<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

Що пък да не е: “Да им разплачем майката!”?

Wednesday, April 26, 2006 by Fenia

Възхищавам се от хората, работещи за благото на обществото... ама ей така, без пари - просто, защото така им харесва, защото съвестта им го диктува. Факт или съвпадение, но примери в това отношение са ми хора, с които по един или друг начин съм се "запознала" в интернет, работещи в сферата на ИТ технологиите, знайни и незнайни програмисти...
Странно, задавам си въпроса дали само те имат съвест и дали разполагат с толкова много свободно време, та така лесно ни го даряват ? Предполагам, че има много други хора, даряващи от себе си за напълно непознатите, но тези ги "следя" отблизо и.... страшно много искам да приличам поне мъничко на тях. Ще ми се да им помогна по някакъв начин, но...освен да ги копирам...не се сещам за друго;)

Взето от блога на Йовко Ламбрев:



Преди време през миналото 39-то Народно събрание не успя да мине един Законопроект за използване на свободен софтуер в държавната администрация. Нямаше как да се случи - не му беше дошло времето, за категоричността на текстовете в закона е нужно управленско мислене и общество, което съзнава накъде го водят. И вносителите на законопроекта Иван Иванов и Стойчо Кацаров, и тези които им помагахме с консултации и съвети бяхме наясно с това.
Миналата есен на 28 октомври 2005 депутатите Иван Иванов и Евгени Чачев внесоха друг законопроект за използване на отворени формати при обмен на документи по електронен път между държавната администрация (ДА) и гражданите. За да бъда точен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Този законопроект беше наследил категоричността на предишния и защитаваше приоритетното използване на отворени файлови формати, което би следвало да е нещо по подразбиране за всички мислещи хора и управници. Вместо подкрепа обаче и този законопроект срещна съпротива - бяха изпратени отрицателни становища от много министерства и организации. Пропито с липса на мисъл бе това на организацията на общините в България. Вследствие на това беше предложено да се създаде работна група за предефиниране текстовете на този законопроект под шапката на Министерство на държавната администрация и административната реформа (МДААР), в която група участваха и IT-експерти и юристи на МДААР, МВР, Министерство на здравеопазването, а вносителите в лицето на Иван Иванов поканиха мен като експерт и Председател на УС на Фондация “Отворени проекти”, Ясен Цветков, IT-експерт в Народното събрание и д-р Стойчо Кацаров като вносител на предишния законопроект.
В няколко срещи въпросната работна група се изслуша взаимно, намерихме проблемните моменти в текстовете, цитирахме си препоръките от Европа, които засягат темата и в крайна сметка се съгласихме да уточним текстовете на съвсем нов законопроект (като предишния вариант се оттегли), който понеже е изключително кратък ще цитирам изцяло:
ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация
§1. В чл.3 се създава нова ал.3:“(3) Държавните органи по ал.1 предоставят обществена информация по електронен път в различни формати, поне един от които е отворен”
§2. В §1 от Допълнителна разпоредба се създава нова т.3“3. “отворен формат” е публично достъпно описание, което не обвързва потребителя с конкретен производител на софтуерни продукти и дава възможност на всеки желаещ да го използва без заплащане на такси”
§3. Преходна разпоредба:“§3. В срок до шест месеца от влизането на закона в сила държавните органи привеждат в изпълнение разпоредбата по чл.3, ал.3.”
Това вероятно е най-краткия законопроект в историята на България - същественото е първото изречение, а именно “Държавните органи предоставят обществена информация по електронен път в различни формати, поне един, от които е отворен.” Няма насилие, няма безалтернативност, просто защита на правото на избор, човек да реши в какъв формат да свали нужната му информация. Тъжно е че това изречение не е по подразбиране в главите на тези, които публикуват файлове в Интернет - тъжно е, че ДА не се интересува, че има потребители, които просто не искат да си купуват Microsoft Office, но това е факт. Понеже обаче ние нямаме нищо против правото на избор (дори и правото някой да е глупав) нямаме нищо против каквито и да са други формати, стига поне да има един, който е свободен. Както казах пред в.Капитал, това струва като усилие само още едно Save As с OpenOffice. Нещо, което се прави отдавна на сайта на Парламента без никакъв закон и разпоредба - само на добрата воля на IT-хората там.
Да – знам, че дефиницията на отворен формат не е съвсем коректна. Знам, че могат да се специфицират още много неща и би било добре те да влязат в закон за да могат хората в различни малки общини уверено да ги използват. Но това са консенсусните текстове – тези зад които застана цялата работна група без изключения и особени мнения. С вносителите на законопроекта се размислихме, че е много по-добре да мине нещо, отколкото нищо, че това е една малка стъпка, която си струва цената на компромиса да бъде осъществена. Най-малкото – в българското законодателство ще има някакъв опит за дефиниция на тези неща, която после може да бъде и поправяна.
Чест прави на МДААР, че подкрепиха новия законопроект с положително становище. Всички други становища са положителни или неутрални. С изключение на две от тях. Две, които идват от места, от които най-малко се очакваха. Две становища, които са толкова срамни с безкомпетентноста си и липсата на желание да се вгледаш в проблема, че биха били оневинени единствено ако бъдат оттеглени и променени и ако техните автори моментално връчат оставките си.
Ще публикувам и двете становища, просто като доказателство колко безхаберно некадърни хора си позволяват да изказват становища по теми важни за развитието на ИТ в България. Вземете си успокоителни и погледнете. И не се смейте – няма нищо смешно – адски тъжно е всичко, всъщност. Такива становища могат да бъдат написани от хора, които или нищо не разбират, или не са погледнали и с четвърт око за какво иде реч. В единия случай говорим за виновност поради некомпетентност, а в другия за неизпълнение на служебни задължения.
Едното становище е от Държавната агенция по Информационни технологии и съобщения (ДАИТС). Подписано е от Стойчо Стойков – зам. председател на ДАИТС.
Държавната агенция за информационни технологии и съобщения не подкрепя проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация поради следното:1. Използването на отворени формати има отношение само към обработването и съхранението на информация. В тази връзка въвеждането на отворения формат като форма за предоставяне на достъп не съответства на характера и начина на използването на отворения формат. Доколкото Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, считаме, че текста на § 1 от законопроекта попада извън обхвата на закона.2. Считаме, че въвеждането на задължение за субектите за осигуряване на достъпа до обществена информация, да предоставят обществена информация по електронен път, ограничава правото на субектите на достъп до обществена информация, свободно да избират формата, под която да им бъде предоставена конкретна обществена информация.3. Намираме дефиницията дадена за отворен формат за некоректна, тъй като за отворения формат е характерно ползването му без заплащане на лицензионни такси,4. Според нас текстовете на § 1 и § 3 от законопроекта противоречат на чл. 27 от ЗДОИ. С разпоредбата на ч-л. 27 от- ЗДОИ се допускат изключения от задължението органите да се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация. С въвеждането на задължението по § 1 и § 3 от законопроекта ще се ограничи приложението на чл. 27 от ЗДОИ при искане за предоставяне на достъп по електронен път в отворен формат, което считаме за нецелесъобразно.
Второто становище е на самият Министерски съвет, който досега си кротуваше, но явно е настанало време да произнесе тежката си дума – пасквилът е изпратен от Дирекция “Стратегическо планиране и управление” и е подписан от неговата директорка Снежана Димитрова.
Предлагам да не се приема предложеното изменение на Закона за достъп до обществена информация със следните мотиви:1. Чл. 25, ал.1 т.З от ЗДОИ регламентира избора на формата, в която да бъде предоставена обществената информация - тя се определя от субекта, искащ информацията, а не от органа, който я предоставя.2. Чл. 26, ал1 т.4 и ал.З и 4 от ЗДОИ регламентират избора на вида на техническия носител, на който да се предоставя информацията. Използването на технически носител не е задължително и не нарушава правото на достъп до обществена информация.В този смисъл исканите промени са излишни, защото избора да се използва или не отворен формат (съгласно дефиницията на предлагания законопроект) вече е регламентиран с настоящия закон.
Я, виж ти, стратегическото планиране и управление на държавата отдавна вече си е било свършило работата. А ние да не знаем? Министър Калчев здрави основи е положил. Без Калчев по Калчевски.
Коментарът е излишен – бюрокрацията пази установеното статукво. Нямат значение препоръките от Европа, нямат значение усилията на толкова хора с години да влеят малко разум в нечии управленски твърдоглави кратуни. ОК – след две-три години това ще бъде сервирано като задължение от Европа – тогава ще припкаме да го изпълняваме, а сега когато можем с нещо малко да сме крачка напред…
Е, нужен е ответен удар! Нека всички с поне малко IT-компетентност, които осъзнават колко е важно ДА да допуска използването на алтернативни файлови формати да изпратят своите становища на независими експерти и/или становища на неправителствени или браншови организации до 5 май 2006 до:

