<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/platform.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttps://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d4859600396850592937', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

за и около голфчетата

Monday, November 27, 2006 by Fenia

Всеизвестна е любовта ми към голфчетата. Подигравките и „приятелските” подмятания така и не ми повлияха, а и намаше как, де! Все пак повече от 5-6 години бях горд притежател на така осмивания Голф 2-ка.

Но, толкова за любовта на моето минало! За друго исках да пиша и съм убедена, че на някои хора ще им е хипер забавно:

Мой познат си продава колата. Понеже хич не го бива в търговията, поверява отговорната задача на свой приятел. И така, човекът, който по принцип се е специализирал в продажбите на голфчета, публикува обява в някакво списание и я показва на моя познат.

Обявата гласи:

Продава се ............ (точните марка и модел на колата, но не е Голф), нов внос (да, когато моят познат я купуваше преди около 2 години, уж бе нов внос), кожен салон (колата няма такъв и на забележката на моя познат, голфаджията отговаря – спокойно, те да се обадят, аз ще се разбера с тях), следва изреждане на екстри, половината от които колата не притежава......

Моят познат прочита обявата, вдига ужасен поглед и казва:

- Ама виж, това не е моята кола!

- Как така не е твоята, я погледни добре снимката.......

Labels:

Предай нататък

Monday, November 20, 2006 by Fenia

Помните ли този филм? На ученици се поставя задачата да измислят начин как да променят света. Е, на едно от децата му хрумва идеята всеки да направи някакво голямо добро на трима непознати нему човека и единственото, което да иска от тях в замяна да е, те на свой ред да направят добро на нови трима непознати.... И о, чудо! Доброто така бързо се разпространява, че един журналист го забелязва и тръгва на разследване...
Наивно, но красиво (поне за мен)! Много плаках на този филм, защото краят е реален – доброто дете умира заради невъзможността доброто да превземе света...
Истината е, че филми от този наивен вид винаги ме печелят, а ако в тях участва и мой любим актьор (в случаят хлапето – Хейли Джоуел Осмънд, набелязано от мен в “Шесто чувство”) и действието не е твърде отегчително направо съм го (филма) запомнила.
Но, нямам намерение да пиша за филмовите си предпочитания, а за онова добро, което е хубаво да предаваме нататък, което не бива да спира и след нас....
Познаващите ме знаят, че съм един доста любознателен (това определение предпочитам пред ‘любопитен’), но непостоянен човек и като такъв за кратко съм се занимавала с доста неща. В един такъв миг на ‘залитане’ учих за медицинска сестра. Имахме предмет, наречен “Медицинска етика и психология”. Преподавателят започна с мисълта (не помня чия е): “Не прави на другите това, което не искаш да бъде направено на теб”. Идеята е, че трябва да се грижиш за ближния така, както би искал да се грижат за теб...
Интересно какво се случва с обратното? Дали си морално задължен да се отнесеш с другите така, както са се отнесли с теб?
Защо пиша всичко това... Ами за разлика от Zlate, аз не се ядосах, че наш приятел не е постъпил с други наши приятели така, както аз постъпих с него... Не, не се ядосах, огорчих се, натъжих се...
Какво като сме заети? Какво като времето и живота са ни понесли? Нима това е оправдание да оставим приятеля си в беда? Докога ще мислим за собствената си ‘кожичка’? Какво е оправданието пред самите нас – че ще помислим за другите утре? А, ако нас ни няма утре? А, ако другия го няма утре.... ?
Аз не искам да ми се връща доброто, не! Ако на някой някога съм направила нещо добро, искам той да отвърне със същото на друг човек, не на мен!
Вчера разговарях с човека, за чийто близък преди време дарявах кръв. За малко да му се разсърдя! Помолих го да ми провери нещо в града, в който живее. Той отвърна с готовност, но има неблагоразумието да ми каже: “....все пак ти дължа услуга...”. Не, нищо не ми дължи! Обясних го на него, обяснявам го и тук!
Нито той, нито ти, нито никой...
Но всички ние дължим на другите доброто отношение и грижата, които все в някой момент (колкото и безкрайно кратък и/или далечен да е той) сме получили от някого нейде по света!
Огорчена съм, защото вярвам в доброто и хората ( въпреки присмеха на околните заради това), а моменти като този разколебават тази ми вяра и връщат безмислието в живота ми!
P.S. Не говоря за гарантирана помощ, а за направен опит... за предложена такава....

