<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/platform.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttps://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d4859600396850592937', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

хоп, хоп, троп;)

Tuesday, December 19, 2006 by Fenia

Днешния ден продължава да ме изненадва и кара да се усмихвам. Достата нещица, с които трябва да се занимая в срок “за вчера” продължават да са ми на главата, но днес за първи път от доста време успях не само да прочета кой какво е писал из блоговете, които следя, но и по някой коментар да оставя;) И тъкмо 'работата се бе извисила срещу ми като приливна вълна, заплашваща да ме помете' и... хоооп извикаха ме спешно в другия офис. Завтекох се по стълбите, а нейде из входа зазвучаха песни (народни) и свирни (гайда), съпроводени с ритмични потропвания...
Взех да се подсмихвам. Винаги съм се чудила, откъде ми хрумват всички глупости, които по един или друг начин пълнят главата ми (като малка баща ми ме наричаше “Царица на глупостите”). Та първата ми мисъл бе – хъм, дали не идват да искат някоя мома от нашия офис и даже мислено отметнах някое и друго име, което ме накара вече да се прививам от смях? Мисълта отхвърлих бързо и реших, че звукът е от улицата.
Да, но се оказа, че не кой да е, а част от ансамбъл Българе, по съвсем неведоми пътища е дошъл предколедно да ни поздрави в офиса.
Усещането е невероятно, а усмивката... е тя още си трепти в мен!;)

Labels:

разни глупости неважни

Wednesday, December 13, 2006 by Fenia

Да, Survivor България свърши. Благодарение на гостуването на племенника ми (споко, не са изпити, състезание е този път:Р), снощи гледах отчасти Шоуто на Слави. Нещото, което ме порази отново (отново, защото се случваше всеки път, когато съм улучвала предаване на Survivor, т.е 3-4 на брой) бе невероятния български език на Ахмед.
Обърнахте ли внимание, този младеж от Якоруда, какъв български език говореше?! Та той говори по-правилно от половината софийски деца, а за децата от по-малките градове и села, просто няма да коментирам! За родолюбието на човека (освен ако не е поза), също нямам какво да кажа! Ето това са нещата, които ме впечатлиха в цялата истерия “Survivor България”...

Снощи ходих на “училище” с маршрутка, от тези, любимите на dzver (# 27, 29):Р За шофьора, начина на каране, за миризмите в превозното средство, за тъпканицата, за шумотевицата (еххх, това метро много ме е разглезило!)... няма да говоря. Всичко това предизвика кашване на черепното ми съдържимо още в първите 5 минути. След това всичко бе като в мъгла.

Из тази мъгла обаче плуваха разни гласове, с акцент на един – този на шофьора. Човечеца през цялото време говореше по телефона, достатъчно силно, за да може гласа му, като с куки за плетене да се забива във вече образувалата се каша, карайки я да се извива и гъгне по всевъзможни начини (това ми напомня за любима сцена от Семейство Адамс -2 – по – долу ще я разкажа).

Но, всичко това си е част от “чара” на градския начин на живот и не бих му обърнала даже внимание, ако не бяха следните два момента:

  1. Шофьорът проведе разговори с около 10 различни човека (негови колеги) и на всички казваше едно и също нещо – колко било голямо задръстването, как му оставали 15-10-5... минути за да стигне до крайната спирка, как изтървал едно време, а можело даже и две (каквото и да означава, но явно много му бе вътрешно от този факт), как дори и карайки в насрещното (да, там караше, добре, че видимостта ми бе ограничена от преплетената телесна маса) нямало начин да навакса.... бе ей такива....