Комисия по гражданско общество и медии
Народно събрание на Република БългарияСофия 1169, пл. “Александър Батенберг” 1Факс: (02) 986 11 89E-mail: kgom {at} parliament.bg

Копия до:

Комисия по транспорт и съобщения
Адрес: София 1169, пл. “Александър Батенберг” 1Факс: (02) 987 34 61E-mail: ktc {at} parliament.bg

Министерски съвет – Дирекция “Стратегическо планиране и управление”
На вниманието на Снежана Димитрова - Директор1194 София, бул. “Дондуков” №1факс: (02) 980 20 56

Държавна агенция за информационни технологии и съобщения
На вниманието на Пламен Вачков - ДиректорСофия 1000, Бул “Ген. Йосиф Гурко” № 6факс: (02) 980 3810

Идеята на тези становища е Комисията по гражданско общество и медии да обърне сериозно внимание на проблема и да олекне тежестта на двете негативни становища. В противен случай глупостите на МС и ДАИТС ще натежат, заради авторитета на институциите, от които идват. И понеже становищата не са нищо повече от смешни глупости, нека помогнем на Комисията да го осъзнае. Що се отнася до това, че ще бъде накърнен авторитета на горните две институции - трябва ли да тъжим след като очевидно на самите ДАИТС и МС не им пука особено за авторитета си щом си позволяват подобни становища.
Аз лично смятам да поискам и оставките на Снежана Димитрова и Стойчо Стойков с писма до министър-председателя Сергей Станишев (primeminister {at} government.bg) 1194 София, бул. “Дондуков” №1, факс: (02) 980 20 56 и до Директора на ДАИТС Пламен Вачков - София 1000, Бул “Ген. Йосиф Гурко” № 6, факс: (02) 980 3810, (vachkov {at} daits.government.bg).
Администрацията трябва да научи най-накрая, че са слуги на обществото и трябва да правят това, което е добро за него, а не това, което е изгодно на тях. Достатъчно без обществен отзвук сме позволявали на бюрократите да правят каквото си искат. Нека да им става все по трудно за да се замислят повече следващия път.

Този текст може да бъде разпространяван свободно без никакви ограничения и моля, всеки който има достъп до някакъв форум или списва blog да го препубликува за да може да достигне до по-голям брой хора. "

Специално за Плине

by Fenia

Направих няколко снимки (не бъдете строги деее, все пак са направени със скромните възможности на мобилния ми телефон, а и фотографа съм аз:) ) в морската градина, защото детето няма да може да я види такава, а исках да му я покажа... Страшно я обичам по това време! Всичко е раззеленено, около флората е пълно с нацъфтели цветя (за тези, които питаха, флората е от 26.04.2006 до 01.05.2006...за жалост, аз няма да мога да бъда там), а хората са напълзяли из всичките и краища.....


















цветята около Флората:)












Детенце, което си играеше само на пясъка и се засипваше с пясък. Зад него, на алеята, стояха родителите му, които и за миг не си помислиха да му направят някаква забележка. Удивих се на спокойствието им:)







И младежите си играйкаха на пясъка...










