<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den_US\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

Книги и пак книги

Friday, November 23, 2007 by Fenia

В последно време имах възможността да се израдвам на два мои лични успеха при набавянето на книжки, та ..да взема да ги споделя:

В детските ми спомени съществува една готварска книга, която виждах из библиотеките на всички семейни познати и съответно съм я приела за абсолютно задължителна, за всеки един дом. И понеже съм горе-долу поприключила с ремонтните дейности (да не чува дяволът!) явно съм във фаза първично натрупване на полезни и безполезни неща....
Та, отидох на Славейков и се оказа, че я имат, но цената от 30 – 35 лв. не ми се видя удачна. Ровенето из онлайн магазините за книги не доведе до нужния резултат. Книжката се казва Съвременна домашна кухня, с автор: Чолчева и Калайджиева (на майка ми тези имена говорят нещо, но на мен, уви, не). След ровичкане насам – натам попаднах на aknigi.hit.bg. Там въпросното заглавие бе налично и съответно доставено на адрес при цена от 10лв. Мнооого се зарадвах на този си успех!
Съвсем наскоро разбрах, че литература на френски език мога да си поръчам в книжарницата, намираща се във френския културен институт. Може и да е близко до акъла, но не се бях сещала. И така, въоръжена със заглавия и автор припнах натам. За жалост, върнаха ме. Трябвало да имам
ISBN номер и издателство на книгата, а аз естествено ги нямах. Просто бях чувала за тези книги, на този автор. Продавачките съвсем учтиво ми обясниха, че трябва да си потърся заглавията в amazon.fr, да извадя нужните ми данни и така да отида.
Е, открих ги, принтнах информацията и пак се върнах в книжарницата. След няколко часа ми позвъниха на мобилния телефон, уведомявайки ме, че книгите са поръчани и ще ми бъдат доставени след около месец (това ми бе казано и предварително, но мен ме устройва) и то на каталожната цена.

Дано съм била полезна някому;)

Labels:

Виновен – за какво? Виновен – докога?

Thursday, November 22, 2007 by Fenia

"Приятна" случка от вчерашната утрин:
На данъчния адрес на фирма се получава плик, носещ “отпечатъците” на данъчната администрация. Немедлено се отваря и ... ха, ТД на НАП кани доброволно да се изпълни задължението за плащане на дължим корпоративен данък (сиреч – данък печалба) и то не само данъкът, но и дължимата законна лихва! Съвсем мило данъчната администрация допълва и, че срокът е 7 дневен и ако не може да бъде заплатена крупната сума от почти 3 000 (три хиляди) лв., трябва да се обявят активите при публичен изпълнител Х и да се предложи удовлетворим държавата начин за заплащане на задължението....
Определено не е любимото четиво в ранната утрин и определено нещо ти “заиграва под лъжичката”.
Изчитам написаното и викам счетоводителката, забивайки й безумния въпрос: “Що е това?!”. Тя грабва писмото и хуква да проверява каква е тази сума, откъде идва, какво би следвало да означава, как така данъкът не е платен? След има – няма 5 минути “разтревожената ми душица” е успокоена – грешката е в “техния телевизор”. Сумата е надвнесения данък от предходна година, която е приспадната при изчисляване на дължимата сума от миналата година и разликата си е внесена.
Първи въпроси: Бе, какво гледат тези служителки? За какъв дявол се редим по опашки (не, че не пускаме декларациите в пощата де, ама все са били въведени до м. Ноември) и какво въвеждат служителките в системата? Как е възможно от 2005-та в системата им да не се води никъде, че фирмата има надвнесен данък? Как е възможно в същата тази система, когато са въвели декларацията за 2006 -та да не им излезе надвнесената сума от 2005 – та и да не се приспадне от новата? “
Ок, “добро е всичко, щом добър е краят...."
Така де, ама това не е краят: Счетоводителката се обажда в данъчната служба (това, че няколко часа никой не отговаря на написания в уведомлението телефон, не го споменавам, щот' не е "болка за умиране". Нима чуждото време е ценно някому?!), обяснява се с данъчния служител, той проявява добрата воля да се поразрови из архивите и да установи, че декларацията не е въведена правилно. На въпроса от наша страна: “Е, значи това е всичко и няма проблем, няма да обявяваме активи и Бог знае какви щуротии....?” данъчният служител отговаря: “А, не, Ваше задължение е да се обадите на публичния изпълнител и да го уведомите, че всичко е наред!”.
А такаааа, не стига, че сме набедени, но ще издирваме и още някой си, за да се обясняваме да не ни тормози, че колегите му са допуснали грешка....
И всичко това нямаше да е абсурдно, ако същия този изпълнител не се оказа в крайна сметка, че се намира в съседната стая на същия данъчен служител, който го е уведомил за “нашето нарушение” и с който счетоводителката разговаря за изясняване на недоразумението.
Спомням си играта на “див петел” и това адски много ми заприлича на нея:(
Втори въпроси: "Това не е ли един вид тормоз над данъкоплатците? Не е ли нормално първо да се провери и тогава да се обвинява и не е ли нормално тоз, дет' е сгрешил да се оправя с последствията?!"