    Казано веднъж е даже интересно (все пак сме съпричастни - в едно превозно средство сме, близки сме, като семейство сме, неговите проблеми са и мои, разбира се!!!). Втори път – ок, изтрайва се... Но трети.... пети.... десети – кара те да виеш от физическата болка, която започваш да изпитваш (поне при мен е така)! Мразя да ми се повтаря!
  2. Вторият момент е свързан с единствения разговор (шофьорски монолог) на по-различна тематика. Причината за промяната в темата бе не нещо друго, а факта, че слушателят не бе колега, а един пътник, седнал на малко пластмасово столче, долепено интимно до бедрото на шофьора. А монолога, оооо, монолога ме остави замислена (доколкото можех да мисля с кашата в главата): “Задръствания ли? Нееее, това е манипулация, чиста проба МАНИПУЛАЦИЯ!!!!! В София задръстванията са изкуствено създадени! Разбираш ли (туй шофера към пътника)? Те ИСКАТ да има задръствания! Всичко е нарочно, чуваш ли ме, НАРОЧНО! И това не си го измислям аз, това е отдавна известен и широко коментиран факт! Какво правят? Ето виж, всички светофари светят жълто или червено, но те така са направени, нарочно! На тез с готините коли не им пука дали ще се приберат с 30-40 минути по-късно или по-рано, за тях няма значение, но за нас.... Нарочно светят така, за да предизвикат задръствания. И после? А?А? После от сателита като снимат и какво се вижда? Вижда се, че в София има много коли и всичките са от хубави по-хубави! И това им е основанието да казват, че в България хората са богати, бедност нямало.... Дръжки!”

Е, честно, след това му (на шофьора) изказване онази пихтиеста и набодена от 100 куки сива маса, за която говорех по-горе, просто се взриви ....

Така и до момента не ми е ясно кои са ТЕ и какъв им е кяра от цялата тази работа.... Но така е, световната конспирация, като всички истински неща е “невидима за очите”:Р

Бихте могли да ми помогнете с предположения за идентификацията на ТЕ и кяра....

Споменатите любими моменти от Семейство Адамс (мисля, че са от 2, но може и да греша):

Първи любим момент:

Камерата е сложена в детско кошче / количка. Звучи нежна, ненатрапчива музика като фон. Виждат се къдричките на покривалото на кошчето / количката, част от одеалцето и грейналите личица на майката и бащата Адамс.

Реплика на майката към бащата: Колко е красиво! Взело е очите на баща ти!
Ответната реплика на бащата към майката: Извади му ги от устата!

Втори любим момент:
Семейство Адамс е около масата. Камерата е под нивото на масата. В центъра на картината е дъщеричката, която като всяко злоядо дете непрекъснато боде с вилицата в чинията си, без да забожда / лапва хапка. В един момент майка й се скарва: Колко пъти да ти казвам, да не си играеш с храната!?!

Камерата се вдига и се вижда чинийното съдържимо – единна маса от нещо като дълги, живи червеи. Когато щерката боде с вилицата, масата започва да се гърчи и да издава звуци подобни на “хихихихихи”, т.е. тя НАИСТИНА си играе с храната.

Labels:

честито ми порастване;)

Saturday, December 09, 2006 by Fenia

Да си изключа телефона се оказа добра идея. Така успях да си поспя подобаващо. А хубавите ви пожелания заваляха в мига, в който го включих.

Най-забавното до момента, което успя да ме разсмее от сърце е това:

Тони, малко ти човече,
Порастна днеска вече,
По-хубава за мене стана,
сега, кат’ вече си голяма;)

Благодаря ви, приятели!;)

Labels:

“…в България има още какво да бъде спасено. Или ограбено.”

Friday, December 08, 2006 by Fenia

Знаех от доста отдавна, че се очаква излизането на обширна статия в National Geographic за България (тук може да се прочете част от нея), но не знаех за кога точно е предвидена.

И така, екипът е приключил работата си и декемврийският брой, с въпросната статия е вече на пазара. Нетърпението ми бе огромно. Вчера се обадих на Поли с молба излезе ли, веднага да ми го купи! Помолих и моя приятелка, на която й предстои отскачане до чужбината и тя да ми го купи (подсигурявам се, с други думи). Днес минах и през сергията на пл. Св. Неделя (до Happy) за да проверя дали случайно не е пристигнало, за да не би да свърши....