абсолютното спокойствие (снимката е направена от моста) ....













...и морето в мен.....












"Вижте, вижте сърцето на моята сянка -
многосърца, стоцветна, различна съм аз"

лоялността в приятелството - има ли я? ... или и тук "интереса клати феса?"

Tuesday, April 25, 2006 by Fenia

Защо винаги се намира някой, който да ти вгорчи хубавия вкус в устата? Кога хората, наричащи себе си приятели ще бъдат такива от сърце и душа, а не просто поредните използвачи намъкнали се в скромния ти животец? Докога ще попадам на хора и ще се привързвам към тях, а те през цялото време ще се “оглеждат” какво да ми отмъкнат, какво мога да им доставя или как ме "потребят"...? Всичко това звучи някак си странно на фона на оставения по-рано през деня коментар в блога на сис, относно моята вяра в доброто и хората....
Та, мили ми приятели, колко си мислите, че можете да “изсмучите” от мен? Ще ви помогна... От мен, като човек – адски много, но от мен, като служител на работодателя си -почти нищо. Тук не става въпрос за личности. Няма значение какъв е работодателя и какъв е приятеля. Няма значение и кой е по-добър, и кому симпатизирам повече... Тук визирам лоялността. Щом съм се договорила да работя за даден човек, то аз съм приела да изпълнявам определени задължения, срещу негови такива. В тези задължения по презумпция приемам, че се включва да браня интересите и спазвам порядките му (разбира се, в рамките на закона). Да, добър източник съм на информация, но все пак си имам и някакво лично достойнство! Приятелите ми би следвало да знаят това и да се съобразяват с него! Би следвало да ме уважават и да не ме поставят пред сложния избор да им помогна (и същевременно да си плюя в лицето за това, че го правя) или да не им помогна (и...тогава какво? ....ще ги загубя, ли?).
Моля ви, никога не ме поставяйте пред такъв избор! НИКОГА! .... защото ефекта най-вероятно е да се загубим, което отнесено към мен означава - "да се погубя"....

Защо пък да е лесно, като може да е трудно?

Friday, April 21, 2006 by Fenia


Ето, настана и поредния петък, в който си вдигам “чукалата” и се изнасям оттук, отивайки в любимия Бургас. Деня, разбира се, не е тих и спокоен...напротив, така напрегнат, че направо си е нервен. “Любима” моя черта си е отлагането до последния момент. Хъмм, май неорганизираност му е думата;) Как така никога не си планирам нещата, не се подготвям издалеч? Как така, при мен всичко ама ВСИЧКО става в последния миг?! Въпроса си е абсолютно риторичен. Няма да се променя - ясно си е, а май и не искам. Всяка промяна означава промяна на самата мен, а аз си се харесвам такава, каквато съм и не ща да “мърдам” и на “милимунда”. Та... съвсем ясно си е, че като тръгвам днес, то именно днес ще си стягам багажа. Ама, като пиша “стягам” имам предвид, че до тази сутрин и един чифт чорапи не бях сложила ей така...на шкафа да речем, че да мога да ги сложа директно в раницата.... Е, на мен подготовката никога не ми е коствала много време. Така бе и днес. Та, събудила се в 8:30, в 9:20 вече бях в метрото, с багаж на гръб и разговарях с шефа си, който съвсем естествено считаше, че в този час трябва да съм в офиса (все пак старта на работния ми ден е 09:00). И така.... ”разбързах” се аз и оттогава, то не бяха телефонни разговори, то не бяха някакви излишни (според мен) срещи, то не бяха служебни мейли, на които трябваше да отговоря, щот разни хора бяха взели да “трупат” някакъв излишен негативизъм, поради факта, че им е спусната заповед и те без да мислят....хоооп, решават, че е с цел да ги “натовари” и в техен ущърб. Ми, мислете, бре хора! Знам, че всеки притежава някаква вродена мнителност (аз я имам в излишъци даже), но опита ме е научил, че ако нещо не мога да си го обясня, по-добре е да питам. Някак си...не ме е срам / страх да го правя. Питам всеки, независимо от това къде на “клона” стои. Никой умен шеф няма да се разсърди на добрата критика. Не е случайно, че има понятие "конструктивна критика". Все пак и те, шефовете, са хора, и те се колебаят и изпитват несигурност от решенията си. Казвайки мнението си и изказвайки съображенията си, вие давате възможност на човека, взел дадено решение да го прецени от “другата страна”, да види другата гледна точка... Това или ще го убеди, че е неправилно, или ще му даде възможност да го ревизира. Така, че....никакво послушание :Р
Отплеснах се от темата... и даже забравих коя бе тя.... Организираността ми, май... Дамм, от 2 седмици съм си закупила двупосочен билет за Бургас. Да, чинно съм си го прибрала в портфейла, щот' инак настава едно търсене.... Да де, ама защо трябва някой да го погледне? Преди малко, все пак го направих. Ей така, за да се информирам кога да тръгна за автогарата, защото, разбира се даже и часа на отпътуване не знам. Ми... хубаво, ама все пак обръщам внимание и на датата. Не знам какво ме “побутна” да го направя и... хооооп – билета е с дата 20.04.2006. Три пъти обърнах поглед към календара и... резултата си бе все един и същ – датата на билета е останала в минало-свършено-недовършеното... И така.... гледах тъпо билет и календар, гледах и друго освен да навъртя 100 телефона за да се уговоря с агенцията да ми запази нов билет, с приятели да ми го купят (не можело на място, преди тръгване да го платя, трябвало веднага) и с други - да ми го донесат в офиса, че съм затрупана в буквалния смисъл с работа (да се разбира – книжа) не успях да измисля... И сега, докато не го пипна в ръцете или по-скоро, докато не се кача в автобуса, “разбъркаността” вътре в мен няма да се оправи...
И все пак...аз ще се “докопам” тази вечер до Бургас, напук на всичко що иска да го затрудни, него - моето завръщане при хора и море, него - моето потапяне в атмосфера на покой и доброжелателност, него - моето попиване на топлина и светлина за “утрешния”, пак така напрегнат ден.... Като казвам “попиване”, правя и доуточнението, че наистина се чувствам като съд, който пристига там, в Бургас, винаги полу- или изцяло изпразнен от съдържание (а понякога и пълен с нещо като течния асвалт – черна, лепкава, смърдяща полу-течна маса, която полепне ли по теб – почистване няма – визирам гуменките си в детските години:Р) и ми трябва кратък период на пречистване (едва ли не химическо) - обикновено няколко часа. И тогава, когато блесна като чист кристал, тогава в него (съда) започва да се “излива” именно онази топлина и светлина, за която говоря, а кристала започва да искри с цветове, липсващи в реалния свят и видни само в анимационните филмчета... Ще се запитате, защо никога не сте виждали палитрата в мен? Отговора е, че си падам малко нещо скъперник... трудно деля с околните... Всичко е скътано дълбоко в мен и като пчела през зимата си похапвам от тези си запаси...за да оцелея, за да мога да прекарам зимата и да дочакам пролетта....
А тя е тук... настъпва вече....
Виждам я и сутрин рано, виждам я и в нощта
Виждам я в прозорците от слънцето огряни
Виждам я в твоята и моята душа....
(пууу, не можах да са сдържа)
Неслучайно и Великден е през пролетта – времето на “възкресението” на природата. Тогава, когато всичко сухо и изнемощяло се изпълва с живот (ей, какви са тез нечистиви помисли.... и странни асоциации:Р), тогава, когато и мечтите ни се възраждат и настава времето за нов живот....
Весели празници, приятели!

