<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

Е, не, не е истина....

Wednesday, May 31, 2006 by Fenia

Наистина не е истина, че:

  1. точно в момента имам проблем с РС-то у дома...
  2. точно в момента неистово се нуждая от интернет...
  3. в целия кватрал, където и да е имало интернет клубове, всички са изпозатворени...
  4. и Зоната в Арена е все още затворена (струва ми се, че повече от 5 месеца), а именно тя е причината всички клубове да "загинат"...
  5. от един мой пост в този блог, човек е направил достатъчно много връзки за да достигне до номера на личния ми мобилен телефон и да проведе един доста дълъг разговор с мен
  6. този човек, с който по стечение на обстоятелствата сме се срещали неколкократно е могъл да си извади едни доста погрешни впечатления от видяното (видяното, а не прочетеното)
  7. нещата наистина могат да изглеждат толкова реално измамни
  8. ....или поне така ми се струва, че този човек все пак се убеди в абсолютната ни добронамереност към място, което обожаваме и на което не бихме причинили и "грам" вреда
  9. мога да бъда толкова чувствителна към чуждото мнение. Това обаждане и първоначалната "дръпнатост" на човека отсреща за миг ме "уби" - накара ме да се разтреперя, да ми се подкосят краката, да ми се разтупка сърчицето....

....дано са ми повярвали!...... надявам се да е така! Ако ли не....

Ако ли не.... пред мен са годините, за да ги убедя в противното! :)

До Fobos, по-големия и по-близък спътник на Марс

by Fenia

И днешния ден няма да мине без пожелания за рожден ден... Този път са за него - Fobos - едно пораснало дете, което толкова много обичам, че направо съм възприела като мое си;) И понеже той си има приятели, които смея да твърдя са от онзи изчезващия вид на истинските такива; богат е – разбира се не с пари, а с много по – безценната чиста душевност и ценностна система, достатъчно мечтателно – наивни, за да бъдат разбрани само от другите подобни романтици.... то...не ми остава какво друго да му пожелая, освен много здраве и много вяра в любовта! Знам, че звучи безкрайно банално и шаблонно, но също така знам, че той ще разбере правилно посланието в това ми пожелание!

Честит рожден ден, маме! ((( )))

Домът на "сектата"

Tuesday, May 30, 2006 by Fenia


Днес разглеждах снимки от един велопоход и ето тази рязко ме върна към дните преди около 4 години. Върна ме в онази толкова топла и приятна атмосфера на мечти, наистина по детски наивни и наистина все още живи;) Това бе времето, в което със “сектата” (споко, не става въпрос за истинска секта, а за моята компания – така ни викат външните лица) искахме да сме непрекъснато заедно и само си търсехме повод да бъдем. Това бе времето, когато все още не се бяха народили наследниците и на някои женки не им бе надянато “фереджето”:Р Това бе и времето, в което си мечтаехме за лично наша си къща. Да за къщичка, в която да си бъдем само ний, с каминка и навес, сред горичка, до рекичка;) От идеята да си купим такава на Боженци се бяхме отказали отдавна (направи го една табела, закачена на съборетина – “продава се 150 000$”). Та...дълго време мислихме, мечтахме, пихме и се смяхме и на, решихме се. Някак си определихме, че 5 000 лв ще ни бъдат достатъчни ( в интерес на истината, тогава можеше да се намери за толкоз нещо прилично). Намерихме и кой ще тегли кредит от банка (странно, уж бяха малко пари, а дори и “на чашка” не успяхме да ги извадим в брой);) Оставаше само едно....да намерим къщата...... Ха, та ний даже си мислехме и за нотариалния акт – как в него ще фигурират около 10-15 човека и никой няма да може да си продаде дела без съгласието на другите, като първо ще трябва да го предложи на пропорционално изкупуване от останалите ( Хихихихихккк, представям си...как пред някой нотариус се изтъпанчва някой, собственик на 1/15 от къща и иска да продаде дела си – по 1/14 на всички останали 14 човека..... хахахаха)..... само като си припомням всичко това и се разплаквам от смях. Ей на, в момента пиша, смея се и плача. Плача за чистата мечтателност, която макар и малко хора, сме успели да съхраним у себе си; за онова чувство на принадлежност, което сме успели да развием един към друг; за онова приятелство, родило се преди години, запазило се и до днес...
Та, за къщата.... убийте ме, не помня как ни хрумна идеята за с. Ребърково! Организацията бе строга – събота (или неделя бе... не помня...), 08:00ч., среща под часовника на Централна гара. Е, озовахме се само четирима на уречената среща, но ... и четирима сме достатъчни за общата кауза;) Как пък се оказа, че има влак, който да тръгва веднага за там, как пък и познат намерихме във въпросното село...така и не разбрах... Факт – още от Централна гара започна купона и завърши същата вечер на Централна гара-завръщайки се от един от най-веселите ми почивни дни... За жалост, къща не намерихме;) Е, не е съвсем точно... ний си намерихме, ама собственика й така не разбра...:))))) А и ние, освен да наобиколим къщята, да намерим желаната, да оценим красотата на природата, да се попличкаме в рекичката и да се “спукаме от хилеж”, друго така и не направихме...
От тогавашния ден имам нейде една снимка - снимка на 4 ухилени, изпълнени с мечти человека, пиещи кафе на Централна гара... а днес ще прибавя и още една – тя не е свързана с мен или онзи миг, но ще ми помогне да си запазя този спомен, спомена за така красивата мечта.....
P.S. По повод миналото време, в което звучал този разказ ИлиЯн-ка, баш сектантка изявена, каза:
"....е то не може ли по повече да имаме,тва са мечти не са мъже,само с един да трябва да си...."

