Monday, May 26, 2008 by Fenia
Две забавни (за мен) случки от близките дни:
1. На пейката седят две жени и мъж на видима възраст около 70г.
Мъжът казва: Знаете ли, Европейското щели да го дават по някоя от тези цифровите.... кабелните телевизии...
Едната жена скача на крака и разярено казва: Аааааа, ама как така? Аз искам по ... нашите си телевизии да го дават (явно има предвид ефирните). Ми, то така... аз как ще го гледам?!
2. Пред магазина разговарят мъж и жена. Възраст 60-65.
Жената казва: Е, добре де, но трябва да се приберем навреме за Формулата.
Мъжът: - Тя къде беше?
Жената: - Монте Карло, а знаеш, пистата там е най-хубавата, най-бързата...
Мъжът: - Ми... добре, ще опитаме да се върнем....
Жената: - Няма да се опитваме, ще се върнем!
Чак ме досрамя от тези лелки, че ни за Европейското знам, ни за Формулата....
Labels: дрън дрън
| 3 comments »
Tuesday, May 06, 2008 by Fenia
Четейки това писание на Dzverik си припомних за ученическите години. В някакъв вестник имаше запитване към десет човека на различна възраст - колко книги са прочели през последния месец. Най-добрият случай бе - 2. Тогава се замислих и за моите прочетени книги - бяха над 17 за същия този месец (сещате се - периода на активно “гълтане” на книги). Спомням си, че адски много се учудих, защо хората с възрастта престават да четат и ще се случи ли това и с мен?
Срам ме е да си призная, но се е случило!:(
И така, прочетох Весковия постинг, но или не съм стигнала до края или съвсем съм се отнесла, та не съм видяла, че ми е "прехвърлил топката". Добре, че Антония препраща пак към него, та да го прегледам пак и видиш ли да установя, че на някой му е интересно да разбере какво чета;)
И така, установих, че не чета:( Ще ми се да кажа, че съм се задълбала в някаква специализирана литература и т.н., но и това не е истина (с изключение на разни граматики и помагала по езици).
За любими книги мога да посоча Роксолана, Пабло Загребелни както и Петър Първи, Толстой, но отдавна не съм ги препрочитала. За любим автор бих посочила Шекспир, но не с Хамлет или Ромео и Жулиета. Любим ми е заради хапливостта на езика му и невероятната игра с думите.
Моля, любимите ми заглавия и автор да не се приемат като снобизъм, а като влечение към по-класическите сюжети!
Преди 10-15 години в домовете ни имаше огромни библиотеки с класическа литература. Предполагам си спомняте, обикновено хората си събираха книгите от една или друга поредица (Световните класически романи май бе най-често срещаната). Е, установих, че тези книги са изчезнали. От Бургас книги не ми се влачат, няма и къде да ги държа, а който и софиянец да попитам ми отговаря – да, разбира се, че имам, ще ти подбера и... после установява, че книгите ги няма – не знае къде са или са изчезнали по / от таваните, мазетата...
Не си спомням дали при разказа си за Париж пуснах снимката на хората, чакащи на опашка за да им изкупят прочетените (ненужни) вече книги. Ако не съм, то тук му е мястото.
Не се вижда много добре, но хората бяха с кашони и големи торби.
Когато ме видя, че снимам, собственикът на тази касетка си метна отгоре сакото. Видно е че, някъде по света хората все още имат / намират време за четене и докато ние се чудим как точно да си вземем всичката работа у дома, та да я отметнем в появилите се изневиделица почивни дни, те все по-активно обмислят варианти за réduction du temps de travail (намаляване на работното време)... и запълването му с .... (даже не ми хрумва с какво:( )....
Labels: дневно - ежедневно...
| 2 comments »