Полиция ли? Какво животно е това?

by Fenia

Не можах да сложа това в един и същи пост със следващия, макар, че хронологично погледнато, този е последния, но някак си не исках с него да завършвам деня...
Тази утрин, младежи са разбили магазин. Ще кажете-какво толкова? Ми да....какво ли.... Абсолютни глупаци - магазина е охраняван от СОТ, който е реагирал толкова бързо, че те са избягали панически, оставяйки щанги и щуротии.... Действието се развива в 6:30. Видени са от съседи – карали са колела... В непосредствена близост има обект, денонощно охраняван от полицията, станала свидетел на случилото се. Да свидетел е тази полиция, дето се издържа от парите на нас, данъкоплатците, тази полиция, която има за остновна задача да ни пази, тази полиция, която трябва да бъде в услуга на всеки един от нас – винаги и по всяко време. Или, може би, греша?! Най-вероятно - да, защото ТАЗИ полиция не си е “мръднала” и пръста за да реагира по какъвто и да е начин на взлома (защото младежите са влезли в магазина) и опита за кражба. Някой ще каже: да, ама тези полицаи са денонощна охрана на обект и нямат право да го напускат по какъвто и да е повод! Абсолютно правилно! Именно поради това, аз очаквам от тях, в такива случаи, буквално само да си МРЪДНАТ пръста. Да го мръднат върху радиостанцията, която всеки един полицай на пост има и да съобщи на патрулните коли за извършеното. Очаквам също така, полицаите в патрулиращите коли, в 06:30 (доста ранен час), да могат да видят 3-мата велосипедисти... Все пак България не е Холандия, а и ние, българите не сме кой знае колко ранобудни...
Е, не би! Тази полиция, която цица от нашите пари, не е мръднала нито тогава, нито по-късно пръста си и не е съобщила за противоправното деяние, на което е станала непосредствен свидетел! Даже обяснението е било, че си пазят обекта... Разбирате ли? Даже не са изпитали някакво неудобство или...въобще и през ум не им е минало, че е възможна друга реакция на ситуацията. И...в никой случай не си мислете, че обекта е да речем БГ представителство на Пентагона или сградата на родното ни Народно събрание или ....Президенството, да речем.... Не, пазят си хората един храм....
Просто съм бясна... Как е възможна подобна дебилщина и неадекватност от страна на хората, овластени да ни пазят?! В конкретния случай собственика даже не е подал жалба в полицията за вандалската проява. Оправданието за това е, че няма смисъл. Никой няма да намери въпросните младежи и само за него ще остане губенето на време в писане на обяснения какво и как се е случило..... Страшно е (поне за мен)! Днес е магазин и собственика може да си извади от джоба 300лв за да си поправи счупената витрина, но утре...може да е моят апартамент (на който вече на 2 пъти му се случва такова нещо), а може да е вашият... може следващият собственик да не можа да си плати щетите, а може (дано не се и случва).... някой да убият или изнасилят пред очите на “нашата” полиция и това може да е мой/твой/наш познат/близък!!!!! Какво ще правим тогава?! Тогава, когато няма да можем да поправим станалото? Пак ли ще им простим? И така...докога? Кога най-после ще намерим начин да дадем гласност на недоволството си от тези, които храним? Кога и...как да го направим? Чакам идеи.........
P.S. За операциите "респект" всички сме чували... Полицаите са винаги с пуснати лампи, а сега трябва и униформени да ходят до работата си. Защо? За да има засилено полицейско присъствие по улиците.... И за какво ми е това? За да се дразня колко хрантутника ми "висят" на гърба ли?....
Нищо от написаното тук не се отнася за тези полицаи, които вършат своята работа по съвест! Благодаря им, ако наистина ги има!