Явно съм в някакво тотално объркване. Мислех си, че National Geographic България не съдържа на 100 % статиите на National Geographic. Никога не съм се замисляла например, че писмата на читателите, които са публикувани, не са на българи... Може би причината за грешната ми нагласа е, че българското издание си има собствен редакционен колектив, съдържа наши си реклами и др. Както и да е, надявам се, че сега ще мога да ги съпоставя...

Не знам дали ще бъда правилно разбрана, но за мен този брой бе от голямо значение по ред причини. Основната - сериозно издание обръща внимание на моята / нашата страна. Очаквах вътре да има по нещо хубаво за природата, хората, историята, културата.... Жадувах някой нещо хубаво да види....

Уви, написаното е като "сол в раната ми", болна към момента тема за мен. Тема, обсъждана с приятели, колеги и преподаватели, а именно - културно – историческото ни наследство, мястото му в нашия живот, отношението ни към него, опазването му.

Жалка картинка са обрисували авторите на статията, жалката картинка на нашата действителност... Жалко, истинско и безкрайно тъжно....

Сбъркали са само за едно нещо, но сигурна съм, били са подведени за това...

Labels:

Защо не се присъединявам

Thursday, December 07, 2006 by Fenia

Написах този постинг преди няколко дена, но поради липса на време и възможност (:Р) за редакция, го зарязах
Тази сутрин слушах по BTV за кучешкия изолатор и за проблема с кучетата из софийските улици. Банално, нали? Банално, но в духа на това, което бях прочела вчера при Ясен Праматаров и на стартиралата банерна инициатива за спасяването на Шакти (новините от днес са, че Шакти ще бъде заменена; обездвижването й не й се е отразило добре!), отново се замислих, че цялата ни настройка, отношение към животните е сбъркана!
За бездомните кучета
В една от отминалите седмици бях на семинар в Боровец (както обикновено съм разочарована от това място, да не кажа отвратена! Дано не забравя някой път да разкажа за бутафорния лукс, царящ там). Разхождайки се из комплекса попаднах на човечец хранещ бездомно куче ( кучето бе породисто и доста възрастно - факт, виден и за непознавач като мен). Поразговорих се с него (човечеца). Оказа се, че живее и работи целогодишно там. Сподели ми, че това е 3-тото или 4-тото куче, което някой изоставя в комплекса за последните 6 месеца. Обяснението му бе, че софиянци идвали там за да си изоставят кучетата.
Причината да нямам домашно животно е, че страшно много се привързвам (нявга в детските ми години един папагал, живял при мен 2 дена “ми разказа играта”) и трудно понасям случващото се с него (да се разбира-> да го надживея). Та, как е възможно ти да гледаш 7-8 години едно животно и да го изхвърлиш на улицата?! Как е възможно да “изпуснеш” животното си да създава поколение, за което не поемаш отговорността?!
Мислила съм по въпроса, какъв е правилният начин да се справим с проблема “бездомни кучета”. За мен избиването им не е решение и в никакъв случай не ме удовлетворява! Най – правилно би било да си ги отглеждаме, което убедена съм ще предизвика само възмущение. Аз по никакъв начин не се чувствам виновна за размножаването им, но съм съгласна да ми се добави нов данък и със средствата по него да се отглеждат кучетата до естествената им смърт. Това обаче едва ли е възможно. За да стане факт трябват няколко неща:
1. Да се състави (с участието на всички домоуправители) национален регистър на домашните животни.
2. Да се задължат всички собственици на домашни животни да минават на ежемесечни прегледи и имунизации при ветеринарен лекар.
3. Да се задължат всички ветеринарни лекари да отчитат текущото състояние на животните (включително отчитане на бременност).
4. Да се изгради система за проследяване на новородените – кому се водят на отчет – ако са продадени (момента с плащане на данъци от такъв вид приходи го пропускам, нищо, че някои хора са превърнали развъждането на животни в доходоносен, освободен от данъци бизнес) / раздадени - кой и как поема грижата за тях, ако е никой – остават на грижата на “родителя”.