На моята кръщелница

by Fenia

Честита ти първа годинка, Маги!

Хей, детенце, малко и игриво,
Нека да си винаги щастливо
Нека да си мило и добро
Нека бъдеш символ ти на чисто същество

Днеска си с годинка по-богата
А утре – и със цветовете на дъгата
И надявам се, че радост като пурпурна заря
Ще гони надалеч от тебе, всякоя тъма

А скоро ще откриеш чудесата
Дет’ се раждат в душата на децата
Дет’ превръщат се в онез мечти
Даващи попътен вятър в идните ни дни

А от теб се иска само да ги съхраниш
И с много грижи да ги обградиш
За да бъде слънчев бъдния ти ден.
Слънчев като днешния ти ден рожден!

Зрители на собственото си представление

Monday, May 29, 2006 by Fenia

Гонитбата си продължава,
зрителите си стоят,
някои си ръкопляскат,
други пък реват... “

Хляб и зрелища” - е те толкоз верно й требва на тълпата. Хлебец – достатъчно, та да не умре от глад и да не остави своите “кумири” да пукнат на свой ред, а зрелищата – те са за отклоняване на вниманието - да не се забелязва, липсващото върху филията хляб сиренце и бъркащите в джебовете им, сценични работници. Ей, ам глупав народец, бре! От глупав, по-глупав.... Хем си няма парици за трохици, хем си плаща безропотно таксата за да си гледа все едно и също фиаско. А, уж за умен пише.... Осъзнава си съвсем ясно, че фиаското си е фисако, осъзнава си, че и “героите” им не само, че не са герои, ами са и толкова слаби, та и за пародия не стават, ма на, плащат си поредната увеличена цена на “удоволствието” да живеят с / в пиесата . Е,от време на време палячовците се сменят, ама се сменят само като лица, продължават да ни гледат сериозно и загрижено от центъра на сцената (центъра на собствената им Вселена), говорейки все едни и същи щуротии - от онова “Не ме гледай тъпо, българино!” или “За бога, братя, не купувайте!” и др., през снощното “Нещо друго искаш ли?” (въпрос на кмета ни, към възрастна жена – не знам ... опитва се да се доближи до масите ли, та си позволява на два пъти-по-възрастна жена да говори по този начин или просто е липса на добро възпитание?!). Непреходни са персонажите ни, ма явно си ги обичаме, щом продължаваме да си ги търпим и овчедушно да ги оставяме да си безчинстват.... ето на, нявга са били башибозуците и еничари, после тайни полицаи, сега пък са спецченгета разни... И всички те са били и са нашенци по произход, с основни задачи - насилствен контрол над нашия народец, в нашата си бедна страница – и всичко по нечия еднолична воля – и преди...и сега... Ама то и ние сме си същите, де – все си стоим, гледаме, роптаем си кротко... мрънкаме за оправия и си затъваме в собственото блато, само, че в....народното си творчество нямаме барон Мюнхаузен, та да се хванем за яките и сами да се измъкнем.... имаме си Левски, ам с него си върви и поп Кръстьо ( пък ако ще и да се чудят историците, е ли е виновен той или е умишлено набеден!). Та...интересно ми е докога ще си стоим до шия в блатото и ще чакаме, и викаме неволята, а няма да се понапънем и със собствени силици да си издрапаме оттам, дет’ сами, чрез овчата си примиреност, сме се докарали....