разочароващо

Wednesday, April 19, 2006 by Fenia

Приказката за двата стола и в крайна сметка да седиш на пода си е вярна... Ей на, както се чудех един или два да са курсовете по френски, се оказа, че няма да е ни един:( Криво ми е по този повод, криво...та чак леко са поизправя... Днес трябваше да отида ...уж да уточним в кой ден е най-удобно на всички и....на, на мен не ми е удобно да е в сряда и...мръннн, оставам си без курс по френски... Френския в туризма, пък, бил втора част и сега нямало първата част...щяло да има чааак през Септември...и.....два пъти мръннн....
Плине реши да "ре-изгрее" на блогерския небосклон и така да върне екзотичния привкус на утринното ми кафе;) Цял ден се опитвах да я поздравя с добре дошла, ма на...съдбата ме лиши от таз възможност:Р
Утре имам и изпит някакъв...кофти, от гледна точка на факта, че не съм погледнала даже материала.... Още по-гадното е, че преподавателя вече си има 1 ( а може би и много повече) на ум за мен, щот предмета бе "Данъчен режим...", а аз имам определен афинитет към материята, още повече, че преминахме през доста закони... Е, какво съм виновна, че съм любознателна (не ми харесва да се наричам любопитна) и нон стоп задавах въпроси на преподавателя...толкова много, че накрая го виждах, как едвам се сдържа да не дойде до мен и да ми "зашие" някой и друг шамар.... Ма утре е неговия ден, де;)

:)

by Fenia

Безспорната новина на деня е визата на Плине. Това е нещо толкова дълго и толкова силно желано, че чак ми се струва невероятно;) Това е и нещото, което ме накара да се усмихвам въпреки раната и наситения вкус на прясна кръв в устата ми...
Сега ще си я почакам за да мога да я прегърна, да и връча няколко балона на летището и да си подрънкаме на воля в късната вечер, седнали на леглото и ядящи кивита.
Хайде дете, идвай си :)

Monday, April 17, 2006 by Fenia

И така, дойде и т.нар. страстна седмица. Сега е момента за тези, които не са били досега на пост и въздържание (:Р) – да преминат :) За останалите, това е седмицата, която ще сложи край на техните "страдания" и ще рестартира “блажния” им животец;) Та тези, които биха искали да поживеят богоугодно поне през тази седмица, ще трябва ( освен въздържание в мислите и делата ) да изключат мазнината (нищо, че е растителна) от гозбите си до петък. На Разпети петък, освен ако са немощни или престарели, ще трябва да минат само на водица;) В събота-нормален пост и да отидат да се изповядат. А в неделя, след утринната служба, ще трябва причастие да вземат и чаааак след това ша могат да се пооблажат;)
Аз лично смятам да се пробвам да "избутам" седмицата според църковните канони, ама...ша пропусна частта с изповедта. Не, че нещо ма притеснява, ма да не губя времето на светия служител... Все пак, за да се изповядваш...требе да има какво, нали?:p~

имунологични механизми на хомеостазата

Sunday, April 16, 2006 by Fenia

Имам да пиша есе на тема „Как разбирам, че съм жив?”. Благодатна тема, макар и безкрайно банална. За мен отговора е ясен – живея благодарение на емоциите си. Другото е просто физиологично съществуване. Щастието, болката, омразата и любовта – това са зъбните колела на живота. Странно е, обаче, че човек не може да ги понесе едновременно в огромни количества и в чист вид.
Ето, в момента си стоя безкрайно уморена, безкрайно щастлива, безкрайно учудена. Уморена и щастлива от съпреживяното, но учудена - от факта, че не мога да повярвам в обзелото ме вътрешно спокойствие и невероятната нежност и доброта, която изпитвам към всичко и всички (включително и към посетилата ме преди минути домоуправителка, която точно в тази вечер реши за пореден път да ми лази по нервите – знаете за какво говоря;) ). Чувствам се толкова добре, че това, от една страна ме изнервя, а от друга – задейства някакъв регулаторен механизъм, който ме тегли към желанието да изпитам и точно толкова „компенсаторна” болка. Явно целта е да успея да понеса всичката обич и доброта, която успях да „изсмуча” през почивните дни.
Изпитвам неистовото желание да поплача.... Желание, накарало ме преди миг да ревна на някакъв филм със сърцераздирателен край ( браво, бре! Смеете се, а много добре знаете, че плача на филми, но предпочитам да се правите, че не го виждате;) ). Мдам, сетих се! Ще си препрочета „Момчетата от улица Пал” - книжка от детските ми години, караща ме да заплача всеки път, когато я отгърна...
Да! Точно така! Ще намеря начин да ги съхраня – тях, хубавите емоции, незабравимите мигове и всичко, даващо ми възможност да оценя факта, че живея; да съм благодарна, за това, че живея!
Ще намеря начин....

