<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

Смешничко си е на чужд гръб, дам...

Friday, July 28, 2006 by Fenia

Днес се позабавлявах с две лични карти, на гърба на двамата им притежатели.
Едната е притежание на младеж, с адресна регистрация ул."Тайга";) Малко олигофренско е, но не можах да се въздържа и да не прихна, виждайки въпросния адрес. Оказа се, обаче, че освен за подбив, адреса (по-скоро продължението му) е създал необходимост от смяна на личната карта. Причината била, че адреса е променен и затова човечеца, като живеещ там, трябвало да си смени картата. Аз лично не разбирам тази необходимост. Защо при всяка преномерация на жилищните сгради, да трябва да си вадиш нова лична карта? Да, разбирам, че адреса е различен и въпреки това... малко нещо като с номерата на колите ми звучи.
Другият случай, обаче, е доста по-интересен. Говорейки за лични карти и хоп, една позната каза, че и тя си я е сменила, защото си е сменила ЕГН-то. Е тук започнах да гледам странно. Чувала съм за разни хора, които с връзки си сменят ЕГН-тата (обикновено за да "избягат" от някоя търсеща ги институция), но винаги съм го приемала малко като приказка. А момата... тя не изглеждаше като да е такава "бегачка". Причината за смяната на ЕГН-то й била, че тя от повече от 30 години е била с ЕГН на мъж:) За мен факта бе забавен, поради петъчната лигня, обхванала ме изнивиделица, но по същество си е много сериозен.
Откриването на факта за "мъжката й принадлежност" е станало съвсем случайно. Счетоводителката им (ех, всички им се подиграват на тези женици, а те са такива ценни кадри!:Р), вписвайки данните от личната й карта, обръща внимание, че на пол, вместо буквичката Ж (както е при уж жените ) се мъдри буквичката М. Та, тя я попитала да не би да има някакви странни факти около нея ;) Е, оказва се, че жената е сменила не един документ за самоличност, без никой служител от паспортните служби да обърне внимание на този факт. Ако нещата приключваха дотук, то наистина щяха да са смешни, но нали се сещате, че тази жена е завършила училище, университет, има трудов стаж, банкови сметки, та и имоти си е закупила.... и всичкото това е ставало идентифицирайки се с ЕГН, което в един момент е заменено с друго...
Само на тези, на които им се е налагало да се занимават с доказване на трудов стаж, вадене на стари справки и правене на корекции по тях могат да разберат в какво приключение се е вкарала клетата женица. А на мен като поука би следвало да ми остане да се взирам във всеки издаван ми документ, но... познавайки се, едва ли ще стане ;)