Три трудни писма

Friday, May 26, 2006 by Fenia

За един и същи ден получих три “трудни” писма. За всяко едно от тях бе правен опит повече от 1път;)
Първото е от моя приятелка, заминала да “опита късмета” си в странство (Ех, Канада....). Това е човек, който изключително много обичам и чиято липса, ще чувствам при всяка сбирка, т.е. често. Дълго се чудех как да се разделя с нея. Мразя Софийското летище и не обичам да ходя там. Свързвам го с изпращане на толкова много любими хора, повечето от които не са се върнали, а направилите го - са така неузнаваемо променени, че даже се чудя дали някога съм ги познавала:( Както и да е.... реших, че Меги няма да я изпращам на летището, а след поредната сбирка, ще си кажем “чао” и... все едно на другата ще се видим пак... Ми, не успях:( Разбира се, че се разревах..... просто... мразя да губя приятели. Знам, че не съм я загубила, знам, че е там някъде и си мисли от време на време за нас и..все пак, както казва Сис – ако има нужда от помощ, аз най-вероятно няма да разбера, а дори и да знам, ще “умра”, че не съм до нея да й помогна:( Та... писанията бяха за писмата.... и първото – от нея.... От три дена ми изпраща само празни мейли, които аз връщам с молба да бъдат “напълнени”;) И...най-после вчера получих “пълен” такъв, изпълнен с успокоително-оптимистични думи;)Стискам й палци всичко да е наред и да си заслужава, пустата Канада, заточението й далеч от нас!
Второто писмо е....доста забавно, но не заради съдържанието си, а заради това, че въобще съм го получила;) Това е писмо, което чакам повече от 4 г (времето, в което ползвам настоящия си мейл). Причината за това, въпросния човек да не ми изпрати досега писмо е безкрайно елементарна и смешна;) За над 4 години, най-после успя да открие как да напише долната черта, съдържаща се в мейл-адреса ми;) Алелуя!!!
Третото писмо е от непознат, намерил време в ранната утрин да каже две добри думи, на друг един непознат:) Е...тук причината е била в РС-то, но е факт, че и това писмо не пристигна безпроблемно, а на две части:)
Та...да, трудно се пишат писма и явно доста трудно пристигат при мен:( Благодаря на тези, които въпреки "трудностите" си, не са се отказали и са продължили да опитват до успешния край:Р В замяна на това, пък, аз лесно и приятно ги чета :)

Гигантски скок

Thursday, May 25, 2006 by Fenia

Случайно попаднах на договор за съвместна дейност, между две дружества, едното от които е може би най-омразното ми българско такова. Останах изумена от факта, че една от последните точки на въпросния договор бе “антикорупционна клауза”. В първия момент реших, че клаузата обвързва само служителите на двете дружества и конкретния договор, но по-внимателното ми прочитане показа, че хорицата са се опитали да направят едно по-генерално обвързване на дружествата с преки или косвени нерегламентирани плащания, дарения или дори обещания за такива.... Друг е въпросът, доколко кадърно са го списали и какви биха били евентуалните последици за прегрешилата страна, но... все пак останах приятно изненадана. И как няма да съм? За първи път виждам подобно нещо и...се замислих дали пък не е плах опит (а то може и да си е практика вече, но аз да не знам) за по-мащабна борба с корупцията? (Спокойно, знам, че е само за “измиване на очите” на обществеността, но.... обичам да мечтая и не се срамувам да го правя!) ;)
По този начин, така омразната ми фирма направи един гигантски девет километров скок в моите очи – нейде откъм “адските дълбини” на Марианската падина, докъмто долна мъртва точка в родното ни Черно море.
Браво, на въпросната фирма и .... повод за размисъл у другите нашенски... :)
Как беше по комунистически.... Нека да превърнем думите в дела?!:)

