Моят ABSOLUT-ен свят?
Естествено, че е независим. Той Е единственото (или всичко), което си имам. И така, както “моят дом си е моето заточение”, така и моят свят си е моята орисия /избор... Абсолютната му зависимост от мен на практика го отъждествява с настоящата ми действителност.
Да, и аз искам да съм по-добра, по-внимателна към околните, по-свободна за приятелите, по-открита за неприятелите, по-доверчива и жертвоготовна за непознатите, по-компетентна в работата, по-организирана в делника, по-весела и безотговорна в празника...
Да де, ама ако съм всичко това, то няма да съм милата и добра Антония (:Р) от настоящето. Ще бъда всичко друго, но не и себе си. Ще живея в свят, безкрайно чужд и непривичен....
А, в непознатото се губя...
Не, не искам да живея в собствения си свят с карта и компас в ръка! Не искам да загубя себе си! Колкото и несъвършен да е собственият ми абсолютизъм, той си е мой и като всичко мое, аз си го обичам И като всичко мое, аз си го търпя и пазя...
Аз съм там, където искам да бъда. Аз се променям тогава, когато АЗ поискам. Аз съм такава, каквато съм и светът ми е такъв, какъвто съм го изградила:
Той е слънчев, когато ми е време за тен, бурен – когато съм “яхнала метлата”, спокоен – ...(хъм, такъв май никога не е)...
Абсолютният ми свят е безкрайно забързан (днес установих, че ми е трудно да се ориентирам не само коя дата е, но и кой е месецът)!
Абсолютният ми свят е ангажиращ ( в момента, в който ми се освободи минутка време, вече е запълнена с нещо)!
В абсолютния ми свят няма време за приятели ( Грешка! ИСТИНСКИТЕ ми приятели намират пътя в моя абсолютен свят и начина да станат част от него)!
Моят абсолютен свят е щастлив ( защото не ми оставя време да бъда нещастна)!
Моят абсолютен свят е красив (защото го гледам със своите очи, а те въпреки кафявия си цвят са розови)!
Моят абсолютен свят е интересен (защото Вселената, в която се намира, се променя така шеметно, че винаги има какво да се учи и наблюдава;))...
Labels: blogger питанки