из ДА и нейното програмно осигуряване

Thursday, July 27, 2006 by Fenia

Малко съм издразнена, да не кажа много! Ще ми се да знам има ли някой нормален човек който носи всеки ден трудовия си договор на работното си място?
Тези дни данъчните са тръгнали на проверки из търговските обекти (похвално!). Е, любопитно ми е, една фирма с повече обекти, пръснати в различни градове из страната, с относително голям брой средносписъчен брой на персонала, как би могла да осъществи контрол върху това дали служителя, който е на смяна си носи трудовия договор или не? В края на краищата задължението на работодателя е да даде копието на служителя си, а оттам нататък е вече проблем на служителя какво ще си го прави. Да де, ама при проверки, при които служителя не представи договора си, се вписва това обстоятелство в констативния протокол, който се издава на фирмата! Излиза все едно, че фирмата не е дала копие на работника си! Естествено разбирам подбудите на данъчните за това. Доста фирми все още не сключват трудови договори със служителите си. Въпреки това, обаче, продължавам да се изумявам от факта, че при всяка една проверка / ревизия, на проверявания / ревизирания обект се изисква да представи ксерокопия на документи, който вече са били подавани в нужните подразделения на данъчната администрация?!
В случая с трудовите договори се дразня, защото след обединението на НОИ и данъчните, би следвало да им бъде обща и базата данни и с едно въвеждане на ЕГН, да излиза дали лицето има действащ договор, какъв договор е той (срочен, безсрочен), в коя фирма е, има ли внесени осигуровки и за кога и т.н.
Да, ама не! Хем има обединение на базите, хем няма! Защо мисля така?
Наскоро на познат се наложи да вади удостоверение за липса на данъчни задължения на фирма. След подаване на молба в съответния данъчен офис и изчакване на необходимия срок (в случая една седмица?! Нямам си и понятие за какво е тази една седмица, след като пак само с едно въвеждане на булстата би следвало тази информация да бъде “изплюта” и просто да се издаде или откаже такова удостоверение!), издаване на удостоверение е било отказано, защото видиш ли, на управителя не били внасяни здравни осигуровки. На възражението на човека, че управителя се осигурява на максималния осигурителен праг в друга своя фирма е било отговорено с повдигане на рамене и потвърждаване на отказа. Посъветвах човечеца да се върне обратно с копие от трудов договор (?!) на управителя, копие от подадената му годишна данъчна декларация, както и служебна бележка от осигуряващата фирма, удостоверящва, че от Януари до момента, лицето продължава да се осигурява максимално, за да няма никакви съмнения по въпроса. След поглеждане и съветване, служителките му издали това удостоверение (само му казали, че имало грешка в едния месец - там били сгрешени осигуровките - върху по-малка от максималната сума бил осигуряван... интересно, защо си мислят, че управителя не е жив човек, че не може да се разболява и да взема болнични?!?!?!), но никъде не са регистрирали някаква промяна в обстоятелствата, нито пък са взели направените копия (сещате се, нали? При следваща необходимост от такова удостоверение, проблема ще е същия!)! На изпроводяк са му казали, че сам си е виновен, щот’ кат’ им казал, че управителя се осигурява на макс, не казал в коя фирма се осигурява ( а той въобще не е бил попитан и е бил едва ли не изгонен!). Е, кажете ми, той на боб ли да хвърля, какво да им каже или направи?! Та, значи, от една страна виждат информацията в базата на НОИ, че здравни осигуровки на управителя не се внасят, но че управителя е осигурено лице и кой, и как го осигурява – не виждат!
Друг случай: На познат му тече в момента данъчна ревизия на фирма, регистрирана по ДДС (ревизията не е за възстановяване на ДДС). На запознатите не е необходимо да казвам, че всеки месец се подава справка-декларация + дневник за покупките и дневник за продажбите, срещу което ти се издава бележка (в два екземпляра – по един за тях и теб), на която се подписва предалият и приелият справките, поставя се входящ номер .... Цялата тази бумащина, както казах се случва всеки месец и отива в досието на фирмата (поне би трябвало да иде). Да де, ама на моя познат му искат наред с копия от фирмените документи (които също са били подадени нявга и би трябвало да са в същото досие) и копия на всички подадени Справки-декларации, Дневници за покупките и Дневници за продажбите + бележките, издавани от същата тази администрация, за потвърждаване получаването на документите!!!! Е, не е ли безумие всичко това? Ти си ги подал, те са ти сложили входящ номер.... Този входящ номер се генерира автоматично, не се води на книга или нещо подобно... Е, аз съм технически неграмотно лице или както обичам да казвам – прост юзер съм. Да де, но дори и на мен ми е някак странно как е възможно една декларация да може да се търси само по един признак, а именно – входящ номер (ако не си знаеш входящия номер – не могат да я намерят). Някак си олигофренско ми е, при въвеждане на булстат на една фирма да не може да се извади справка с всичко подавано, както и извадкови такива – било за период, било по видове справки?! Как е възможно това? Как е възможно сега моят познат да влачи кашони с копия на подадени вече документи (аргумента е, че не могат да си губят времето да ги търсят из досието! По-лесно им е всичко да им се поднесе на тепсия, все едно ти си нямаш работа и живееш само за да им бъдеш в услуга!) и то, моля, нека се обърне внимание – искат ги в ДВА ЕКЗЕМПЛЯРА!!!!



Не на полите!

Wednesday, July 26, 2006 by Fenia

Наскоро четох нейде из блоговете постинг – чуденка за това, защо жените не ходели с поли... Аз, лично, не съм много ЗА идеята по ред причини, но не това не е темата сега. Вчера, придружавайки една дружка, търсеща нещо си, влязох в магазин и не щеш ли, харесах си пола. Толкова много я харесах, та чак реших да си я купих. Ще спестя подробностите около среднощното й пране, както и специалните усилия положени за да бъде изсушена до сутринта, та да мога да отида с нея на работа (женска щуротия!). Това е и една от причините поради която днес се чувствах жена:Р То не бе фръцкане из офиса, то не бяха хвалби на всичките ми онлайн приятелчета... голяма работа ;) Бе ... гот ми беше:) Да, времето е минало....

Преди малко, прибирайки се от сбирка със „сектата” бях нападната от куче. За познаващите ме, няма смисъл да обяснявам, че не се боя от бездомни кучета, че не ги дразня, че хладнокръвно ги подминавам и т.н. Това ми поведение е причината досега само веднъж да съм имала проблем с бездомно куче, с който, ако не се бе намесил случаен минувач, не знам как бих се справила. Но, случката отпреди по-малко от час ме остави без закупената вчера пола и безкрайно разтреперана.