Боженци

Friday, April 14, 2006 by Fenia


Прекрасно е да има място нейде по света, което да определиш като свое. “Свое”, но не като имотно притежание, а свое, заради породената там емоция, заради преживяването, поставило началото на безброй спомени и мечти, “свое”, защото там се чувстваш жив и истински... Прекрасно е да имаш и с кого да споделиш това свое място, а ако този някой е в списъка на най-любимите ти същества и ако той възприема това “твое” място и като “свое”, и ако твоите спомени оттам са и негови, и мечтите ти са също негови мечти....не те ли кара всичко това да си истински щастлив? Може да е за миг, а може и за два, но си щастлив. Има нещичко, което да ти топли сърчицето, нещо, което да ти дава сили и желание да се измъкнеш от блатото на вечните проблеми и теготби, на налегналото те ежедневие... За мен това e Боженци.
Влюбих се в него от няколко разгледани снимки и...сега е любимото място на мен и още 15-ина човека, които аз поставям най-близко до сърцето си. За нас, това е мястото, към което се запътваме за шеста поредна година и което не допуска никакъв ангажимент да ни отклони от поредното съпреживяване там. Чужд на компанията човек, винаги се чуди на начина по който говорим за Боженци, на безброй многото припомняния на едни и същи истории, на любовта съпътстваща подготовката за всяко заминаване.... Обичаме да се шегуваме, че половин година си припомняме колко “яко” сме си изкарали последния път на Боженци, а другата половина отива в огранизацията на “следващото Боженци”. Просто за всички нас, това е начин да се докоснем до онова неясно, но силно чувство, което ни облива само при спомена за там.
След всяко “следващо Боженци” (повтарям се, но не мога да напиша “посещение”...някак си не мога да мисля така за моето Боженци) си задавам резонния въпрос дали догодина ще можем отново да се съберем, дали ще съумеем да продължим да бъдем заедно и да продължим красивите си спомени? Това е единствената мисъл за Боженци, която ме натъжава.... Хубавото е, че винаги успяваме. То...не, че ни коства някакво голямо усилие. Не! Просто....избираме кои да са почивните дни - Цветница, Великден или Гергьов ден и....съобщаваме. Капарото се изпраща още през Януари и ето го Април – началото на Май и ние потегляме;) Обичаме и да си мечтаем за него-още по-неясното и далечно бъдеще, в което единственото сигурно е, че ще бъдем там – заедно и щастливи. Надявам се да сме живи и здрави, за да осъществим тази си мечта ( Понеже съм скептично настроена към собственото си бъдеще “моите” момичета и момчета са ми обещали, че ако ще и да съм в инвалидна количка, олигавена и изкуфяла на “n”-та степен, те ще ме бутат по малките каменни улички, което си е истински подвиг, имайки предвид колко е голямо нагорнището и колко усилия би им коствало това. Aмa, да му мислят! Да са не давали бързи обещания!).
Друга наша мечта е (а ето, че от тази година се захващаме и с изпълнението й) да заведем там децата си. Да им предадем това ценно наше притежание – любовта към мястото и към хората, направили го така неповторимо за нас. Тези ни мечти пък доведоха несъществуващи проблеми (нещо като приказката за Нероден Гаргалчо – ами, ако децата наистина заобичат мястото като нас, ако успеят да станат една компания и поискат да ходят там именно през пролетта, така, както и ние? Ами тогава? Дали няма да се конкурираме със собствените си деца за резервации?!:)
......какво е лошото на това, човек да има мечти и какво е лошото да изпитваш наслада от тези свои мечти?
Щастлива съм, че имам “преживяването Боженци”! Щастлива съм, че имам т.нар. “Спотови” – хора, които ме обичат заради самата мен, а не заради това, което мога да има дам; хора, които ме приемат такава, каквато съм; които независимо от настроението и проблемите си, не си позволяват да ме обиждат или нагрубяват, да се държат надменно или саркастично; хора, които имат нужда да споделят с мен, да търсят съвет, помощ и подкрепа и които са готови във всеки миг да дадат своите такива; хора, които не ме консумират само тогава, когато те имат нужда или просто имат време за “убиване”, а се вглеждат и в моите нужди; хора, които винаги мислят как да ме изненадат и зарадват, как да облекчат живота ми, ей така, просто от обич, просто заради самата мен....

Единствения начин да отговоря на всичко това е с обич и мисля, че го правя – обичам ги така, както мога, така, както и те го приемат. Но това не ме прави по-бедна. Напротив! Аз заменям две равностнойни неща – обич за обич. Но количествено те са несъизмерими - получавам повече, отколко имам за да дам ( все пак те са 15-ина човека;) ), но въпреки това сме щастливи заедно! И въпреки това сме заедно! И... нека винаги да бъдем заедно!
ОБИЧАМ ВИ!
Боженци 2006 - част
Боженци 2005 - нищожна част
Боженци - минали години - някога ще го кача (все пак нямахме цифрови апарати) ;)

Ах, ах, ах...защо съм такваз?!

Wednesday, April 12, 2006 by Fenia

Записах се:) Отново.... да видим какво ще правим сега... Варианта е пак полу... Не е стандартния курс по френски (остават ми само 2 такива нива, които на фона на 10-те минати...изглеждат незначително малко), а conversation… Знам, че е отново стъпка назад, но все пак съм “в играта”, нали? Истината е, че вече осъзнавам, че са ми много нещата, а от ни едно не искам да се отказвам...мрънн.. :( То всичко хубаво, ам сега са ми свободни само съботата и неделята, които считам като “лично и неприкосновено” време... Да де, ам при записването във Френския културен институт се оказа, че има и Français du tourisme. И сега...дилема... - conversation го записах, ам той е само понеделник, а туристическия го има събота (все още не е сигурно, че ще се сформира група, де ). Ta….дали да си жертвам три часа от съботата...ей така, без да знам защо...просто заради неясното бясно желание да го направя, или не?! И лошото е, че колкото и да си задавам въпроса, отговора ми е ясен-има ли група, ще се запиша:(

Лудостта на СГО...

