение е това?
Откак категорично отказах да ходя 1-2 часа по-рано за да пазя места в Дивака (пак към "сектата" се връщам), сменихме бивака. Ходим в заведение, собственост на наш познат. Хубаво, но и там “сектата” нещо не сме долюбвани. Последния път щях да бия сервитьорката. През цялото време се мусеше, хвърляше менюта (кат’ за Златева човек, нали jo-йка?:Р) по масата, почти не говореше, а за финал ни върна сметката, казвайки, че не е точна. Сметката бе (по спомен) 80,15 лв, а ние й бяхме оставили 90 лв. Ок, ясно, че не е изброила парите както трябва, но тя с такъв груб тон ми каза (аз й дадох парите, към мен се обърна), че не е точна, че аз чак се стреснах. Преброих ги, извиках я отново и я попитах колко е тази сметка, да му се не.... - 80,15. Ок – отговорих аз – а тук са 90 лв. И тя не каза и дума....
Ей това май най-много ме нервира! Как не намери дума да се извини или нещо от рода. Чак ме доядя, че забраних на “Кунчихуа” да се скара с нея. Успокоявах го през цялото време, а тя... ама ха!
Друго любимо заведение (за оплюване) – Лагуна. Ми за мен това заведение години наред си е #1. Да, но в последно време сервитьорките и там нещо се промениха / смениха ( заплатите им не са вече така атрактивни, ли, какво ли?!). Допреди няколко месеца лицата там си бях все едни и същи, а сега - все нови и нови физиономии. Оставят ме да чакам за меню (за да ми бъде донесено) по едно 10-15 минути, а аз дори не искам меню, знам си поръчката... Да, но когато им кажа, че искам да поръчвам, аз отново съм оставена да чакам, докато: се забърше съседната маса, докато се донесе нов пепелник ...
Бе, нормални ли са тези хора?
Другото, което изключително много ме дразни в Лагуната, а и в доста други заведения е, че си нямат комплектен прибор за всяка маса! Как е възможно това? Сядаш, поръчваш, носят ти поръчката, молиш за подправки и... те отиват до съседната маса и ги вземат от там. Не по-малко гадно (и смешно, де) е, да вземат твоите, за да ги сложат на масата на новопристигналите. Не разбирам какви претенции за категория може да има подобно заведение?
Друг новопридобит минус на Лагуната е, че не само сервитьорките са станали мърди, но и в кухнята им не са по-бързи. Оказва се съвсем нормално да чакаш около 40 минути за един омлет... Колкото и да ми е любимо заведение, вече съкращавам посещенията там (освен когато нямам време за убиване) и продължавам да се чудя ЗАЩО се случва всичко това? Толкова ли е голям недостигът на заведения, та да си позволяват лукса да гонят по един или друг начин клиентите си?!

Labels: , ,

#1: запознанство

Friday, May 11, 2007 by Fenia

Предполагам всеки си има луди съседи. Всеки може да разкаже и купища весели истории, свързани с тях. Всеки си мисли и че неговите са най-уникални....

Е, аз не правя изключение. Днес си припомних тази моя любима тема и с удоволствие надълго (:Р) ще се потопя в нея:
“Сблъсках” се с тях преди около 5 години, когато се и нанесох в настоящото си жилище.

Аз - мила, добра учтива, изпълнена с добросъседски чувства...

Те – трудно ми е да преценя....

И така, едва що нанесла се и някой звъни на врата ми. Часът - около полунощ. Съсед. Събирал човека подписка да се демонтират радиаторите във входа. По-голямата част от съседите искали и се подписали вече. Защо да сме топлели въздуха и т.н.
На мен, разбира се, хич и не ми пука за радиаторите и въздуха, т.е. все ми е едно. Щом искат хората да се махат, ей на, подписвам, да ги махат. Да, прибирайки се една вечер, видях локвите между етажите и подпрените радиатори.
Някой би казал, че нещата са приключили в този миг, но не би!
Пак звънене на вратата. Часът – пак около 23ч (рядко съм си у дома по-рано най-вероятно са ме “дебнали”). Пак съсед. И... пак подписка. Този път да се монтират обратно радиаторите. Видиш ли, затопления вход пазел по-топло и в апартаментите. И пак мнозинството се е подписало....

На мен - пак не ми пука. Щом мнозинството е размислило, ок – да ги монтира отново. След време установявам, че пак са монтирани.

И сагата приключва до тук? - Тц!

До този момент аз, дори и по физиономия, не познавам абсолютно никой във входа. Да, ама майка ми идва на гости, а майките винаги объркват нещата....

И така, среща майка ми някаква комшийка, разговаря се и аз съм изклюкарена, че не съм присъствала на нито едно събрание и че не вземам участие, видиш ли, в общия живот....
Следва скандал (с майка ми) и.... моя милост чинно се появява на следващото събрание.
О, в какво се забърках! Попаднах нейде из "зоната на здрача"....

Естествено бях закъсняла и сварих входната площадка претъпкана с народ. Бяха вкарали две пейки, за да могат възрастните хора да приседнат. Домоуправителят бе застанал в центъра и с хитлероподобни телесни трептения държеше някаква реч. Аз се сврях в едно ъгълче, откъдето успях с искрена изненада да установя, че събранието си има протоколчик (сещаш се, нали? – Пеев от трети етаж предложи еди какво си. За – гласували 5, против - 8, въздържали се - 2... не се приема)!

