<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

# 3: много думи, малко снимки

Wednesday, April 25, 2007 by Fenia

От три седмици черновата на това писание отлежава и ако не го пусна сега, може и да не “види бял свят”, че идат дни, осеяни с пътувания и преживявания, за които ще ми се иска да разкажа;)

Та, уикендът по ТАЗИ Цветница бе “заплют” за посещение на Белоградчик и Видин. Противно на очакванията, измъкването ни от София ( петък 17:30ч.) и пътуването до Враца се оказа изключително лесно и бързо. “Забавата” започна в Монтана, където обърквацията бе пълна и някак си не я отдавам на падналия здрач;)
Няма да изпадам в така характерните за мен подробности, но ще отбележа, че една кола на жандармерията ни изведе от града ..... за да влезем отново в него (малко ми заприлича на началото на "Рамбо" 1 част ;Р);) - след напускането на града, указано с голяма табела, пътят прави един голям завой (нещо като детелина) и... ей на, пак табела - влизаме в Монтана?!?!?!
... наистина си влизаме – блокове, магазини... малко объркващо, нали?;)
И въпреки всичко, това бе верния път ( чудя се дали и тировете от / за ферибота минават оттам?... поне имаше табели за това, де). Останахме с впечатлението, че бая път сме изминали и ето на, попадаме на отбивката за Берлоградчик. След указани 21 км. ( но изминати около 35 км.) ей ни уж в града (според табелата де), а покрай нас – гора, даже лисица ни пресече пътя (нещо, от което ние, “градските” хора се впечатлихме и екзалтирано заахкахме). Пътувахме с две коли, а лисицата бе пресякла пътя и на двете, та се зачудихме дали не е някаква механизирана атракция на града, включваща се пред влизащите коли с цел – привличане на туристи :Ррр
Въпреки трудностите (няколко човека избягаха преди още да ги помолим да ни упътят), стигнахме до хотел “Мадоната” , в който си бяхме и запазили места. Посрещнаха ни мили и усмихнати хора, леко притеснени от закъснението ни, настаниха ни, сгряха ни, нагостиха ни, а ний заседнахме, раздумахме се ... Факта, че само ние бяхме похапващите в механата не бе причина някой да ни помоли за последни поръчки (нищо че часът бе минал 2-3 сутринта) или нещо от рода, което ясно да ни покаже, че е време и за персонала да поспи. Напротив! Две женици до последно стояха с нас и задоволяваха всички наши прищевки!

Съботна утрин, навън ръмеше и беше ясно, че не можем да отидем до скалите. Почувствах се като на лагер и.... доигра ми се на карти (не, че умея, но обичам). Тръгнахме уж карти да търсим, а се получи импровизирана разходка, която ни показа, че дъждеца повече плаши, отколкото мокри.

Впечатлих се от белоградчишкото училище (сградата е великолепна, но не съм я снимала добре).....



.... от красивото му жълто автобусче....


... от тераси без врата към тях....


Преподредихме програмата си и се запътихме към Видин. Пътьом се отбихме до пещера Магурата. Имахме невероятния късмет една голяма група да стои и да чака нас (видели ни, че се задаваме по пътя), за да влезе в пещерата.

Оказа се, че в много далечното минало хората са рисували къде по-красиво от мен....


... а може би са имали по-качествени модели:Р


Ако не се броят двете спорадични виждания на р. Дунав ( първото отпреди 13г, а второто през прозорец на кола и няколко нощни преминавания по Дунав-мост - с кола, дееее), то може да се каже, че той (Дунава) е непознат за мен.

И ей го на, някои хора (простено да им е!) полудяха от вида на рекичката и звуците на незнаен (за нашата компания ) духов оркестър.


Гладът ни отведе до една механа – Банска къща (препоръчвам я горещо!), която ни приюти, стопли и нагости превкусно. В заведението единствените клиенти бяхме ние, а на всички маси (без изключение) бяха поставени табелки “запазена”. Попитахме все пак има ли свободна маса и ни бе казано, че е запазено за нас (?!). И до днес не мога да си обясня идеята!

Похапнахме, починахме и се втурнахме към набелязаните забележителности. Видинската забелезителност #1 е крепостта Баба Вида.