Хубавото в историята е, че освен уплахата, на мен ми няма нищо. Лошото е, че едва ли ще поискам отново да сложа пола:( Така, че.... засега – Не на полите!

Условностите на добрата изненада

by Fenia

Днеска цял ден, по ред причини повтарям, че съм истинска жена;Р Та, както всяка истинска жена, така и аз се радвам на изненадите (хубавите, разбира се... то другото не са изненади). Та, едно нещо за да бъде изненада, трябва да отговаря на няколко задължителни условия според мен, а именно:

  1. Да е неочаквано (ако жена ти ти мрънка от 1 година да й купиш кола и ти най-после й обещаеш и купиш в резултат, то това не е изненада);
  2. Да е с мисъл за този, комуто се прави (да подариш на колежката/колегата радио за стаята, в която работите заедно, знаейки, че тя/той мрази да слуша музика докато работи, а ти така обичаш.... ми не, не е изненада);
  3. Човека, който трябва да бъде изненадан не трябва да има належаща нужда от него или да планира да си го вземе (да подариш на гаджето си шубичка, щот’ наличното е отесняло, да речем, ми то тва си е необходимост, а не изненада :РРрр );
  4. Изненадата трябва да ти бъде направена от любим човек (ей, конфузно е някак си да ти бъде направена изненада от човек, дет’ едва го понасяш... или са чудиш как да го разкараш...);
  5. Последното не го считам за общовалидно, но за мен е много важно – трябва да е с възможно най-минимална стойност! Скъпите изненади винаги те карат да се чувстваш неловко, задължен и т.н. На практика какво се получава - най-лесно се измисля скъпата изненада / подарък. Влизаш в първия магазин за подаръци и хооооп измислено е. Ама я се опитай да изненадаш някой с нещо почти без пари:) Колко биха подарили добра дума, красива гледка.... или просто мейлче - изненада? ;) Да, разбира се, че струва нещо! Струва отделеното време и внимание, струва мъничко желание, струва волята добра, както и усилието за това....

Ето защо, бих искала да благодаря на малкото човече, за подправката към утринното ми кафе и за усмивката, която и в края на работния ми ден не ме е напуснала! Благодаря! :)

53 км до рая ;)

by Fenia

След прекрасната отпуска имах и прекрасен първи работен ден (понеделник), и още по-прекрасна следработна вечер;) За работа няма да говоря;) Но виж за вечерта - ще споделя. Понеже всичките ми ангажименти, с които целогодишно си запълвам липсващото свободно време са “във ваканция” и се чувствам потискащо свободна, още нестъпила в София организирах в понеделнишката вечер да отидем на басейн;) От няколко години ми се “пълнят ушите” с приказки за Балчин бани (53 км от София), та най-после склоних да проверя за какво иде реч. Е, не мога да не призная, че е прекрасно! Прекарах си страхотно! Просто да не повярваш, че в такава (относителна) близост до София има такова райско кътче, в което можеш да релаксираш след дългия, горещ ден. Басейна е открит. Около него има много пейки с масички, люлеещи се люлки (е, вярно 2 на брой, но за по 3-ма), заведение на два етажа, в което се сервират мнооого вкусни кебапчета (хъммм, дали не съм била прекалено гладна?), шезлонги, бар.... Има си и пързалка, но от всичко най-хубавото е една тръба, от която топлата минерална вода се излива в басейна. Действа ти като загряващ масаж стоенето под струята, оставяйки топлата вода да те бие по врата и гърба. А колкото до красотата - наистина е невероятно на фона на заспиващата природа (все пак бяхме там докъм 00:30), тъмното небе, бляскавите звезди, ти да си стоиш излегнат или да си плуваш в топлата водица, над която се издига даже пара:) Някак приказно и нереално....

Внимавай как се носиш, щот' не винаги след посрещането има изпращане :Р

Tuesday, July 25, 2006 by Fenia

Ето ви и днешната порция, ако не смях, то поне - усмивка (надявам се!) ;)
Ей туй Валериево писание ми напомни за следната комична случка на моя приятелка”:
Та, "моята" Веска (повечето я познавате – онази, дет’ ръси “бисер след бисер”), в една съботна утрин се прилъгала, та отишла по-рано на работа. И понеже наистина било рано, решила да пийне едно кафенце на стълбите, преди старта на работния си ден. Взела си кафето, седнала на стъпалата (бул. Стамболийски) и понеже й се и спяло, подпряла морна си главица на ръчица и дремейки, отпивала от време на време блажено от разбуждащата течност.... Какво било недоумението й, обаче, когато усетила, че преминаващия минувач (вероятно единствения на хоризонта... все пак събота около 07:30) прави нещо с кафето й?! Вдигнала тя поглед и какво да види - човека усмихнато я подминава, а в чашката й с кафе стои потопена банкнота от 1 лв.... Изяведнъж тя осъзнала, че човека я е взел за просякиня! Той просто не видял от пръстите на ръката й, че в чашата се мъдрят не монети, а кафе:) Оттогава винаги я бъзикам за това, че човек трябва да ходи на работа, най – малкото в приличен външен вид:)
Та, мили ми мишленца, по дрехите посрещат, но не се знае ще ли да имат възможност да ви изпратят "по ума", та.... внимавайте;)