5. Да се въведе система за проследяване на смъртните случаи – как / от какво е починало кучето, къде е погребано... Трябва да се избегне умишленото умъртвяване на животното, малтретирането му...
Нима е нормално в днешно време да подминаваме по улиците трупове на умрели животни (да, по-голямата част са бездомни, но дали?)? А ако причината за смъртта е някаква болест, не е ли нормално епидемиолозите да го знаят и имат предвид? Нормално ли е да се погребва животно безразборно – ей там - зад блока, в градинката...?

След като се направи всичко по т.1 – 5, тогава може да се премине към данъчно облагане, със средствата по което да се осигури отглеждането на животните до естествената им смърт и заличаване по този начин на популацията на бездомните кучета (за София били около 20 000)!

Разбира се, всичко написано по-горе е утопия. Колкото и да ми се иска, не вярвам, че действително би могло да се получи. Да, но това е единствения (според мен) хуманен начин да се справим с проблема. Всичко друго е жестокост, недопустима за съвременното общество!
Щеше ми се да коментирам тук, ето това, но поради получилото се дълго изложение, ще го оставя за друг път. Явно трябва да се примиря с бедността на речника си – липсват ми точните 2 думи, с които да изкажа всичко, което искам, затова съм толкова подробна:(
Шакти
Как всичко написано по-горе се отнася до проблема с малкото тигърче? (
Тук очаквам да ме освиркате и може би си го заслужавам).
Аз банер за спасяването на Шакти няма да поставя в блога си! Причината за това не е, че не ме интересува съдбата на животното, а защото не вярвам в резултатността на това. Нашата "банерна борба” срещу всичко неправилно, аморално, неетично и т.н. аз считам за “отбиване на номера”.
За това, какво смятат да направят с малкото животинче, научих по някакво стечение на обстоятелствата още с преминаването му на границата. Погнусих се от факта, че животното е родено в развъдник за редки животни. Не знам откъде е информацията на сайта, че от тази порода има само 400 бр. животинки в света, но е факт, че то е предопределено (заченато и родено) да бъде продадено. Едва ли Гергов е платил някаква колосална сума за да го притежава, толкова голяма, та някоя от най-големите в световен мащаб зоологически градини да не могат да си позволят такова животно! Но не цената ме смущава. Зоологическата градина за мен също не е решението за тези животни! Ако някога имам дете едва ли ще го заведа в зоологическа градина (поне не софийската!). Животните там ме натъжават и ме карат да се чувствам отвратително! Бих искала да ги види в естествената им среда – сафари в Африка, да речем (сафари, в смисъла на туристическа атракция, не лов!), а не зад клетки – изтерзани, мръсни и примирени:(
За инициативата “Шакти” ме е яд и по друг повод. Никой от вас ли не е ходил в кафе “Snake”, в кв. Люлин? Знаете ли откъде идва името? Досещате се, нали? Там от години си “живее” в стъклена клетка една змия (а дали не са и повече не знам – никога не съм поглеждала зад стъклото). Змиите са животните, които ме ужасяват от най-ранна детска възраст. Въпреки това, аз не одобрявам поставянето им зад стъкло в едно заведение (да споменавам ли, че е денонощно, че се пуши, че звучи непрекъснато силна музика, че всеки може да “почука” на стъклото...)! Е, къде са в този случай защитниците на животните? Примери имам още, но няма смисъл да ги давам....
Бих подкрепила всичко разумно и ефективно (според собствената ми субективна преценка)!
Кое би “заставило” Гергов да изостави идеята за жива атракция в магазина? Разбира се – неефективността на тази реклама. Ако никой не влезе заради животното, то той няма да поддържа скъпото му съществуване там. Да се разчита на това обаче, не е хубаво, защото ще мине време докато се види ефекта ( за живинките, това време е част от техния живот).
Хубаво е (според мен) да се вдигне шум около целия му бизнес – разбира се, предимно хотелиерството (не знам докъде е стигнал с изграждането на конната база до с. Ягодово?). Хотелите му са летни и се пълнят основно с чужденци. Чужденците са доста чувствителни по темата за опазването на околната среда и животните. Ако се вдигне шум около кампанията ‘Шакти’ и от международни природозащитни организации, т.е. да се привлекат такива и това достигне до туроператорите, осигуряващи заетост на хотелите му, то тогава е възможен успех.
Преди всичко обаче, трябва да се тръгне с петиция до самия Гергов. В момента той се опитва да върне хората в ЦУМ. Един евентуален скандал може и да го разколебае. Нищичко не разбирам от реклама и не мога да преценя дали един такъв скандал няма да вкара повече хора в ЦУМ, отколкото да възпре (Гергов ще си направи и тази сметка!)?
Втора стъпка би трябвало да бъде демонстрация пред ЦУМ...
Третата стъпка я описах по-горе – чрез туроператорите и ... да речем листовки давани на самите му туристи, но пак към лятото се насочвам...
... че ще се случи нещо подобно, аз пак не вярвам, дано не се окажа права!