Ден празнично - (не)обикновен

by Fenia

Вчера бе един страхотен, невероятен, супер ден! И бе такъв, не защото бе празник, който уважавам безкрайно много, а защото го прекарах с най-любимите си хора и то по най-обичния от мен начин;) Някак си неусетно се организирахме и отидохме на пикник;) Не бях много фен на идеята да отидем само с Радки и Веска преди другите, но... впоследствие, вземайки под внимание личността на Веска, се съгласих и...разбира се, не сгреших;) Няма друг такъв човек (или поне аз не съм срещала такъв), който да дрънка около 8 часа глупости и на теб нито да ти омръзва, нито да ти става скучно...даже напротив...просто...тя е човек, на който нито можеш да се сърдиш, нито да се караш;)
Както и да е...на пикника прекарахме страхотно. Избрахме невероятно място...нейде над Бистрица...в една горичка, до едно поточе. Точно пред нас поточето правеше малко разширенийце.... като в приказките... И всичко бе като по поръчка - шарена сянка - за да се изтегнем под нея; бистрата водица - за да ни плакне погледа; приглушения ромон на същата водица - за фон на присъщия ни хилеж; даже имаше и място, точно създадено за изстудяване на бира – едно мини – вирче... страхотно... ако нямаше да изглежда като реклама, щях да помоля да го снимат;) А, че компанията бе повече от приятна...няма смисъл да казвам;) Обичам „спотаджии”, обичам ги повече от всичко на света. Писала съм за това и ...както изглежда, ще продължа да го правя;) След пикника, с Илианка решихме да се поразходим малко.... някак си не ни се прибираше... Пътьом се обадихме и на Иветка, която бе дала знак, че си е в България;) Ми...уж заседнахме за малко, а...то взе, че продължи повече от 4 часа... Мисля, че това бе най-правилния завършек на деня... Много ми е мъчно, че съпруга на Иветка (австриец) не идва с много голямо желание в България. То, наистина пребиваванията му тука се броят на пръстите на едната ръка, но все пак... Много драго ми стана обаче, че снощи, същия този човечец, съвсем очевидно се забавляваше и даже правеше неистови опити да удължи максимално времето, в което сме заедно (да се разбира – да ни напие). Опитваше се да хитрува, отивайки уж до WC-то, а пътьом поръчваше 3 бири Стара Загора (да се разбира - Загорка);) Та, само благодарение на факта, че думите, които знае на български са няколко ( Как си? Спиш ли? Печена чушка...), а нашенския сервитьор не знаеше и толкова на английски, и се налагаше да идва да ни пита за потвърждение, само благодарение на това не се напих... Прекарахме толкова добре, че той даде обещание за съвместна почивка в България, което изуми самата Иветка! Бе обстойно запознат и с “Тайнството на Боженци”, така, че.... догодина има огромна вероятност да бъде част от компанията, което означава и – да ни “върне” Иветка ;)

Сливане

Wednesday, May 24, 2006 by Fenia

Както обикновено се прибрах пешком от танците. Може би трябва да ме притеснява факта, че в 23 часа се шматкам сама по улиците, но...дано нивга да не се налага да го мисля...
Та, вървях си безкрайно уморена и унесена в разни мисли и изведнъж осъзнах, че именно този момент е сред любимите ми – след кошмарната жега на деня, да настане прохладна вечер, улиците да са притихнали и...някак си, адски приятно ми е да съм навън.
Последните години, когато се прибирах в Бургас за летния си отпуск, обичах да излизам с колата много късно вечерта и да шофирам безцелно по улиците; времето да е именно такова – прохладно и да подухва лек ветрец, а улиците да са добре осветени и почти празни. В тези моменти, в колата свири тиха музика, а до мен съм наредила шоколади и сокове:Р
Ехх, ще ми се сега да съм именно в Бургас, мнооооого бавно шофираща нейде около морската градина.... Добре де, може и да съм приседнала в приятна компания ( един човек...мдам, даже си пожелавам това да е Лудечето;) ) на плажа и да си мълчим, наблюдавайки морето и корабите и..... ето, че следващото стихотворение от Петя Дубарова, нахлува в главата ми:

Сливане

Нощта дойде и корабите - замъци
целунаха със светлини морето.
Запалиха го жълтите им пламъци
и стана то като от огън взето.

Те пясъците бели зацелуваха
и топло електричество им вляха.
До будното пристанище доплуваха
и в неговото светло се преляха.

То стана като мида - черноморница,
на бисери стотици светлината
затворила в плътта си животворница,
на звуци и на светлини богата.

И чувствам - на пристанището блясъка
превръща ме във водорасло нежно,
посажда ме завинаги във пясъка
с очи, с ръце към морската небрежност.