Глътка въздух

Monday, July 24, 2006 by Fenia

Еххх, хубавко е да чувстваш, че си липсвал някому. Няма те една седмица и онези четири (както се оказа:Р) разговора и няколкото смс-а от малко повече от двама човека, опъват невидимата си нишка, оплитат те в паяжината си и те поддържат в пълната ти цялост;) Става ти едно такова мило и топло, и приятно... Обгръща те изотвсякъде онова чувство за принадлежност и онзи първичен страх – “ на отцепената от стадото овца” леко разхлабва примката си. Дишаш леко и си щастлив, да... ей така, безпричинно (нали това е едно от нещата, които трябва да научим от децата – да бъдем безпричинно щастливи);)
Прибирайки се вчера, се отбихме на една бензиностанция на магистралата. Бях мнооого уморена, ама не от работа, а от емоции ... и всичките те безкрайно положителни. Измих си лицето и уморено се подпрях на умивалника, оставяйки капките да капят по блузата ми. С безкрайно усилие повдигнах поглед към огладалото, ей така, не за да се огледам, а просто защото това бе огледало и си е нормална реакция да погледнеш в него. Стъписах се и чак отстъпих от изненада - очите ми бяха така блестящи, че трудно намерих цвета в тях. Първата ми мисъл бе, че имам температура. Бързо я отхвърлих. Чувствах се прекрасно. Осъзнавайки това, разбрах, че причината за блясъка бе именно тази - чувствах се прекрасно! Не мислех за проблеми, не мислех за хора, не мислех и за ситуации. Мислех си единствено за тази прекрасна една седмица, която като всичко прекрасно бе към края си и така трябваше да бъде. Та нали всичко прекрасно, “вкарано” в ежедневието ни, се изражда в рутина и обезличава. Именно заради това, прекрасните неща трябва да са краткотрайни.... хъмм, може би трябва да са малко по-чести, но... това е друг въпрос:)
Та... блясъка. Заинтригува ме и затова с интерес се вгледах в очите си. Получи се като в анимационните филми: В отражението на очите си виждах огледало с фигура в него... Предполагам, че с по-добро зрение щях да видя отражението на отражението на собственото си отражение... и така до безкрай - едно мултиплицирано отражение на едно емоционално изтощено същество, с големи, усмихнато – изкрящи очи...
А защо бяха такива, ако ме не домързи – ще разкажа ....

Право думай в очи!

Wednesday, July 12, 2006 by Fenia

Обичам нещата да се казват направо. Писнало ми е от увъртания, игрички, превземки, лицемерия... и знам ли още какво?! Причината не е нещо друго, ми трудно схващам, бре хора! Ей на, от недоизказаности имам толкоз забавни недоразумения из житейския си път, че даже ме е срам да ги споделя;Р

Идва преди малко наемодателят ни (щот' шефа го няма) и ми казва:

  • Той: Е, аз за увеличение на наема те търся, за какво друго...?
  • Аз: Е, защо?! Бихте могли и за намаление да ме потърсите... най-малкото няма да ви се обидя, та даже и много симпатичен ще ми станете... (ухилвам се широко, а той се сконфузва леко, ам какво да направя, че в таквоз настроение ме хваща?!)
  • Той: Е, не... аз мисля, увеличение... Едни N % май не са много, нали? А и визирайки.... бля .. бля... бля...

Ми така кажи, бре човече... Няма какво да го мотаем, увъртаме... Чак симпатичен ми стана! Аз досега му бях обидена (и така вече няколко години), че излезе по-голям чешит от мен и не успях да го накарам да си прибере едно пиано... Ам на... с две изречения ме спечели;) Ако питате мен (а и без да го направите, ще си кажа), по-разоръжаващо нещо от това, да си кажете какво искате и то право в очите на човека, от който го искате, няма!;)