Labels:

blogger - пак?

by Fenia

Преди няколко дни започнах постинг и в някакъв момент го прехвърлих в blogger като чернова. Днес го редактирах и публикувах. Да, ама той се е публикувал с датата на черновата, а след него имам друг постинг. Никъде не открих възможност за управление на датата на постингите. Това ок, но що се отнася до черновите като, че ли е по-подходящо да те пита с каква дата да го публикува (настоящата или на черновата).
И... въобще, не е ли по-правилно да публикува черновите с настояща дата? Та аз имам чернови от месеци назад... Много неща са се променили по темата и съответно, ако имам време и желание да ги довърша, промените ще намерят отражение и в евентуалните бъдещи постинги (нещо не намирам еквивалентната българска дума, помогнете, моля!).
Да де, но в ретроспекция, не е ли изкривено: публикацията ще бъде със стара дата, а ще съдържа нови (за стария момент – бъдещи) данни?!
Така ли е правилно да бъде или аз не намирам начина за навигация на датата?:)

Labels:

В гърненцето на баба

Wednesday, December 06, 2006 by Fenia

Бях обещала да разкажа какво и как съм сготвила в новата си придобивка.
Оказа се, че да готвиш в гювеч (става въпрос за глинения съд за печене във фурна) е нещо безкрайно лесно и удобно! Подобно е на готвенето в тенджерата под налягане, но резултата е несравним!
За човек като мен, разглезен от майка и сестра, готвещи доста добре и от баба и дядо – майстор - готвачи, просто хранене не съществува! Полуфабрикатите или нещата, приготвящи се непосредствено преди ядене (това е определението на племенника ми за това, какво обича – визира пържоли, кюфтета, пици, спагети...) намират място на трапезата ми само по принуда. За жалост, доскорошната липса на подходящи условия (обособена кухня, стандартна печка...), липсата на време ( всеки ден излизам в 8:30 и се прибирам най-рано 22, а почивните ми дни са вечно заети с мероприятия или излизания извън София) за любимото връткане около печката ме принуждава да се храня предимно навън. Именно поради тази причина, гювечът се оказа едно прекрасно решение за мен.
Та, първата (макар, че на практика бе втората:Р) ми гозбица в гювеча бе БОБ С РЕБРА (съжалявам, но никога не готвя с мерки и поради тази причина, такива не мога да дам – всичко е “на око”):