Така де, ама освен да се записва в протокола, събранието се записваше и с диктофон!!!
Честно, на подобно мероприятие не бях попадала! Дойде момент да се избира нов домоуправител. С още по-голяма изненада установих, че ЯВНО старият не желае да се оттегли от длъжността (по мои спомени, в блока ни в Бургас, никой не желаеше да става домоуправител, а тук – хората не искат да се отказват?!).
И така – пак се гласува, броят се гласовете.... и ха! Старият домоуправител гласува за себе си;) Народа се развика. Не можело така и взе спор да се води.... Аз бях сред малцината въздържали се. Хубаво, но поради равенство трябваше някой от въздържалите се да промени гласа си. Е, излезе една лелка и кат’ ми дръпна една реч: “Какво е това въздържал се?! Млад човек! Трябва да има своя позиция...” – все от този род. Е, мълчах и траех, мълчах и траех... и ... не се стърпях. Попитах я: “Е, аз как да гласувам за или против, като не познавам хората? По благозвучие на фамилията, ли?!”. Бях окачествена като “невъзпитана” и спряха да се занимават с мен. Прегласуваха и преизбраха стария.
Следваща тема: “Годишна ревизия на касиера”.

Ха и такова нещо не сме имали в Бургас. Оказа се, че касата се ревизира от трима човека!!!! Пак някаква драма кои да бъдат и изведнъж една съседка посочва моя милост, мотивирайки се, че и новите попълнения трябвало да се включат! Веднага заобяснявах, че имам много работа и анагажименти, и се прибирам по нощите и няма как, и т.н., но... никой не ме чу и бях избрана за ревизор!

Поех дълбоко въздух и си казах: “Голяма работа. Ще я ревизирам тази каса. Имам си калкулатор – какво толкова?!”.
Събранието продължи с темата за.... свалянето (ЗА 2-РИ ПЪТ) на радиаторите във входа. Дискусията премина в почти ръкопашен бой – възрастният преизбран домоуправител хвана за реверите друг възрастен човек, онзи го нарече “мухльо” (примерно), сдърпаха се.... Това бе мига, в който намерих за уместно да се изнеса....
Следващата събота бях отделила за блажена леност (според собствените ми представи това е спане до късно, лежане, съчетано с четене на книжка, ядене... и така до понеделник – еххх, а имаше и такива времена...). Така де, но към 10ч бях събудена от неистови крясъци идещи от първия етаж. Чуваше се глъч като от много народ. За един миг дори се притесних, че може и пожар да е. Не разбрах какво бе и оттам уикенда ми мина по план.
В понеделник срещнах единствената ми позната съседка и я попитах какво се бе случило във въпросната събота.

Е, няма такова шоу:

Дошли хората от Топлофикация пак да свалят радиаторите и трябвало да източат системата. Да де, но противниците на свалянето на радиаторите били направили жива верига пред вратата за мазето и не допускали хората да припарят до абонатната станция.

В отговор - друга група, този път от поддръжници на идеята, се сбрали и се опитали да разкъсат живата верига. Единият от противниците викнал, че има оръжие и да се махат! А от другата страна 2-ма му отговорили, че също имат и да не се налага....

Следва продължение (ако ме не домързи, де)

Labels:

***

Wednesday, May 09, 2007 by Fenia

Днес очаквам камъни да падат от небето, а причината не е, че съм "препила" с чалга, а си е направо прозаична – облякла съм пола.

Имайки предвид какво ми се случи предния път, то... предупреждавам – да се очаква неочакваното:Р
********************
ЧРД и тук Миро! Да си ми жив, здрав, обичлив и обичан! ((( )))

Labels:

Какъв е Кумчо Вълчо?!

Tuesday, May 08, 2007 by Fenia

Ако някой ме бе попитал допреди броени дни, какъв е вълкът, в контекста на приказката за Червената шапчица, то аз най-вероятно бих отговорила: лош, голям, грозен, страшен, с големи зъби ..... Този мой отговор би се основавал единствено и само на остатъчните мои детски спомени.
Е, интересно ми е, какво биха отговорили вашите деца (а и моите, ако имам такива) на този въпрос, след 10-ина години?
Откъде този мой интерес?

Аз обичам да казвам, че имам услужлива памет и въпреки това, нямам други спомени за този приказен герой. Е, познанията ми за него се дообогатиха, разлиствайки случайно тази детската книжка, закупена от моя колежка, заради (признавам) красивите рисунки.
Не знам дали се чете добре, но текстът на тази страница гласи:

“Съвсем скоро вълкът вече потропал на вратата на бабината къща, преструвайки се на продавач.

- Ако купите тези чудесни четки, ще участвате в томболата с награда
– казал вълкът, криейки се зад един рекламен плакат....”


Е, за мен вече е извън всякакво съмнение, че вълкът от приказката за Червената шапчица, освен всичко друго е и пътуващ търговец.
Ми, “благодаря” Ви, издателство Пан, че попълнихте пропуснатото от мен и не позволихте на малките дечица да пораснат с погрешни / непълни впечатления, като мен...

Labels: ,

ABC

потърси - намери

последни писания

последни коментари

архив

меденки - любимки

благинки

admin

Powered by Blogger

eXTReMe Tracker