И ние започнахме с нея – помотахме се, посмяхме се (поне аз) на информационните табелки и се запътихме към следващата и много по-желаната за разглеждане от мен – джамията на Осман Пазвантоглу (а може и да е Пазвантооглу). Бях чувала доста за нея и категорично отказах да си тръгна, без да я видя.

Какво е интересното на тази джамия – на върха на минарето, вместо полумесец има обърнато сърце. Това е единствената такава джамия и това сърце е символ на волята на султанския наместник Осман Пазвантоглу за религиозна толерантност. Самият той е бил обичан и от българите в околията и от турците. Е, не е бил обичан от султана, но това май го прави още по-ценен (поне за мен). За жалост, четох какви ли не интерпретации на този факт (за наличието на това сърце / пика), но първата, която съм чула аз, бе тази, за любовта между религиите и си остава истинската за мен!

На следващия ден времето се оправи, пекна слънчице и успяхме все пак да видим Белоградчишката крепост и Белоградчишките скали. Прибирайки се към София искахме да минем през някой манастир. Беше Цветница и искахме венче от върбови клонки за над вратите си.
Е, няма смисъл да разказвам как няколко табелки успяха да ни объркат и да ни загубят над час в напразно търсене на манастир, който се оказа, че не е “зад ъгъла”, а на един баир, около 2-3 часа пеша. Пропуснахме го, а върбови клонки си взехме от една църква в Монтана.
Решихме, че ще се прибираме през Искърското дефиле. Бяхме “умрели от глад”. Този път направихме невероятна грешка – седнахме да хапнем в най-ужасното заведение, в което нявгашка съм стъпвала – Черепишкото ханче (май така се казваше). Ей, такава мръсотия цареше там, че покрай заведението с по-малко от 200 км/час не бива да се преминава!

Labels:

***

Tuesday, April 24, 2007 by Fenia

Четох днес това писание на Григор Гачев и за пореден път се изкефих на прозорливостта си.

На няколко пъти съвсем сериозно се замислях за ADSL услугата на БТК и възможността да премина към нея. Едногодишния или двугодишния срок на абонамента не ме плашеха, защото знам, че без Net не мога, така, че все ще трябва да съм вързана за някой. Истината е, че дори в момента плащам на “кварталното ланче” малко повече, отколкото бих плащала за същия трафик на БТК. Естествено, не бях изкушена от цената, а от добрите отзиви на ползващите ADSL.
Е, с кого ли не съм разговаряла (за Драо и Fobos със сигурност си спомням), но все един въпрос оставаше да се върти из глвата ми – дали БТК може да следи “къде ходя” и какво разпращам из нет-а...
Ако някой непознаващ ме прочете това, ще се зачуди какви ли ги върша, а истината е, че няма нещо от което да се срамувам / страхувам и все пак, личната свобода е нещо, за което “воювам” от дете и не ми е безразлично дали някой няма да наруши границите й (независимо дали това ще бъде усетено по някакъв начин от мен или не).
Е, винаги си отговарях, че това “следене” може да бъде извършвано от абсолютно всеки доставчик, но на големия такъв, какъвто е БТК, много по-лесно може да му се въздейства и “нарежда” от страна на държавните институции. Е, те това винаги ме възпираше да се реша да премина към ADSL услугата на БТК.
Означава ли това, че и от мнителността може да има полза?:Р

Labels:

Monday, April 23, 2007 by Fenia

Не съм от хората, зазяпващи се по автомобили, но тези няколко красавици, при това паркирани плътно една до друга ме накараха да затая дъх. Много грозно съм резнала кадрите, но снимах и бягах, че ме достраша да не изскочи някой чичко пазач, заподозрял ме в какви ли не непочтени намерения:Р

Labels:

миш-маш

Monday, April 16, 2007 by Fenia

Едва понеделник е, а на мен вече ми е тъжно за отминалите почивни дни (събота и неделя). За разлика от предходните, които бяха наситени с пътувания (първо Велинград, после Белоградчик, после Бургас), тези бяха невероятно статични (невероятно, имайки предвид моята си природка). Красивата пролет, съпроводена с толкова много слънце, зеленина и вътрешен кеф, вместо да ме накара да се запилея нейде (както казва Злате, само чакам някой да ми свирне и съм хукнала), направи точно обратното – затвори ме у дома, а още по-странното е, че на мен адски ми хареса това;)