проблем със снимки в blogger?

by Fenia

От около две седмици искам да пусна една моя си поредица постинги. За целта ми трябва да кача някоя и друга снимка... Всичко хубаво, но нещо не се получава. Мислех си, че е някакъв временен проблем на Blogger и търпеливо си изчаквах, ам... ей го на - двете седмици си изминаха, а аз не мога и не мога да качвам снимки...
Та, въпросът ми е:
Имате ли и вие този проблем (Сис, теб те виждам, че го нямаш... мрънн) и... ако случайно знаете какво ми се случва (да се чета-> какво не правя както трябва), моля, кажете ми!:(

Цената на ангелските криле

Saturday, November 18, 2006 by Fenia

Как би могъл да се сдобиеш с чифт ангелски криле? Каква е цената, която трябва да платиш за тях?

Предполагам подобни въпроси са вълнували поне 90 % от нас в детската или юнушеската възраст. Предполагам, също така, че всички ние сме ги изоставили (въпросите), осъзнавайки наивинитета им.

Да, аз също бях зарязала тези въпроси, докато отговорите им не ми помахаха иззад една витрина. Витрината е на магазин за платове, намиращ се на ул. Алабин ( 2-3 магазина след 7М, в посока бул. Хр. Ботев).

А отговорите ... Е, те са прости – срещу 40 лв., всеки желаещ би могъл да получи чифт искрящо бели крила, подходящи както за невинни детски рамене, така и за попревилите се от грехове и поостарели такива.

Самата аз се позачудих дали да не се появя на коледното празненство на фирмата с чифт от тях и с вида си да отговоря на много от въпросите, които убедена съм си задават болшинството от колегите ми по отношение на собствената ми особа, но... както каза zlatkata по повод на предпоследния ми постинг „твърде малко са хората, които биха разбрали извратеното ми чувство за хумор”.

Е, наближават разни тържества ( детски и за по-големи) и.. ако някой си търси подобна маскировка, то на указаното по-горе място би могъл да я намери;)

Приятно пърхане!;)

В жълто-черна трепет

Friday, November 17, 2006 by Fenia

Днес съм щастлива, но не просто щастлива, а много, мнооого щастлива (и изморена)! Една от детските ми мечти е на път да се превърне в реалност. На практика, тя вече Е реалност, но трябва да изчакам още цели две седмици. Мразя да чакам! И все пак, докато не финализира, няма да повярвам. С други думи - “Око да види, ръка да пипне”.
Когато получих няколкото смс-а с намеци за хубавата новина и.... сърчицето ми щеше да изскочи.. и... и... ох, няма да казвам повече. Успях да “устискам” 10 дена (подготовка), ще изтрая още 2 седмици ( финализиране)!;)
И ... не ме разпитвайте, пожалете ме! И без това ми е адски трудно да упазя тайната си!
Стискайте ми палци, моля, много моля! А, когато ви я споделя – зарадвайте се с мен, не ме критикувайте и не търсете смисъл в действията ми! Все пак... и аз имам нужда (макар и твърде рядко:Р) да постъпвам неразумно;)

