<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den_US\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

Пет по пет.... 105

Wednesday, February 18, 2009 by Fenia

[21:43:50] Х каза: не, аз сериозно
[21:43:58] Х каза: вече нишо не чета и за никого нищо не знам
[21:44:09] Х каза: всъщност, лъжа, това е от много време насам
[21:44:23] Х каза: просто ми се чете нещо, дето ти го казваш и по начина по който ти го казваш

Странно, аз си мислех, че никой не ме чете, а видиш ли, имало някой, за когото съм имала значение и който не се е отказал, след тези почти 2 години мълчание, да ме чете!

Гъделичка, да;) Истината е, че има хора, които въпреки разстоянията, въпреки обратите в живота си, си остават същите ...или може би ти си оставаш същия за тях...

[21:41:36] Х каза: направи ми един сбит преразказ на последния месец :)))) да почета малко, защото нито ти (нито и аз) пишем в блоговете вече

Ех, какво разкажа?! Някак си времето (не мога да го нарека живота) минава покрай мен. Посрещнах Новата година в Швейцария със Златева. Да, бе приятно, като всяко едно прекарване с приятел, но нищо повече. Не карам ски и близостта ни до известен швейцарски курорт (Андермат) не ми донесе някакво особено чувство. Опитвах се да бъда весела и щастлива, но истината е, че това ми костваше доста усилия. Имах / имам доста терзания, които не ми дават мира. На практика, от Коледа до момента, всяка заран се събуждам към 5:00 ч и не мога да заспя Знам, че е някакъв “кофти” период, че ще го преодолея, но се тормозя:(

Не знам дали споделих, но пак съм студентка – този път Финанси. Да, все още не съм се дипломирала от Управлението на туризма, но това не ми попречи да потърся нещо ново!

И така, приключи ми сесията и резултата е 5:0 за мен. Съвсем “случайно” се оказа, че новият семестър е започнал преди два дена и... аз изтървам тези 2 дена:(

Освен финансите, другото ново при мен е курса по готварство. Случайно, от Сервантес ме информираха, че започват готварски курсове. Истината е, че аз отдавна търся такива курсове. Не знам дали от дядо и баба (лека им пръст, и двамата бяха майстор - готвачи!) ми е останало, но у мен има някакво неистово желание за готвене, което към момента се изразява (поради липсата на някого, за когото да се готви) в закупуване и мъкнене на всевъзможни готварски книги от различни краища на света, както и на всякакви посуда, тави, форми и т.н. Та, предложението на Сервантес да ме запознае с испанската кухня ми дойде добре дошло. Грабна ме и фактът, че бе само 5 пъти (5 седмици) и съвпадна със свободното ми време от лекции (ваканцията между двата семестъра). Оказа се доста забавно – разбрах какво е Тортиля, Гаспачо, а утре се надявам да разбера какво е и Паеля-та;) Истински съжалявам, че няма да мога да го продължа (започвам втори семестър)! Хосе е пич и макар, че малко се разбираме с него, ще ми липсва:(

Решила съм да започна да водя “готварски” блог – zlobarka.blogspot.com - проба - грешка, но не съм убедена, че и там ще има кой знае какво да напиша, но... ще видим:)

Разбира се, освен готварския курс, посещавам и поредното ниво по испански и... не съм доволна от несериозността си, но твърдата убеденост, че ще се променя в близко бъдеще ме крепи!

Нещо позитивно от последните дни е посещението ми на х. Седемте рилски езера с Адвенчърите. Да, за втора година “влача” офиса с тях (е само тез, дет’ са пожелали де) и не съжалявам. Да, изпуснах 1 път испански, но пък още 2 дни се учих да карам ски и обогатих познанието за самата себе си, изпитвайки волята и издръжливостта си (уви, нямам кой знае с какво да се похваля!). Ще ми се да имах възможност да прекарвам с тях всеки уикенд, но уви... невъзможно е – няма време:(

Labels:

креда, майко, креда...

Monday, February 02, 2009 by Fenia

Ще ми се да знам кога Държавата абдикира от задължението си да се грижи за здравето на своите граждани? Кога реши, че да съблюдава качеството на храните, не е нейно задължение? Какво означава „Националната ветеринарномедицинска служба ще върне българския държавен стандарт за млечните продукти, за да спаси българското родно производство”?! Заради производството ли САМО иска да го върне? Кога, кой и защо е решил, че не трябва да съществува БДС? И... като го върне за млечните продукти, за кои още продукти този стандарт е спрял да съществува? Аз се чудя какво се е променило толкова, та всичките ми приятелки се оплакват, че децата им са алергични към млякото, а то... какво? Оказва се, че не към млякото, а към кредата са били алергични? И да де, ама пак остава въпросът: Що ли все пак не могат да я разграждат, пустата му креда?! Бииип...
Вчера гледах някакъв репортаж за меките контактни лещи и за „удължения” им срок, „специално” за българските потребители? Държеливи сме, хей! На англичаните, въпросните лещи „понасят” за месец, а на нас, българите – за три! Браво! Браво! Все така яки, държеливи и търпеливи да сме!

Labels:

ABC

потърси - намери

последни писания

последни коментари

архив

меденки - любимки

благинки

admin

Powered by Blogger

eXTReMe Tracker