by Fenia



Наложи ми се, преди няколко дена, да се разходя посред бял ден по бул.Витоша. Малко е странно, защото работя едва ли не на самия булевард, но минавам по него предимно вечер, прибирайки се от нейде.Свикнала съм да го виждам поизпразнен от навалицата и осветен от витрини, мъждукащо улично осветление и фаровете на преминаващите коли... Да де, но сега, минавайки по него се удивих на грозотията, съществуваща на това уж най-представително столично място за разходка. Аз лично, не съм привърженик на кметската идея за превръщането на Витошка в пешеходна зона! Напротив! Макар, че като човек, идващ от провинцията, за мен е съвсем нормално централната улица да е пешеходна и да е място за разходка, но като шофьор и като запознат в детайли с движението из центъра, с възможностите за паркирането и т.н., а и имайки предвид, че въпросната “пешеходна зона” е една “плюнка” разстояние, считам, че това решение задоволява просто някаква болна амбиция за себедоказване или...знам ли там какво на настоящия кмет. Та, както вече отбелязах, рядко я виждам на слънчева светлина. Първото, което ми се наби на очи, още с изскачането ми от ъгъла с Алабин, бе искрящото синьо/жълто/зелено на контейнерите за разделно събиране на отпадъци. По отношение на разделното събиране съм категорично ЗА и...то още от ранна детска възраст – природата и нейното опазване са тема, по която обичам да мечтая.... Та, разделянето им е нещо, което приветствам и все пак си зададох въпроса - е ли е необходимо, на най-централното място на столицата да се пльоснат три палаткообразни творения и то така яркообагрени, че за миг може и да си помислиш, че е някакъв авангарден опит за великденска украса. Не е ли по-правилно тези неща (на път за НДК срещнах още 2-3 такива групи “великденски палатки”) да са по-дискретни и да са поставени в началото на малките улички, който пресичат многократно въпросната пешеходна зона?! Другото интересно е, че наличието на тези контейнери, не изключва липсата на традиционните метални контейнери. О, не! Те са там - облепени с всякакви обяви, повечето от които скъсани и неактуални... Огледах се за и за кошчетата Да, те вече са “дискретно” поставени. Толкова “дискретно”, че даже трудно ги намираш... А, ако случайно откриеш такова, то по него са съвсем пресни следите от огнените “страсти” разгоряли се вътре.... Аз лично не съм пътувала много, но където и да съм била извън България, такова нещо не съм виждала! Напълно възможно е и да не съм обръщала внимание де, но...все пак не намирам за нормално на така афишираната като “представителна пешеходна част на столицата” да се заобикаляш с контейнери и боклуци! Тази снимка е направена вчера. Часът е 17:15, а мястото – ъгъла на бул. Витошка и ул.Денкооглу. Нормално ли е това?! Столична община провежда в момента пролетно почистване и афишира голяма активност, уж. Как е възможно, тогава да допусне, това нещо да бъде видяно в центъра на София? Разбирам, че и живущите там имат правото да се “разтоварят” от натрупаните по мазета и тавани боклуци, но (според мен), това трябва да бъде уредено по друг начин – например, може да се районира центъра и живущите във всеки микрорайон да имат своя дата/дати, на който да могат да изхвърлят непотребните си неща но (пак според мен), на изрично оказани места, изключващи най-представителните части.

К сожаленью, день рожденья только раз в году...

Tuesday, April 11, 2006 by Fenia

Да ми е жива и здрава снахицата, да е много щастлива и винаги така мнооого обичана!;) Нека всички свои мечти въплъти в творение и така да освободи място за своите нови въжделения...;) Аз също си пожелавам нещо, по случай нейния рожден ден и...а дано се изпълни!;) Знаеш какво е, нали, снахе?:)

Ама съм отнесена!

Monday, April 10, 2006 by Fenia

Честит рожден ден, Jivkoooo! Да си жив и здрав, по-малко рогат и с късмет да си ми пре-богат! ((( )))

Аз - ВЪЗПЛАМЕНИТЕЛЯ...;)