Лайноново - сайвантен умножител

Thursday, November 09, 2006 by Fenia

За мой късмет вчера работата ми наложи да изляза от офиса, да се поразмотая по “пешеходната” Витошка, да видя Слънчицето и наизлязлото множество. Тази ми разходчица ме пообогати с впечатления (почувствах се като пуснато на свобода животинче, странно защо!):
Минавам покрай “кафе Лаваца” (до бившата руска книжарница, ъгълът на Алабин и Витошка):
Един човечец лакира дървената платформа на заведението, а в мен се разля блажената топлина на благородната завист....
(следва разговор на моя милост с моя милост):
- Браво, е те това е отношение! Така трябва! Браво, бравоо! Ето, утре дъжд ще падне, а след два дена – сняг... Придвидлив е частника, иска да си я запази (платформата) годна за употреба и след зимата. Ето, на това му се вика грижливо отношение към собствеността!
- Опс... собственост ли каза? Чия собственост?
- Как чия? Частната, неговата си, разбира се!
- Е, как частната, като това си е част от тротоара ( въпросната платформа е издигната на височина 15-30 см, компенсирайки наклона)?
- Ееее, спокойно де, знам те какво имаш предвид, но.. помислено е за пешеходеца – той би могъл да минава свободно между платформата и вратата на заведението. Все пак оставено е разстояние по-малко от 2 метра! И... какво си да го (пешеходеца) зажалила, та то цялата улица си е пешеходна. Ако му е тясно, да си слиза на платното!
(след последното, разходката продължи)
Хубаво подминах, но взех да се връщам в спомените си към вчерашната утрин, когато замислях един безкрайно възмутен постинг..... Смятах да го посветя на утринните си впечатления (вчера ще да съм била много впечатляваща се) от пл. Св. Неделя.
Преди доста време бях писала пак по темата и даже до моя любимец, г-н кмета ни, запитване щях да отправям. И понеже не съм го отправила, той не се погрижил и паркиращите се коли (на мини-площадчето пред аптеката на пл. Св. Неделя) вече заплашват да ми се качат върху главата – визирам конкретно един мини-бус, който леко ме подбутна, за да се намести по-добре на останалото свободно местенце там. И... да не си мислите, че аз нещо нарочно съм се бутала в него? Нееее, аз просто си чаках зеленото човече на светофара да са разкрачи, когато усетих неочаквания физически контакт (сиреч – подбутването), обърнах се рязко с цел наказване на извършителя (да се разбира – да го шамаросам) и ...ха, изненада – ми той бил бус....
Но възмущението ми нямаше да е насочено само срещу този бус, а и срещу собственика на Bar & Grill Happy (забелязвате ли някъде българското му наименование? ).
- Възмущение или възхищение?
- Самата аз не знам, чувствата ми са смесени... Вчера той ми даде възможност да осъзная как най-лесно мога да удвоя броя маси в заведението си (е, ако имам такова, де).
- ?!
- ...какво правеше един работник пред Hаppy в ранната утрин (добре де, позакъснявах за работа – в 09:10)? Ами... зидаше стеничка.
- Похвално!
- ....стеничката, разбира се е нисичка – около 1-1.20 м, сравнително приятна за гледане, а предполагам основното й предимство е да пази от вятъра поседналите навън гости на заведението (всеки минаващ оттам е видял, че масите навън са почти толкова, колкото и вътре).
- Навън ли? Кой е луд да сяда навън зимъска?
- Оооо, спокойно, предполагам следващата крачка ще бъде да се постави найлонова или пластмасова преграда, а може и направо към стъклена ще се премине!
- ...
- Да, знам, че само за зимата ще да я бъде! Лятото ще си я свалят – няма да лишават поседналите гости от приятната атмосфера на пролетно/лятно/есенното слънчице, съчетано с “чистия” въздух на централно софийско кръстовище и гледката на непрекъснато сновящи във всички посоки хора.
- Не те разбирам....
- Ми... какво не разбираш? Едно затваряне ( макар и временно) не представлява ли на практика приобщаване към заведението на тротоарната част? А тази тротоарна част не трябва ли да е свободна за да могат хората спокойно да си преминават?
Допреди стената, масите бяха обградени със саксии.
Свидетел съм, как проверяваха кафенето пред офиса ми за сключен договор с общината, за саксията сложена пред заведението (а, те пък, верно си имаха договор, чак ме учудиха!).
А Happy? Дали те са имали разрешение за саксиите преди и кой сега им е издал разрешение да си строят стенички?
(спирам разговора на двете кокошки ( Аз и Аз), че се дразня)
Та... разказвах за вчерашната си разходка и я бях оставила до подминаването ми на “Лаваца”-та.....
Следващ “магнит” за погледа ми бе найлоновото сайвантче пред пицария Трол. Найлонов ли казах, нееее ЛАЙНОНОВ (в бебешките си години племенника ми казваше не найлон, а лайнон). От днес, за подобен род “градежи”, си въвеждам мое си терминче - “лайнонов сайвант”.
Та, как е възможно нещо толкова грозно и смешно да се пльосне в центъра на пешеходната зона на една европейска столица (моля собственика на Трол да ме извини за реализма)? Но, интереса оправдава грозотията – под въпросната лайнонка има няколко масички.... или – отново имаме същата умножаваща изобретателност на българина, в действие!
И ако си мислите, че лайнона в центъра на София се е свършил, ще ви осведомя - грешите!
Малко по-нагоре има още една пицария – пица Палас! И как мислите, че е разрешила проблема с недостига на маси в заведението? Да, правилно се досетихте - изнесла си е масички извън заведението, покрила си ги е с лайнонец и... проблем няма! Хитричко, а?:) Сигурна съм, че наемът на квадратен метър тротоар е доста по-нисък от наемът на квадратен метър в сграда на първият етаж на бул. Витоша (ако не се лъжа тротоарното право е по зони и е все едно дали си слагаш масата на Витошка или на ул. Цар Асен, примерно).
Още един въпрос разцъфва в пространството: Дали пък, заведенията тип бистро/пицария не са от най-бедните типове заведения и нямат възможност да плащат скъпите наеми и... това да е причината да обръщат тротоара в сграда?
Имах и други окопопадения, но поради получилото се разлято изложение, предизвикано от неспособността ми да се изразявам кратко, точно и ясно, ще се възпра!