1. Излизайки заранта от къщи, накиснах боба (около кило - Плин и Драо сигурно помнят, купих го от лелките пред Ягодинската пещера;) ) в студена вода (от 08 до 22ч).
2. Прибирайки се го сложих в тенджера на котлона, оставяйки го да кипне на три пъти, т.е. изхвърлих три води (котлонът ми е силен и това не ми отне повече от 15 мин).
3. След това изсипах боба в гювеча, заедно с нарязаните на парченца ребра (сурови, а не пушени; пушеното месо е канцерогенно, макар, че често го забравям), ситно нарязан лук, подправки (чубрица, гьозум:Р / джоджен, повечко лют червен пипер).
4. Изсипах една бутилка доматен сок и добавих вода – до два пръста (хоризонтални:Р) под ръба на гювеча.
5. Капака на гювеча запечатах с тесто (в чаша разбърках една лъжица брашно с малко вода).
6. След това поставих съда във фурната и го оставих да къкри при 100 градуса до 07:00, т.е. цяла вечер.
На притесняващите се, да обясня – съдът си има една малка дупчица на самия капак. Дебелите му стени и ниската температура не позволяват на сосът да изкипи, а къкри лекичко, което е и целта.
Цялото ми участие в приготовлението бе не повече от 20 минути - време, необходимо ми да измия и нарежа "добавъците", както и да кипна три пъти боба!
Редно е да отбележа, че съм следвала строго инструкциите на zlatkata и резултата бе повече от вкусен! Очакванията ми бяха, че бобените зърна ще са се кашнали, че течност почти няма да е останала и т.н. Нищо от това не се бе случило – зърната си бяха цели и чорбица си имаше достатъчно!
Дали защото си го бях приготвила сама или защото цял ден се чудих какво е станало с гозбицата ми, но като, че ли по-вкусен боб не съм яла;)
P.S. Не съм пропуснала солта в рецептата. Бях предупредена, че солта в боба се слага накрая. Поради това, че съдът бе запечатан, аз си добавях сол непосредствено преди консумация.
Добър ви апетит!
Би ми било интересно да науча рецепти и за други манджици, с възможност да се приготвят в гювеч. Ако знаете такива, моля, не се колебайте да ги споделите с мен, а аз обещавам – ще ги изпробвам и после ще споделям резултатите;)

Labels:

1-2 недели назад

Monday, December 04, 2006 by Fenia

Неделята, за разлика от предходната не бе никак ползотворна. Бях се отдала на лежоядстване (лежане + ядене) и се надявах сладката ленност да остави така желания и отдавна липсващ нежен привкус на почивния ми ден.

Да, ама не! Лежането през целия ден си го имаше, но страхотно главоболие (продължило и през цялата нощ) “уби” вкусовите ми рецептори и вместо в сладост, всичко се пропи с лепкаво безвкусие . Добре, че един Нурофен, закупен преди работа успя да възвърне чувствеността (на рецепторите ми). В противен случай щях да си опропастя и понеделника, чието начало скромно би могло да се нарече напрегнато....

Споменавайки за ползотворността на предходната неделя бих искала да не подмина мимоходом следните два момента:

1. Стартирах личната си инициатива “
КК Труд – вън от дома ми!”.

Нейде из писанията си назад бях обяснила, че поддала се на абсолютната инерция, станах “горд” собственик на всички книги от класическата поредица на Труд + колекцията дискове с български филми на “24 часа”. Да и в двете колекции има мои любими заглавия, но ако не бе съвестната ни касиерка, на която бях вменила задължението да ми ги купува и удържа от заплатата, едва ли щях да имам повече от 1-2 заглавия. Да, ама всичко свърши със скандала с Виктор. Той (скандалът) “врътна кранчето” на джоба ми спрямо КК”Труд”.

И така, решила, че не искам нищо тяхно в дома си, предната неделя ги дарих на този дом.
Хора, които уважавам и обичам, и на чието мнение безкрайно много държа, ме обвиниха в крайност и безрезултатност на деянието. Да, сигурно съм крайна, но сигурно всеки един човек има отделни личности, с които му е неприятно да комуникира и избягва всякакъв контакт с тях. За мен нещо подобно се явява КК “Труд”. И понеже идва Нова Година, и понеже е време да си почистя къщата, искам да ги изхвърля от дома си. От друга страна, уважавам безкрайно много книгите и да изгоря или изхвърля дори и една е немислимо за мен, затова пожелах да ги даря.
Осъзнавам напълно факта, че това не вади обратно “стотинките” ми от Труд-овия джоб и че с този факт не постигам нищо. Просто някои неща си имат значение лично за мен и дали ще бъдат разбрани от околните или не, слабо ме касае! Аз чистя собствената си къща и от този факт очаквам единствено тя да стане “по-чиста”, а не да “накривя шапката” на Труд.
Колкото до филмите, “броя им дните” и на тях ...