Мързеливо предпочивно

by Fenia

Наскоро ми бяха препратили от онези забавни “умозаключения”, дет’ се чудиш кому и как хрумват. Забавлявах се доста, особено с това: “Ако за трети пореден ден не ти се работи, то значи е сряда”:) Е, днес е сряда и хич, ама хич не ми се работи и съвсем ясно си осъзнавам, че не е необходимо да търся причината в деня от седмицата , щот’ са очертава така да си е до краят й ... Писна ми да си търся оправдания. То не бяха училище, уроци, танци, плуване.... зимата – студът, сега - жегата, есенна / пролетна умора, пълнолуние, късно лягане, ранно ставане и обратно... Бе царица съм на оправданията (освен на глупостите) ;) И за какво е всичко това? С еднинката цел - да не си призная, че просто си ме мързи. Ама какво толкоз лошо / срамно може да има в една (безспорна) истина?! Та нали като деца ни учиха винаги истината да си я казваме?! Шефа ми има неблагоразумието да ми се обади преди малко и да развали реда и дисциплината, които така или иначе ми липсват... Решил да ми се оплаче, че било духало малко вятър на плажа и... Оооооо, ооооо, охооооо.... не успя да попадне на подходящия човек... онзи, дет’ ша го разбере и ша му съчувства ;) В момента съм с изчерпани сили – не мога да влизам в ничие положение... Ще ми се оплаква той от отпуската си и то в момента, в който ми стана известен факта, че ще се наложи да прекъсна все още незапочналата си отпуска, за да ида на сплотяване / семинар, за който самата аз съм настоявала..... Ей, ам... верно “пътя към ада е постлан с добри намерения”:(

Зла Ледена Жена

Tuesday, July 11, 2006 by Fenia

Днес е един много специален ден. Такъв е, не защото е вторник, 11 или просто юлски ден, а защото е 11 Юли. Специалното на този ден (за мен) идва от факта, че е рожден ден на един мноооого специален (отново за мен) човек. Човек, който безмерно обичам (макар и да не си говоря с него). Човек, който ми показа и научи на страшно много и все важни нещица. Част от тях са - какво е да си истински приятел (макар и да не ме счита за такъв), какво е жертвоготовност (дори и за непознат), както и какво е безкористност във взаимоотношенията.
Днес е рождения ден на приятелката ми, определила себе си като Зла Ледена Жена. От всичкото това обаче, истина е само последното. То си е и безспорен факт;) Другото е просто плащ, покривало за истинската Златна Кристална Жена. “Златна” – не заради златните й коси, а заради доброто й сърце и грижовността (бих казала излишно голяма), обичта и нежността, с които обвива близките си хора. “Кристална” или може би “порцеланова” (не мога да преценя кой е по-крехкия материал) – не заради цвета на кожата й, а заради невероятната й ранимост. Хората, които я познават по-повърхностно сигурно ще се удивят на това ми изказване, но то си отразява действителността. Повярвайте, няма по-нежен, раним и чувствителен (за “чувствен” – не знам:Р) човек от нея! Няма и друг, който толкова много да се нуждае от това, да знае, че е разбиран (повярвайте ми, адски трудна работа!), че е обичан, че не е сам самичък (макар, че сам се изолира).

Честит рожден ден, Злате! Обичана си и разбирана си (с много мъка!)! А това, че съм далеч от теб, не означава, че не съм до теб! И винаги в нужда и в неволя, и в беда, ще можеш да разчиташ на моята приятелска ръка!
Весел празник!


стари вестници в употреба

Monday, July 10, 2006 by Fenia

Преди време с Валери поспорихме (и се полигавихме) малко за СО, пешеходната Витошка и т.н. Оттогава имам написан постинг – продължение за бъдещите й (на СО) намерения, но поради липса на официално потвърждение на информацията не ми е "комфортно" да го публикувам:(
Та, миейки си вчера прозорците, попаднах на статия във вестник 24 часа (за това ги използвам вестниците, ам мий много странно как е попаднал при мен, при условие, че много рядко си купувам вестник и то единствено Капитал), която прочитайки на две, на три адски ме зарадва. Реших прибързано, че съм открила търсеното, но уви:(
Както и да е, в статията все пак се съдържат и други интересни моменти. Броят е от 24 Септември 2005г, а статията се казва “Телефон за надути сметки в ресторант” (да сте чували за такъв телефон?). Започва така: “Телефон за излъгани в сметката по заведенията и такситата ще пусне Столична община...”. Времето е бъдеще, но дали и към настоящия момент е такова?!
От статията става ясно, че и.д. (към тогавашния момент) кмет Минко Герджиков е написал туристическа програма за развитието на София, като защитата на жителите и туристите са част от целите на програмата. Нийде из интернет не успях да намеря стратегията за това, как смята СО да го осъществи това, въпреки, че на 27.04.2006, такава стратегия е приета с решение на столичния общински съвет.
Та, за телефона... Служители на столичния инспекторат (наречени условно “туристическа полиция") щели да проверяват сигналите и затварят заведенията. Интересно ми е как едно такова нарушение може да бъде установено и доказано? А, относно такситата... ми те, дамите и господата от СО, явно не се возят на маршрутки или пък не ходят пеша в зоната около Шератон София хотел Балкан. При условие, че аз рядко осъществявам и двете, все пак съм обърнала внимание на такситата, с начална цена 5лв и 1,2 / 1,5 (ама си мисля, че ми се е мяркала дори цена 5,20/км) за км пробег. Те са си регистрирани на някаква фирма, осъществяваща едва ли не луксозни турове из София, страната, та даже и в чужбина (попаднах на сайта им), но въпреки това не отказват курсове до гарата (около 15-ина лева ти излиза удоволствието) или летището, да речем... Та, те може да не са ментета, ама... цените им са като на такива.
Та, просто общинарите, да слязат от служебните си автомобили и да се поразходят из София. Сами ще успеят да си открият нарушителите. И, май е време да спрат да разчитат на мен - обикновения гражданин, като един вид нещатен доносник...
А, що се отнася до телефона – ни съм чула да има такъв действащ, ни съм го виждала нейде написан, така както не съм виждала и туристическата стратегия на София...
Нищо де, резултати ще чакаме, пък, а дано ги дочакаме!;)