P.S. Не мога да не споделя: Разбрах какво означавало съкращението ЦКТОН. А някой друг знае ли?
За любопитните – Център за Комплексно Транспортно Обслужване на Населението. Намира се в НДК и май е по-известен като Билетен център.

Новият Дивак

Tuesday, November 07, 2006 by Fenia

Приятно откритие от изминалата седмица бе новия Дивак.
Почитател съм и съответно чест посетител на заведението, намиращо се на ул. Гладстон. За жалост, рядко си позволявах да обядвам там, поради сравнителната му отдалеченост от офиса ми. Е, сега този ми проблем отпадна.
Новият Дивак се намира на ул. “Хр. Белчев” 16 (на 20-ина метра от Лагуна, но на срещуполужната страна на улицата, в посока Солунска).
Заведението изглежда сравнително голямо (въпреки, че го посетих на два пъти, така и не го разгледах цялото), добре е отоплено и голям негов плюс е, че засега не е пълно.
За съжаление, политиката на Дивака да не запазват места се спазва и в новото им заведение, което е май единственото нещо, което ме дразни при тях.

Home art Мухоморка

Monday, November 06, 2006 by Fenia

Наскоро бях отправила един зов за помощ, на който се притече един единствен човек. Бих искала да му благодаря от все сърце!!!
Благодаря му, не само защото ми разреши конкретния подаръчен проблем, а и защото ми показа един безкрайно интересен магазин, изпълен с безброй интересни и подходящи за подарък нещица.
Единственото, което не ми хареса в това магазинче, бе миризмата на ароматни пръчици, от която ми се повдига.
Отидох там доста раздразнена:
  • магазина се намира в съвсем противоположна на моята посока;
  • една колежка ме откара с кола, което от Съдебната палата до Плиска ни отне около час;
  • денят бе четвъртък (точно така, този, в който прехвърчаше сняг) и студа бе непоносим за мен (не съм от хората, които слушат прогнози и се обличат според тях, нека ми!)
  • нещо ми бе премаляло....
  • бях и малко скептично настроена.
Е, когато влязох, установих, че съм попаднала на правилното място. Идеята ми за нещо памучно или порцеланово бе разбита на пух и прах при вида на една съвсем изчистена чиния (квадратна и почти плоска) за салата, гарнитура, ордьовър... с други думи за всичко, което би желала една домакиня да подреди/сложи в средата на масата. Допълнението към нея бе нещо подобно на сервитьорска щипка (по принцип вилица и лъжица за сервиране ), но тези по-скоро приличаха на малки черпачета – подходящи за гарнитури, салати, но могат да се използват и като лъжица за сос.
Окото ми “лепна” на изброеното по-горе още с влизането ми в магазина и поради тази причина разни лампиони и нощни лампи от дърво, бамбук, с/без съчетания на тъкан, хартия и т.н. не ме поблазниха.
Чинията и “щипката” бяха (е, още са си, де) в черен цвят, като в центъра на чинията имаше 3-4 по-бели ивици. Аз съвсем наивно си мислех, че са изработени от някакъв по-дебел порцелан, но на финала се оказа, че материалът бил рог от тибетски як (надявам се животното да е умряло от старост, а не заради тази чиния!), а ивиците – от вграден бамбук. Оглеждайки се, набелязах доста нещица, от които видиш ли, имам НЕОТЛОЖНА нужда:Р