Осъзнах, че от известно време (има – няма 2 години и по-точно откак съм в ремонт) се чудя как да не се задържам в къщицата си.
Наскоро се сдобих с две нови покупки, които явно ще променят този факт – кухненски робот и втори телевизор (за мислите sи около необходимостта ми от лаптоп няма да говоря, защото дори милият и добър Fobos, дет’ е безкрайно внимателен и тактичен, не можа да се въздържи и да не се изхили почти просташки на доводите, които дадох:Р).
Наскоро прочетох доста мнения из блоговете за телевизията и боклука, с който тя ни залива. Да де, но на мен телевизорът си ми е другарче. Причината да си взема втори апарат е, че такъв имах само в спалнята и това затваряше живота ми единствено в тази стая. Всекидневната ми (имам си само тези две стаи) се бе превърнала в нещо като склад – преминавах само до хладилника или печката за да “метна” нещо върху табла и да се изнеса към спалнята. То това е и причината, когат’ някой ме мерне онлайн да му кажа две – три думи и да го отбича, защото аз се храня в момента, а да лежа, да се храня, да чатя, да се опитвам да чета по френски и да зяпам ТВ .... е, даже и за мен, някак непосилно ;Р
Вземането на втори телевизор си бе един вид експеримент с мен самата или по-скоро с преценката ми. Много исках, но не бях убедена, че ще се получи - вземайки го, да започна да се храня на маса и да направя използваема и другата стая.
Е, права бях (както винаги, де :Р). Ефектът се оказа даже по-голям – не само, че започнах да се храня на масата, но нямах (и продължавам да нямам) търпение да се прибера у дома, да започна да си чистя къщицата (?!) и да си готвя :) Луда работа, нали?:)
По-нагоре споменах кухненския робот. Той е причината у мен да се възроди желанието (през някакъв интервал от време то се възвръща с нарастваща сила, която съвсем скоро ще ме подчини) да започна да готвя. Май съм сред малкото жени, които обичат да го правят, но факта, че няма за кого, все ме възпира (сега съм се разбрала с народа от офиса, че направя ли нещо сладичко, няма да го оставят да се развали.)
Дотолкова се заплеснах по идеята, че този път (друг път съм къде по-скромна) си закупих ето това кулинарно речниче, струващо достатъчно, за да накара сърчицето на един осъзнат разсипник като мен лекичко да се свива при разпрата му със здравия разум.
Прокрадват се две идеи в главата ми и ни една от тях не ми харесва, щот’ знам – ще трябва да ги осъществя:
Първа: Да се запиша на готварски курс (желанието все пак не означава умение)
Втора: Да си пребоядисам хола.....
Рецепта на деня:
Вчерашният ден бе посветен на миш-маша.

Аз си го приготвих така - нарязах ситничко:

  • моркови (хъм, купих си и нов кухненски нож, за който е хубаво да разкажа някой път!);
  • пресен лук;
  • печени червени чушки ( на мен мама ми е дала консервирани такива, но и в магазина мернах, че има, а във фризера със замразените зеленчуци има и сурови);
  • гъби (пресни, не си падам по консервираните);
  • маслини (Гъсок, не преглъщай:Р)
    Цялата кълцаница я запържих в малко зехтин. Добавих доматено пюре, малко черен пипер, малко лют червен пипер (пак го поизпуснах, ам на мен така си ми харесва) и няколко дафинови листа. Сол не съм добавила, защото в доматеното пюре има малко, а и сиренето е солено... Оставих сместа да се поизпари. След това добавих разбитите яйца със сирене и миш-машнах здраво.