Какво ще направиш с 3 лв / месец? А, с 6?!

Sunday, July 09, 2006 by Fenia

Разказаха ми за деца, оставени за отглеждане от държавата (не съм сигурна в правилността на формулировката). Намерил се спонсор и те са отишли на море. Браво на спонсора! Моя приятелка е почивала в съседно бунгало и ми разказа това:
Децата са били във възрастовата граница 7-18г. Едно от 18 годишните за първи път се е качило на надуваем дюшек и това се оказало невероятно изживяване за него... Едно от 15 годишните за първи път е видяло море... Това, което ме впечатли, обаче е, че държавата отпускала на всяко дете до 15 годишната му възраст – 3 лв месечно...ей така, за харчене, а над 15 години – по 6лв. Естествено, замислих се за ежедневните си безумни пръскания на пари... В дома са 32 деца * 3 лв = 96 лв (да има и такива над 15, с по 6 лв, но не знам колко са). Някак си... страшно малко ми се струват... И не, в случая не обвинявам държавата, че дава малко, а обществото, че допуска това. Там се намират и деца, които не са сираци. Такива, чиито родители не могат да се грижат за тях. Не искам и да си представя колко тежко е това – да си оставиш детето, защото не можеш да се грижиш за него! Но в същото време ми казаха, че в дома има 2 деца, а в дома за деца до 7 годинки още 4 деца, които са братя и сестри! 6 деца, оставени от едни и същи родители за отглеждане от държавата! Имало е и 7-мо, но е починало...
Що за липса на елементарна култура, морал и отговорност е това?! Що за човек трябва да си, та освен за кефа си, да не мислиш за нищо друго?! Сигурно не съм права... Сигурно и тези родители си имат своята история, а на мен ми е много лесно да говоря отстрани. Да, лесно ми е да говоря, така както ми е адски трудно да намеря оправдание за това, шест деца да бъдат създадени и изоставени... Да бъдат с по 3 / 6 лв на месец, с по един анцуг, без големи възможности за получаване на добро образование, оставени на благоволението и грижите на чуждите хора.... трудно и... страшно...
А за финал ще отбележа, че в този дом няма деца, с родители от малцинствата, макар, че и тогава щеше да ми е трудно да го приема!

Браво на момчетата!

Saturday, July 08, 2006 by Fenia

Ето, че днес Дойчин Боянов и Николай Петков ни зарадваха с достигането на първата цел на своята екцпедиция! Браво!;)