Та, взех си аз чинийката и “щипците”, взех си едни халки (убийте ме, но не знам дали са седефени или костени) за платнени салфетки и се замислих: Ще ли да имам пари за да си взема и едни свещници ( за посветените - мноооого по-хубави са от онзи, който все зяпах на Хр. Белчев и не смеех да вляза и попитам колко струва?!). Младежите (момче и момиче - големи свежари) ме сметнаха подходящо и ето ме мен, помъкнала гордо И два свещника за общо 13 чаени свещички (е, де ц а, нямам търпение пак да ми направите спагети, а аз да ви покажа къщата си цялата обляна в светлината от тези свещници).
Тръгвайки си ме бе яд, че не си купих още един свещник, но поради обясними пространствени (все пак в гарсониера съм!) причини, възпрях се!
И с халките случаят бе много весел:
Харесах ги и пожелах да взема 8 (4 за мен и 4 за семейството с годишнината). Да де, но се оказа, че в магазина имат само 6. Това не ме възпря! Мигом ги преразпределих: 2 - за щастливото семейство ( все пак детето им, кръщелницата ми, е малко и халка не му трябва :Р), а за мен - 4.
Да де, но докато ги бършеше младежката, изтърва едната халка и... хооооп, останаха 5;)
Е, резултат е ясен: 5 от 5 за мен!:Р
Та, на всички търсещи не много стандартни подаръци (или стандартни, но с нестандартно изпълнение) искам да препоръчам магазин Мухоморка Home art, за екзотични мебели и аксесоари.
Лесно се намира – зад Плиска има магазин “345”, от дясната му страна през уличката се намира и въпросния “подаръчен” магазин. Няма начин да го подминете!
От диплянката виждам, че имат магазин за аксесоари на бул. “Раковски” 178 и магазин за мебели – кв. “Гео Милев”, ул. “Коста Лулчев” 15А (срещу хотел Европа – Best Western).
Още веднъж искам да благодаря на непознатото другарче за помощта!

безумия

Friday, November 03, 2006 by Fenia

И понеже вчерашните ми излияния най-вероятно са оставили замислени някои от вас (все пак не е много характерно за мен да се паля по темата) ми се ще да обясня и кое ги предизвика:
Kакто писах, едно четиво в блога на Вени ме подтикна да започна, но в съвсем друга посока ме запрати...:(
Става въпрос за хотел “Дитер”, намиращ се в центъра на София.
Похвално е, че собственикът на хотела е реновирал сградата и вътрешно и външно, запазил е фасадата в духа на стара София, поставил е паметна плоча на същата тази фасада, но откъде накъде го е кръстил "Дитер"?! За мен, това име стои направо гротесково на тази сграда, опитваща се да припомни за миналото на града (за неуместността и на двете реклами – и светлинната, и виниловата, няма да говоря, но направо ми човърка из очите!)! Нима "Влайковата / Тодоровата или Тодор Влайковата къща" не би звучало по-добре и по-адекватно!? Какво българско послание има в името "Дитер"? Може би е по-близко звучащо за немците.... А за англичаните? А за французите...?!