by Fenia


Това е Поли ( страхотна е, нали?:) ). Току-що ми звънна по телефона, ей така, просто да ме чуе. В отговор на това, пък аз, се разпях, просто ей така, за да й кажа, че я обичам! Ама, няма “здравей”, няма “как си?”- просто се разпях (повечето ми близки хора са станали неволни свидетели на такива мои радостни изблици). След това се разбръщолевих някакви глупости със странно превъзбудена интонация и съответно ми бе “забит” въпроса какво съм пила. Добре е да отбележа, че същия този въпрос ми бе зададен и от собствения ми племенник в събота (08.04.2006), на тържеството по случай 18 годишния му рожден ден (Да ми е жив и здрав!). И, странно, но се почувствах някак си виновна. Защо? - и аз не знам. А аз, нито тогава, нито сега, съм пила нещо по-силно от вода и кафе. Просто...кеф ми е бре, хора, кеф! Не е престъпление и все пак леко гузна се почувствах...та зех да се оправдавам нещо си..., което накара Поли да избухне в неистов смях и ми призна, че съм била като възпламенител на доброто настроение;) Е, те от там и заглавието, де;)
Ама как няма да ми е кеф? И защо винаги трябва да има причина човек да бъде весел? Защо това да трябва да се приема за нещо необичайно и странно? Защо винаги трябва да се търси причина? По-скоро обратното трябва да важи-когато си тъжен и/или унил – тогава да има причина за това? Нима е нормално да сдържаш поривите в себе си с години? Мой познат, който перманентно е в лошо настроение го оправдава с това, че от години чака нещо, което не се случва.... Защо такива хора не си направят труда да се замислят дали това нещо си заслужава, щом ги прави нещастни? Дали си заслужава всичките тези години лошо настроение? Та нали това нещастие в един момент се превръща в постоянна маска, която така се слепва за личицето ти, че и със скалпел не може да се отстрани, а ако все пак я изскубнеш, се оказва, че с нея си изтръгнал и мимическите си мускули и то точно тези, дето повдигат крайчеца на устните ти нагоре и показват красотата на всичките ти налични зъби...
Хей хора, спрете да се оплаквате! Огледайте се! Около вас има толкова много хубави неща, които очакват вашата усмивка! Дайте им я и...няма начин, ще ви я върнат с лихва;)
Ех, да, ето ме - пречистена чрез морска топлина, топвам се в познатата ми сивота, но вътре в мен потрепва светлинка, която да ме води като фар в бурната тъма .....
Дам, светло-оцветих си вътъка и кълна се, дълго няма да му бъде разрешено да посивее! Та и как иначе?! Това е месец, изпълнен с дългоочаквани завръщания, срещи-преживелици, ангажименти и шеметни “премятания” с времето ( и какво като с него шега не бива, аз пък искам да си поиграя;) ). Сега съм като нова - имам енергията и силата да посрещна ...ммм...какво ли, какво ли...ммм, да речем - динозавър...ам от онез, дет не са месоядни (...чак за месояден не ми стигна времето - по-малко от 48 часа бяха, все пак!) А и ще ми трябват тези силици......Ей на, всяко мое любимо същество се тормози от нещо. Едното - тръгнало на авантюристичното пътешествие да (пре)открие себе си. Иска да се разглоби, да се проучи подробно-част по част и пак да се сглоби, и то с надеждата, че новата сглобка ще е по-сполучлива! Ама какво и е на старата? Как да му обясна на малкото човече, че колкото и да се търси, друго няма да се открие! Самичко ще установи, че в крайна сметка, то си е най-невероятното, умно, добричко и ЛУДо човЕЧЕ – лудече ((( ))). А и, аз поне, промяна за сега не виждам, пощата ми си стои празна :Р
Другото пък, го е треснала нервата, породена от страха, от неизвестното, непонятното и непознатото ((( ))) Обхванала го е параноята, че света се движи около него с шеметна скорост и че то няма да може да насмогне на това движение, и ще бъде изхвърлено от “родилите се” центробежните сили....нейде, там, настрани в старата пустота и отъпканост. Споко, бре дете! Те тез твоите сили не изхвърлят, напротив, те всмукват! Вместо навън, ще се окажеш в центъра на движението и вместо материя, ще се обърнеш на енергия, за да станеш самата ти това движение! Няма страшно! Отдай му се!;) Просто си узряла за това! Няма значение кой/кои не иска/т да приемат това. Хората по природа се страхуват от промените. Страхуват се, че един човек, тръгнал да поема нови отговорности, ще се превърне в един друг, непознат за тях човек. И този, вече нов човек, може да не ги хареса тях самите. Защо? Ами защото те ще са останали старите хорица, с все същите стари проблеми и пороци, ненамираши достатъчно сили и желание да се променят, да излязат от статуквото на ежедневието, да вземат съдбата си в ръце, да приемат някакво предизвикателство, да създадат движение около себе си.
Когато става дума за движение, винаги си спомням една случка. Аз съм на гости на леля ми във Варна. И един ден я гледам, тя сменя червения телефонен апарат (стационарния апарат, по онова време имаше само такива, та даже и лукс някакъв се явяваха) с друг-оранжев. Учудено я питам, дали червения не се е развалил нещо, та го сменя, защото преди минути съм говорила по телефона и проблеми нямаше. Отговора на леля бе: “Не, не е развален! Сменям ги от време на време. Нека да се чувства движение в тази къща!”. Запомнила съм го това. Направи ми страхотно впечатление! И до ден днешен се опитвам да променям нещата около себе си-кога активно, кога пасивно...но движение винаги трябва да има. Не е случаен резултата от проучване, показващо, че когато една жена (за мъжете не помня какво бе) иска да промени нещо в себе си, първо започва с прическата;) Ми да, така рязко преобръща ежедневието си. Хъммм, това ми напомня, че е време да посетя фризьорката си;)
И така, в малко забързан ритъм се очертава да премине този месец.... Едно приятелче от групата по френски заминава в странство към края на месеца и иска да ни сбере компанийката кат’ за последно. Човечеца е наясно, че съм един доста (само)ангажиран човек и затова първо пита мен, кога да я направи. Като взех да му изреждам ежедневната си програма, той вдигна ръце и каза: “Добре, добре, явно няма да е през седмицата, а как си съботите и неделите?”. Моят отговор бе: “Ама кога, този месец ли?”:) Обичам такива месеци:) Ще съм изморена, понякога и леко поизнервена, но ще съм щастлива и доволна...Даже утрешната лека оперативна намеса не е намерила място в съзнанието ми...все още....бляк...
А, щях да забравя...Вчера се разхождах из морската градина. Времето, за разлика от съботата бе прекрасно – слънчицето печеше, вятъра не бе много зловещ...хората бяха полазили цялата градина...моренцето бе тихо и спокойно... Бе толкова тихо, че до средата на моста можеше да се вижда ясно дъното. Тръгвайки по моста видях някакъв чичко, изглеждащ меко казано странно. Бе по бански, с яркожълта плувна шапка на главата и очила за плуване на очите. Видът му нямаше да е толкова странен, ако бе поне мокър или изглеждаше да има намерение да се топне във водата. Чудатия му вид се засилваше от китарата, която държеше в ръцете си. Обърнах му внимание, защото крещеше нещо на три дечица – цигънчета, които явно му се подиграваха нещо и го дразнеха. Реших, че е поредния луд, привлечен от хубавото време и толкоз. На връщане обаче, чух, че този човек пее;) Ама пее хубаво...много хубаво.... Децата си бяха тръгнали и той, в този свой вид пееше. Ама песента не ми бе позната. Бе нещо за любовта и няколкото думи, които все пак дочух се загнездиха в главата ми и дълго си ги тананиках. Интересна ми бе, обаче, реакцията на хората... Не знам дали от хубавото време или просто всеки успя да усети някакво вълшебство в този човек, но никой не му се подигра. Всеки, стъпил на моста и чул, че някой пее, се спираше, усмихваше се, побутваше другия до себе си, за да види и той “чудото на пролетта” и продължаваше да върви вече усмихнат... Опитах се да снимам този човечец, но...със скромните възможности на моят мобилен телефон почти нищо не се получи... Довечера, ако не забравя, ше се опитам да кача все пак снимката;) Ей я на--->

Презареждане

Friday, April 07, 2006 by Fenia

Ето на, пак бързам...и пак времето не стига и....пак стария въпрос - е, какво свърших от заранта, да му се невиди?! Някак си...вярно времето тече! Тече през пръстите ми ( както всичко май;) ), измива ми очите, наквасва ми нозете ...и...май е време да си грабна багажа и да хукна към .....автогарата;) Да, точно така-заминавам си! Отивам си в единствения, любимия, най-обичания, жадувания, бленувания, желания, мечтания град; в най-невероято-топлоотдаващото местенце на света; в най-могъщия генератор на енергия и емоции; този, от досега с който батериите ми пощуряват (не, че точно в момента имат нужда от това де...ам...от много глава не боли;Р ), отивам си в Бургас...

Изначално...

by Fenia

"Ето ме днес съвършено разлистена.
Дяволска сила във жеста ми свети.
А във очите ми тайни и истини
врат като билки в магийни котлета."


Споко, не е мое - на Петя Дубарова е;)

ABC

потърси - намери

последни писания

последни коментари

архив

меденки - любимки

благинки

admin

Powered by Blogger

eXTReMe Tracker