услуги на изчезване

Friday, July 07, 2006 by Fenia

Някъде в годините неусетно изчезнаха услугите, с които сме свикнали и от които по ред причини не можем да се откажем. Като работеща в центъра на София, аз се считам за особено затруднена в това отношение. Предполагам, че по комплексите нещата не стоят по този начин, но факта, че съм с нормална работна седмица, застъпваща се като работно време с това на майсторите, ме принуждава да използвам обедната си почивка за да свърша всичко що е необходимо (направо се чудя на омъжените жени / майки, как успяват да се справят с всичко?!). Затова майстора трябва да ми е на "една ръка" разстояние (15 мин от Съдебната палата).
Защо пиша всичко това? Ми... за мен си е ценна информация и ще се радвам, ако с нея съм полезна някому, а ако някой я и допълни - ще съм му благодарна!
Та, адресите на моите открития са следните:
1. Обущар:
a. На ул. Граф Игнатиев – в участъка между пл. Гарибалди и пл. Славейков (след Ел Корасон има един тунел, водещ към вътрешен двор. Там, освен обущарски, се извършват и копирни услуги) се намира майстор, който може да ви скъса нервите с пипкавата си работа.
b. Ново откритие е обущарят, намиращ се на ул.”Алабин”, в участъка на трамвайната спирка до пл. Македония (от страната на Солни пазар)
2. Шивашки услуги – колкото и да ме убеждават в противното, не са много магазините, предлагащи корекции на закупените от тях дрехи, а и да се връщам след няколко часа или на другия ден пак до магазина... малко мий неудобно.
a. Та, на всички препоръчвам две момиченца, работещи в Търговския дом срещу Съдебната палата. Намират се на втория етаж (точно до WC), мисля, че номера на стаята е 217 (или... 218..., бе точно до WC). Много добре и бързо работят!
b. В подлеза на НДК, базар “София”. Нейде в дъното на пазара има нещо като мини площадче и в единия от магазините там, правят също шивашки поправки. На мен лично малко далеч ми идва:(
3. Ключар:
a. Безспорния #1 в класацията ми е този, в Халите. Човечецът работи много добре, безкрайно учтив и внимателен е.
b. Друг, който ми е сравнително по-близко е този, на бул. Витоша, до магазин Манго (пак вътрешен двор). При него ходих на два пъти, но все нямаше необходимата ми заготовка.
c. На ул. Алабин, отстрани на Съдебната палата също има ключар, но той е вечно затворен.
4. Точилар! Е, те тва е услугата, с намирането на която се гордея най-много! Като се замисля, аз знам само един такъв и за мой късмет той се намира на ул. Калоян, между офисите на Булбанк и ДСК (по-точно между Булбанк и изхода на бившото кино Д. Благоев).

Е, това е. Ще се радвам на допълнения;)

5 звездната цена на парче торта

Thursday, July 06, 2006 by Fenia

В последно време това, да се занимаваш с туризъм, ми звучи някак си пошло. Просто нещата около туризма и бурното му развитие у нас, предизвикват у мен само негативни асоциации. Първата ми асоциация е Слънчев бряг, при което настръхвам от погнуса, а следващата ми реакция е болка за планината, на която съвсем скоро ще се посегне по същия начин, както и на морето ни:(
Както и да е... в случая, писанието ще да е за обслужването у нас. За добро или лошо съм си избрала именно туризма за запълване на свободното време (да се разбира – за да нямам и грам такова). Та вчера ми разказаха една интересна историйка, прекрасно илюстрираща нивото на обслужване у нас. Действието не се развива в някоя квартална кръчма и участниците не са тамошните пияници, даже напротив! Сцена е ресторанта на хотел „Радисън САС“. Група испанци, работещи наблизо и обядващи често там са се събрали в този ден (04.07.06) за да отбележат рождения ден на един от тях. Да, но пристига поредния гост и поднася на рожденика торта. Привършвайки с обяда, групата моли сервитьора да им поднесе по парче от нея. Той казва: “разбира се” и дотук всичко е наред. Да де, но след малко същия сервитьор се връща и обяснява на удивените гости, че за да получат торта, ще трябва да си платят за обслужването. Разбирате, нали? Трябва да се плати, за да се нареже тортата, постави в чинийки, сервира на масата, а после и за да се отсервира и измие посудата.... По принцип, да, съгласна съм, ама ако става на въпрос за някакво събитие, на което планирано е вкарана храна или алкохол. Все пак става въпрос за редовни посетители (хората са в България повече от година и притежават даже клиентски карти за намаления!) и за повод!
Програмите за лоялни клиенти на големите хотели / ресторанти трупат в базите си данни именно за празничните поводи на всеки постоянен клиент, с цел да го изненадат (ако клиента се улучи в такъв ден при тях), да му поднесат подарък (обикновено торта, кошница плодове...), с други думи – за да покажат лично отношение към него и празника му, а не да го развалят.
Единият от гостите се ядосал и поискал да говори с управителя. Появила се млада дама, с покапана риза, все едно от кухнята излизала. Изслушала абсолютно безизразно клиента и заявила, че това е политиката на заведението!
До м. Май, генерален мениджър на хотел „Радисън САС“ бе г-н Мартин Колб. Той бе и председател на Борда Българска Организация за Конгресен Туризъм.
Част от негово изказване е: “We need to establish a better training system in the hotel and tourism industry. What we have here is absolutely horrendous. All these hotel management schools here are not the right thing. They teach people good things but not the whole concept. It's very hard to find qualified staff in any area. They have to be trained in hotels. We have established an internship training just to overcome this problem.
Е, като гледам проблемите ще ги остави на наследника си непреодоляни....