Нима туриста, попадайки в една чужда държава, иска да се чувства като у дома си (с изключение на участниците в конференции и семинари, но те така или иначе отсядат в големите хотели и не би следвало да са в целевата група на този хотел)? А за нас, българите? Кой от нас би потърсил стая в този хотел, ако никога преди не е стъпвал там и търси само по име?

Чувствам се гузно, че конкретния собственик отнася този мой поток от думи! Много е възможно той да не е българин или поради някакви абсолютно субективни причини да е трябвало да избере това име. Уважавам го за решението му да разположи хотела си в стара сграда, уважавам го и за това, че не е тръгнал да руши, за да си построи по-голяма, по-удобна, по-лъскава и т.н. сграда....

Причината, все пак да се подразня е, че пред мен са каталозите за 2007 на Balkan Holidays (Bulgaria & Croatia) и на RIU Hotels & Resorts.
Ами... какво да ви кажа, писна ми да виждам на хотелите в България изписани имена, които нищо, ама абсолютно нищо не ми говорят (факта, че са изписани само на латиница, подминавам)!
- Какво търси един обикновен турист?
- Търси разнообразие, търси начин да се измъкне / почине от сивото, напрегнато ежедневие.
- Защо човека пътува?
- Ами, защото по природа си е любопитен, иска да види какво има зад хоризонта му – другия град, държава, континент, планета... защото го влече новото и непознатото.
- Защо един човек би избрал да почива в чужбина, а не във виличката си, на 20 км от града, в който живее?
- Защото иска да избяга от до болка познатото.

Е, ако той измине над 1 000 – 2 000 км и отиде в страна, за която нищо не знае и там всичко му звучи познато, според вас дали няма да остане разочарован? Дали ще пожелае да се върне пак?
Ако немеца отседне в хотел ...нека не е Дитер, нека е Bellevue, храната му се състои само от шницели, вурстове и пържени картофи, пие си по цял ден биричка Heineken, а из заведенията на комплекса се лее музика от типа - немски кръчмарски шлагери.... Е, те този немец, като се прибере у дома, дали ще може да си спомни в коя страна е почивал? Дали ще може да се сети за поне едно типично нещичко, характерно само за тази държава (Да, за циганите, джебчиите и проститутките, ако е имал "късмета" да се сблъска с тях)?

Ето, затова ме е яд! Яд ме е, че губим постепенно българския си лик, опитвайки се да приличаме на всяка друга нация, но не и на собствената си. Яд ме е, че забравяме кои сме ние и че не сме никак, ама никак лоши.
По конкретната тема ме е яд, че си съсипахме природата да изграждаме туристическа индустрия, от която не само не знаем, а и не искаме да се научим как да печелим. Ето и конкретни примери от каталозите:

Balkan Holidays (Bulgaria & Croatia)
Златни пясъци: Palm beach, Bonita, Gardia, Paradise Green Park;
Св. Константин:
Ritza, Estreya;
Варна: Alekta
В родния ми и така обичан Бургас: Luxor
Слънчев бряг:
Victoria Palace, Fiesta Beach, Bellevue beach, Mena Palace, Marvel, Regina, Amaris, Royal Central, Carina, Royal Dreams, Bravo, Sunny fort

Приятно изключение (по обясними причини ) за моите очи е Албена - Елица, Ралица, Добруджа, Гергана, Магнолия, Камелия

Каталога на RIU Hotels & Resorts
Зл. Пясъци: Viva, Bolero;
Слънчев бряг:
Palace Helena Sands, Helena Park....

Това са най-фрапиращите примери в каталозите. Правя уточнението "в каталозите", защото това са подбрани хотели, а колко и с какви имена са извън тях?!

Иска ми се да бъда правилно разбрана - аз не казвам, че имената са безмислени, глупави или нещо от рода, не! Те просто не могат да се отнесат до страната ни.
Какво общо има Palm beach с България? А има ли държава, в която е невъзможно да съществува който и да е друг от изброените по-горе хотели?!