Labels:

Е, все още се среща!

Tuesday, November 20, 2007 by Fenia

Драго ми става или по-точно – обзема ме чувство за нещо нереално красиво и приятно, когато се “сблъскам” с хора, правещи неща ей така, без да очакват нищо, просто за да са ти в помощ, често дори и непоискана!
Поводът да напиша това е получен днешен мейл.
Предисторията: записах се на полудистанционен курс по немски в Гьоте институт. Да де, но успях да отида само на първото занятие. Второто го пропуснах, защото бях на салса конгрес в Боровец, а третото... то цяла драма стана с него:
Отидох си на занятието, но ми казаха, че нямало такова..... Много неприятно се почувствах. Валеше сняг, бе студено, а аз си бях отложила пътуването до Бургас с 1 ден заради курса. Както и да е, написах аз мейл на преподавателката, питайки какво съм сгрешила - времето или мястото?! Оказа се, че аз не съм получила мейл, информиращ за промяна на мястото. Неприятно, но поне със сигурност разбрах датата и мястото на 4-тото;)
И така, днес си отварям пощенската кутия и с изненада установявам, че ме чака ново писмо от преподавателката – Нора Кръстева. Тя отново ми се извинява за недоразумението и най-учтиво ми предлага да отида на самостоятелно занятие, на което да ми разясни всичко, което са взели. Та, не стига, че ми прави този реверанс, но и ми предлага избор на ден и време?!
Ми, не считам, че жената е длъжна да го прави и няма начин това да не ми направи впечатление и да не ме изпълни с благоговение... Няма начин и да не ме накара и да се замисля кога за последно самата аз съм направила нещо абсолютно безкористно за непознат човек (спомняте ли си за трите безкористни добрини, които Незнайко трябваше да направи, за да си заслужи вълшебната пръчица?!... лелеее, колко си мечтаех за нея...). Жалко, нямам спомен да е било скоро, но пък си спомням други такива хора, за които няма да пропусна да разкажа ;)

Labels:

Разкрита съм

by Fenia

Отдавна се канех "да запретна ръкави, да хвана парцала и да разчистя паяжините" от това местенце. Истината е, че ми липсва адски много и е въпрос на проста организация на времето за да бъда повече време с/в него и респективно със самата себе си .... и да, време е вече да се науча на това.
За един много кратък интервал от време установих, че някои хора са загубили вяра / интерес в / към мен, но “изплуваха” и мнозина, които се оказа, че са ме следели и чели подробно. Е, гъделичкащо е, определено;)
Най – приятно се почувствах миналата събота (макар, че в началото се стъписах), когато се бях прибрала в Бургас за рождения ден на племенничката ми:

Тя: Лельо, ти да си писала нещо като автобиография в интернет?

Аз: Аз? Автобиография? В интернет? Не!

Тя: Не, бе лельо, ти трябва да си! Приключила си с френския, почваш немски, била си в Париж, Истанбул.... бе fenia-in-full…. Бе, като skype – а ти, лельо...

Аз (кръвта нахлува в лицето ми, а нещо в мен крещи: Олелее, разкрита съм!): Имаш предвид блога ми, лелче. Да, аз съм го писала....

...след което в мен се разля сладка топлина. Изведнъж ми стана адски приятно, че собствената ми племенница, водена от незнайни подбуди е решила да потърси нещо за леля си и е попаднала тук, че е пораснала достатъчно голяма, за да се ровичка и намира из нет-а разни неща, че... има шанс с нея да си “говорим на един език”;)

Добре си ми дошла, Джидж! Радвам се, че откри местенцето на моето АЗ. Ще се радвам да ме навестяваш редовно. Ще се радвам да ме коментираш. Ще ми е интересно да разбера кое те вълнува, с кое си съгласна и с кое – не...
Добре дошла! ((( )))

Labels:

ABC

потърси - намери

последни писания

последни коментари

архив

меденки - любимки

благинки

admin

Powered by Blogger

eXTReMe Tracker