    Ми... какво да кажа, може би защото си е мое, но много си го харесах;)
    Наздраве!;)

Labels: , ,

Чия е наистина България

by Fenia

В блога на Григор Гачев видях тази препратка. Прочетох постинга няколко пъти и не мога да повярвам, че е истина! Прилича ми на някаква странна ретроспекция отпреди 10-15 г. Отказвам да проумея как така мутрите са живи и продължават да тормозят хората по същия начин в моята страна, че даже и в родния ми град?!
Дотолкова ли се застрои нашата клета България, та т.нар. строители се нахвърлят като настървени песове - на месо / на парцалчето останала незастоена земя? И какво, дотолкова ли станаха "силни", че да работят на принципа "минавам с колата, харесвам си парцел и той вече е мой"?! Кой ги направи толкова "силни"? Да, знам - парите им. А кой може да ги направи слаби? Държавата - едва ли! Оставаме ние - аз, ти, той...
Не ми хрумва нищо конкретно, с което бих могла да бъда полезна на човечеца:( А на теб? Хрумна ли ти нещо?

Labels:

***

Friday, April 13, 2007 by Fenia

Понеделник (16.04.2007) – краен срок за подаване на Годишна Данъчна Декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ. Предполагам всички родители, които имат деца ненавършили пълнолетие знаят, че имат право на данъчно облекчение за тях.

Та, помагам аз на няколко приятелки да си попълнят декларациите и ред 12 на таблицата за определяне на данъчното задължение ми “боцка очите” всеки път, щом го съзра:
“ Данъчно облекчение за деца ....... бр. деца”
Колегите ми се учудиха на какво се възмущавам.
Да де, ам на мен не ми е нормално да се говори за децата като за стока – с бройки. Да, разбирам, статистическа единица .... и все пак!
Питам се, само аз ли го намирам за странно - неприятно?

Labels:

яйцемания

Tuesday, April 10, 2007 by Fenia

Ех, свършиха се Великденските почивни дни и ей ни на, хвърчим из офисите с усмивки на уста и шарени яйца в ръка.
По този повод се присетих, че така и не успях да се похваля с моите си Великденски яйца:
Тази година бе
“нестандартна” за мен – успях не само да си боядисам яйца в моята си къщичка (обикновено мама ми даваше боядисани), но даже си и поиграх да рисувам по някои от тях. Разбира се, “рисувам” е малко попресилено за жалките ми опити да докарам някоя и друга различима картинка по цветните черупки (от дете тези занимания не ми се отдават; по рисуване имах отличен само и единствено защото моята приятелка ми рисуваше картините ).
И все пак! За мен си е нестандартно да вися посред нощите (на Велики четвъртък,
разбира се) пред една запалена свещ с пръчица и цветен восък в ръка и даже да се забавлявам! Дотолкова се бях “зарибила”, че само двукратното спиране на тока и мърморенето на племенника ми, че светлината му пречи да спи, ме накараха да се спра;)
Но.... ето ги и плодовете на моите “напъни” (ще
давам пояснения кое какво е, че някои от нещата са трудно различими):

Първото ми яйце, бе червено и разбира се, не бе това!
Използвам случая да кажа, че ми писна от заместители! Вземам си първото яйце, правя му кръстче с една чаена свещ (само такава имах под ръка) и го потопих в червената боя. Всичко хубаво, но когато го извадих яйцето, то си бе чисто червено - нямаше и помен от кръст:(

Голямо цапане падна, шъ знаиш;)


Природна "въртележка":


1. Кръговрат





2. Зима (
виждаш ли снежния човек под дървото, а?:Р)






3. Пролет (
ужким е цъфнало дървото)








4. Зелено лято...ех....









5. Златна (
е, жълта, де:Р) есен





Вечните загадки - космосът и жената
(при това сбрани в едно:Р):


1. Сатурн (
такъв е в представите ми). Исках с Аракис да се пробвам, но за мен той си е планета оживена и нямаше как да нарисувам всичките ви любими муцунки там ;)






2. Луна и звезди





3. Очебийно - НЛО:Р






4. Тук не се вижда, но от Сатурн започват косите на зловещата мома:Р




Толкоз от мен!
Надявам се да съм усмихнала денят ви;)

P.S. Blogger ще ме убие, честно! Побърках се да цвъкам снимчица след снимчица, побърках се и да ги намествам и... не мога да разбера, защо на preview изглежда по един начин, а постнато - съвсем по друг начин... щуротия:(

Labels: ,

ABC

потърси - намери

последни писания

последни коментари

архив

меденки - любимки

благинки

admin

Powered by Blogger

eXTReMe Tracker