Иска ми се да отбележа, че в недалечното минало, хотелите в Слънчев бряг са носили имената на реки и планини - Витоша, Рила, Арда, Марица... Ако стария хотел не е разрушен, то той и до днес си стои със старото име.
Е, Марица ще е вече с името Меридиан, но...

NG отново

Thursday, November 02, 2006 by Fenia

Преди доста време написах това и понеже "следващия брой" не бе посветен на България, реших, че източника ми не е бил надежден.
Има още месец, ще почакаме и ще видим;)

розово сияние

by Fenia

Днес прочетох това писание на Вени и в мен заклокочи яда ми към загубата на българската идентичност, към която обществото ни така ЯВНО се стреми в последните години.
Аз съм българка и не се срамувам, че съм такава! Считам, себе си за не много лош човек ( в никакъв случай не по-лош от редовия западняк ) и определено вярвам, че за изграждането ми като личност, отношение има и обществото, и страната, в която съм се родила и отрасла. Да, често критикувам това общество, но не защото е много по-лошо от останалите, а защото имам високи изисквания към нещата, които обичам!
Обичам България, обичам българското, обичам българщината!
Боли ме, когато чуя или прочета нейде (за жалост твърде често из блогсферата) изказвания от рода на: “не ми пука за вас, българите, не ме интересувате, щом сте толкова тъпи, слепи, глухи... заслужавате съдбата си.... не ми пука за тази държава, аз съм европеец, аз съм гражданин на света...”.
Е и аз се чувствам гражданка на света, но това не ме прави по-малко българка, но всеки има право да се самоопредели, а аз пиша това за себе си! Разбира се, има неща които не мога и не искам да приема. Има нрави, припознати (от самите нас) като чисто български / балкански, но доста често се чудя дали самокритичността ни не хиперболизира действителността.
- В какво се самообвиняваме?!
- В това, че сме прости, груби, алчни, крадливи, мързеливи...?!
- В какво още?
– В това, че сме завистливи и успяваме на чужда почва, но не у нас...?!
- В какво още? В какво?
- В това, че сме хитри и изобретателни, но акъла си само за глупости го впрягаме?
- В какво друго? В какво?!
- .....
Е, драги ми граждани на света и небългари, колко от това се отнася до вас?
За себе си признавам - 80 % от изброеното в някакви рафинирани граници се отнася до мен – да, не се отличавам от масата, не съм от най-умните (има много по-умни от мен) и особено добре образованите, определено не съм никак деликатна, тактична, фина, виж за алчна – определено не съм ( но в този преносен смисъл - о, да, определено съм :Р)!
Крадлива – считам, че не съм (освен ако не е някакво патологично неосъзнато състояние и аз да не подозирам, че страдам от него).
Мързелива – о, да, особено в събота и неделя;)
Завистлива – ще ми се да кажа – не и искрено се надявам да не съм!
Е, какво означава това? Че съм типична българка или че съм обикновен човек?
Как мислите, дали за другите нации тези качества са непознати?
Дали ние сме си ги измислили или са плод на регионалния ни климат?.....
Едва ли, според мен!
Големият ни минус (все според мен) е именно тази загуба на българска идентичност, самокритичност и пораженческа психика, която макар и исторически обусловена, трябва да преборим!
Пример от вторник:
Разказвам на мои познати, че събирам подписи за “Иракли” или по-скоро убеждавам единия (асистент в ТУ) да сложи подписка на катедрата си, та да имат възможност студентите да се запознаят с проблема и при желание – да се подпишат. Разговорът ни (по-скоро монологът ми) преминава към “Ванковата” поправка (на Ванко 1) в НК. Приятелката ми възпира потока ми от възмущение и ме пита как виждам в светлината на “Ванковата” поправка, смисъла от подписката за Иракли?Какво си мисля, че може да се постигне с нея?
Отговорих й, че може и нищо да не се постигне, но ще се направи повече от нищо!
Та, ето за тази наша психика говоря. Отказваме се преди да сме започнали.