Утре (ако не ме домързи) ще разкажа какво е предизвикал дъжда в "прекрасния" ни Слънчев бряг и в някои от 5 звездните ни хотели там;)

Щуротии на квадрат

Wednesday, July 05, 2006 by Fenia

Вчера САЩ, днес служителите на МВР... Да, познахте. Празнуват си хората своя професионалния празник. Разбира се, пропуснала съм този факт, но моя приятелка ми го припомни, разказвайки ми ядно, как е отишла в КАТ и там не са работили?! Ми... няма лошо. Всеки, в края на краищата, има право на свой празник. Да де, ама ми е интересно, какво ли би станало, ако на 07 Април ( Международния ден на здравето и на здравния работник у нас), лекарите излязат на парад и не работят?
Според непотвърдени слухове, днес катаджиите ще липсват по улиците, няма да се санкционират нарушителите и ... въобще... рахат, майка! Странно обаче, защо ли това ме не радва?! А дали е нормално...или това е друг въпрос? Бе, я за по-сигурно майките да си заключат децата по домовете, а самите вие, излизайки навън - внимавайте, всичко може да ви се случи... Все пак, полицията празнува!

*****************************

Друга пропусната от мен новина е свързана с повишаването на цената на билета за градския транспорт. Това, че билетчето става 70 ст от 01.07.06 го знам, ама, че не можеш да си ползваш закупените по старите цени билети, ей те това съм го пропуснала (това метро и картата за него яко са ме разглезили;Р ). За да ти възстановят парите за закупените вече билети трябвало да имаш най-малко 10 бр. Интересно! Звучи ми като обява над входната врата на пункт за изкупуване на хартия...
Билета за градския транспорт, се явява един вид удостоверение, че тепърва имаш право да ползваш този вид транспорт. Къде е оказано, че това е стока със срок на годност? Не стига, че съществува тази предварителност ( в Бургас, във всяко превозно средство на градския транспорт си има женица, която продава билети и проверява картите), ами впоследствие излизаш и някак си виновен / наказан, че не си се възползвал от правото, което си си заплатил. Що за глупост?!

Да съм слънчево момиче

Tuesday, July 04, 2006 by Fenia

От около три години искам да отида на Джулая в Бургас. Неестествено ми се струваше, че хора от цялата страна прииждат натам в уречения ден, а аз, човекът издигнал този град град в култ, да не мога. Е, тази година, успях. Посрещнах изгрева, но не получих това, за което бях отишла. Странното е, че предварително го очаквах. Дори бях помолила Поли да не ходя.... Е, обещание, особено дадено от мен, си е обещание... Разбира се, не съжалявам... Просто емоциите бяха по-различни от очакваните. Може би, причината е, че аз СЪМ слънчево дете всеки ден и не са ми необходими дати за да си го доказвам (:Р). Зазоряването и изгрева бяха невероятно красиви. А, може би, именно това, че нищо от красивите неща в годините назад не се е променило, бе и причината да се удавя във вълната от меланхолия. Най-разтърсващото за мен, бе сюрреалистичното изплуване пред погледа ми, ведно със зората, на човек, част от най-щастливите ми години. Почти нищо не си казахме. На мен ми трябваше и известно време за да осъзная кой стои пред мен и повтаря името си, заедно с мойто, и в същото време ми се усмихва така тъжно-мило и безкрайно познато. Нямах сили да му се усмихна, нямах възможност да се осъзная. Просто се загубих в спомена за болката, която бе причинена на този човек (не от мен, разбира се) и която прозираше в погледа, отправен към мен. А аз се почувствах гузна, виновна за чужди грехове и безкрайно объркана. Болката си заседна нейде в мен и последвалите дни само подсилиха това чувство така, че и в момента ми е тежко да дишам.
Дъждът. Той просто се изля над Бургас. В понеделник се разхождах из морската градина. Морето, като че ли е завзело пясъка. Мястото, където лежахме цяла вечер в очакване на изгрева, бе потопено. Вълните стигаха до заведението (направих снимки, но пак не мога да ги кача и може би е по-добре... все пак с GSM съм ги правила и качество просто липсва). Но, от друга страна бе невероятно красиво - вятър, огромни вълни, разбиващи се е трясък, студ, който полека достига до костите ти и липсата на тълпите хора... просто – моят Бургас;)
P.S. "Да съм слънчево момиче" е заглавието на любимото ми стихотворение от Петя Дубарова.

ABC

потърси - намери

последни писания

последни коментари

архив

меденки - любимки

благинки

admin

Powered by Blogger

eXTReMe Tracker