2. Второто нещо, което не бива да подминавам е, че си закупих един голям глинен гювеч. Беше ми отдавнашна мечта, но поради битови невъзможности (
да се разбира – липса на фурна с подходящ обем), доскоро ми бе невъзможно да си купя. Смешното е, че дотолкова бях свикнала с мисълта, че не мога да си имам гювеч, че го бях приела за факт и само благодарение на това, че zlatkata ме “заръчка”, осъзнах промяната в статуквото:Р А за това, какво си сготвих в него и как, ще разкажа утре.

Labels:

Nikoncho

Friday, December 01, 2006 by Fenia

Знаете ли, прекрасно се чувства човек, когато има мечти и още по-прекрасно, когато те станат реалност:)
“Изчезнах” за няколко седмици, в които се случиха куп неща, но днес няма да разказвам за тях. Днес ще разкажа за помощта на един много добър човек, един мой истински приятел, който направи дори и невъзможното за да изпълни една моя мечта.
Да, става въпрос за онази моя малка тайна, за която трябваше да изчакам 2 седмици.
И така, от днес съм горд собственик на .....


Приятно ми е да ви запозная. Казва се Nikoncho. Така го кръсти човекът, направил го реалност за мен, запечатал първите снимки с него и публикувал ги тук.





< ----- Това е той;)
Дааа, преди години, но е той. От снимките е видно какво дете-идиотче е бил и ... уверявам ви, не се е променил;) На всички, които наричам “деца-идиотчета”, трябва да е ясно – това е вашият първообраз, това е оригиналът!;)
А сега сериозно:
Аз съм човек безкрайно организиран, що се отнася до околните. Ако на някой нещо трябва да услужа, ще измисля хиляди врътки да го направя, организирайки 100 човека и отделяйки безкрайно много от все по-липсващото ми свободно време. Когато обаче става въпрос за мен, оооо, тогава нищо не може да ме накара да се помръдна!
Та, аз от около година и половина съм решила, че искам фотоапарат. То не бяха чуденки и питанки (и за това друг път ще разказвам...), но така и не се задействах. Вече решила какво искам, взех да се чудя откъде да си го набавя. Честно казано, опитът ми е нулев и информираността за техническото изпълнение ме правеше абсолютно пасивна и нерешителна, ограничаваща се само да попита тук - там за цената и толкова.
Да де, но имах благоразумието да попитам и Красето за цената в Сингапур ( където той понастоящем си топи д-то из сините води):Р
Ако не бе той, щях да продължавам да въздишам в мечтания, но той организира всичко (включително мен):
Намери човекът заминаващ за натам, нямащ нищо против да занесе парите, а после и да донесе апарата, а аз... аз стоях и чаках да го пипна в ръчички. Бях бомбандирана ежедневно от смс-и и снимки на / с моето съкровище (това ме подлудяваше - караше ме да треперя като малко дете чакащо да отвори всичките безкрайно красиви подаръци под елхата, но трябващо да се съобразява с наставането на някакъв час...), а не смеех да ги споделя с никой. Може би е глупаво, но... такава съм, дорде не го пипна, не вярвам!
А сега, сега вярвам! Вярвам, както винаги в доброто и хората! Вярвам в истинските приятели ("сектата" е доказала себе си във времето....)! Вярвам, че винаги ще ми помогнат, така, както и аз няма да се поколебая да го направя!

Благодаря, Красе! ;)

Labels:

ABC

потърси - намери

последни писания

последни коментари

архив

меденки - любимки

благинки

admin

Powered by Blogger

eXTReMe Tracker