По-горе споменах и историческата обусловеност на някои наши национални черти. Ми, май е време да скъсаме с тази история, а? Да скъсаме, в смисъл да престанем да живеем в нея и да започнем да я изучаваме!
Нима американците живеят с тежестта на своя произход? Нима се считат за потомци на разбойници, мошеници, крадци или на народа стекъл се към Америка по времето на златната треска (не от алчност, разбира се)?!
А англичаните, французите, портогалците....? Те не се срамуват, че са били колонизатори и даже се гордеят с факта! Е, какво от това, че освен ограмотяване на населението и допринасяне за научно-техническото развитие са извършвали и ред не чак толкова красиви неща, като избиване на желаещите свободата си; експлоатация както на работната ръка, така и на територията; кражба на местни културни и исторически ценности (голяма част от тях днес красят световните музеи) и ред други. Е, те дали живеят в примката на това си минало? А ние защо да го правим? И от какво толкова се срамуваме? Какво толкова сме направили? Били сме много кротки и добри? Това ли е бремето ни?
Били сме крадлива и продажна нация. Кой го каза това?! Нима циганите и проститутките са нашето лице? При всеки международен скандал, в който сме намесени, ние (българите) си мълчим.
Хванати български проститутки в Италия, Германия, Франция .... мълчание.
Хванати джебчии и измамници във Виена, Прага .... мълчание .
Разбит трафик за новородени между България и Италия .... мълчание.
Четирима българи хванати в Сидни за измама с банкомати .... мълчание.
800 българи изгонени от Франция за 2005г ... мълчание....
Правителството ни / политиците ни / медиите ни - всичко мълчи. Ако се каже нещо, то това са самоунизяващо - критични изказвания.
А ние, какво правим ние, редовите българи?! Мълчим.... С нашето мълчание позволяваме и на тях - мижитурките да се крият в мълчание. И какво чува за нас света? Чува собствените си констатации на нашите проблеми и грам опровержение или някаква положителна новинка от нас.
Ето това е причината откаченяците от Атака да сберат народ около себе си - защото усетиха, че българите имат нужда да чуят и добра дума за себе си.
Е, Атака си е нов повод за срам! АБСОЛЮТЕН СРАМ! А за него вече няма кого да обвиним. Историята не ни е виновна. Ние ги допуснахме, наша е вината!
А проблема е, че ще продължаваме да се срамуваме и самобичуваме, докато не осъзнаем, че не е никак лошо и срамно да си българин и не започнем да се гордеем с това!
Друга ми бе идеята за този постинг. Нямам си и понятие защо изписах всичко това, но явно съм имала нужда! А ти, щом си стигнал до края, сигурно също си имал нужда?

Нова външност, нов късмет!

Wednesday, November 01, 2006 by Fenia

Нещото, което искам да споделя от няколко дни е, колко красиво изглежда Съдебната палата с освежената си, след последния ремонт, външност!

Когато в понеделник видях, че преградите са махнати и .... ахнах от удивление. Стори ми се изключително внушителна (Тя, съдебната палата) с почистените си колони и стени, сменените прозорци, оправения покрив, подменените улуци - изцяло лъснат външен вид!
Снощи се прибирах късно и я видях осветена от прожектори, а леката мъгла, създаваше впечатлението (у мен) за нещо неестествено и безкрайно различно.

Странно е, аз работя срещу тази сграда вече 10 години и сякаш я преоткривам. За пореден път се ядосвам, че все още си нямам фотоапарат, с който да „запечатвам” видяното през моите очи. Най-впечатляващите (за мен) си остават мраморните орнаменти около вратите, които в среднощния здрач изглеждаха синкаво-бели.

Погледнете я и вие!

Интересно ми е, колко хора ще я видят така красива, както я виждам аз? Интересно ми е и колко време ще остане така красива?

ABC

потърси - намери

последни писания

последни коментари

архив

меденки - любимки

благинки

admin

Powered by Blogger

eXTReMe Tracker