Лятна вкуснотийка #1

Tuesday, May 23, 2006 by Fenia


Жегите настанаха и рязко взех да търся нещо по-леко и бързоприготвящо се;) за похапване;)
Снощното ми решение бе импровизация, наречена от мен “Зеленчукова мусака” (е, предполагам, че се доближава до общоизвестната такава). Факта, че ми хареса мнооого, ме накара да го споделя и тук, за да мога:

  1. Когато пак се зачудя какво да си приготвя, да имам едно решение.
  2. Да успокоя тревожещите се, че няма изгледи да умра от глад.
  3. Най-неареалистичната хипотеза – да дам идея на някого:Р

    Та, продуктите са:

1. Картофи

2. Тиквички
3. Гъби
4. Моркови
5. Маслини – месестата им част (обожавам безсолните такива и ги използвам при почти всяка гозба; за предпочитане (от мен) са целите, едри и черни маслини, а не “обезкостените”:Р такива, защото, махайки им костилките, като, че ли отделят и част от месестата им част и из манджата ти се подмотват някакви ципести частици)
6. Сирене (може и кашкавал)
7. Зелен лук (аз сложих и стар)
8. Няколко скилидки чесън
9. Подправки: лют и натурален червен пипер, чубрица, джоджен, черен пипер, сол, малко зехтин....хъммм, май друго не сложих
10. Доматен сок
11. Кисело мляко и яйце (2 бр, в моя случай) за заливката

Липсата на грамажи или подобни ориентири е невъзможна, защото всичко правя "на око".


Та, така изброените продукти измих, нарязах (от #1 до 4) на филии, а лука - на ситно. Подредих ги на пластове в тавата, ръсейки обилно със сирене и капвайки от време на време малко зехтин. След подредбата, поръсих обилно с подправките и залях с останалото количество доматен сок. Добавих и вода, докато не достигна 2/3 от височината на тавата. След това покрих с фолио, за да не изгори отгоре. “Метнах” тавата във фурната при максимална температура и я оставих така около час. След това махнах фолиото, залях с киселото мляко и разбитите в него яйца и оставих да се запече. Получи се невероятна вкуснотия;)

Е, разбира се, допуснах няколко грешки:
1. Оставайки вярна на собственото си схващане, че ако искаш да получиш нещо, то то няма да стане от нищо, аз не пожалих материала. В резултат, тавата бе в връх отгоре, а в хладилника ми се подмотват 3, нарязани на филии, тиквички, които най-вероятно ще изхвърля, а общоизвестно е, че МРАЗЯ да изхвърлям храна!!! При толкова гладуващи по света и у нас е грехота:(
2. Не предвидих факта, че зеленчуците (предполагам най-вече тиквичките) сами ще пуснат още сок. В резултат – бая сосец изпокапа от тавата, но бях оставила голямата тава на фурната вътре, та... някакви значителни, труднопочистващи се поразии не направих.
3. Повечкото течност не позволи на мусаката да стане съвсем мусака, в смисъл, като я сложиш в чинията имаше склонност да губи правилната си форма, от което зрителната наслада бе по-пълна – да се разбира – по-голяма шарения в чинията, което аз лично обожавам;)
4. Грешка #2, обаче си имаше и един положителен ефект, а именно, така получилият се сос е едно от най-вкусните неща, които съм вкусвала в живота си;)

Цялостна лична и пристрастна оценка – голяма вкуснотия;)





Това бе началото;)


А това...къмто финала;)

Добре дошла на белий свет, Стела;)

Friday, May 19, 2006 by Fenia

Хей, научих новината
Ей го, тука е бащата
На момица с име Стела
Нека хубава да е като газела
Да е мила и добра
Да е страхотна дъщеря
Да храбра като мен:Р
Всеки мъж да е във неин плен
Да носи силата и доблестта
на героите, и храбростта
на принцесите от красотата
а на розата пък – аромата
на алабастъра – цвета
и на славея - смеха
Честита ви щерка, Миро! :)))

предпочивно, разнобъркано

by Fenia

По повод вчерашния ми пост:
Урааааааааа

Рибата е жива,
здрава и игрива
да спира да се мята,
че тиган я чака:Р
***********************
Ей, аман от пишман автори и техните права;) Ей на, днеска един такъв, дет’ са пличкори из Глазгоуските водици, (ре)изскокна на електронния ми хоризонт. Та...въпросния младеж (макар и вече бивш такъв:Р) са оказа, че е един от малкото човеци, четящи профили и...ей го на – натъкнал са на блога ми. То хубаво това, ми...не ще да си говори с мен, щот’ четял...и четейки...хоооп попада на снимки, направени от него:) Олеее..... и то едни претенции кат’ предяви, едни права и щуротии :) Аман! Реших, обаче, да се не поддавам на заканите му и обхваната от устрема на недоволството си даже му обявих, че ще се опитам в почивните дни да сканирам повечето (за всички едва ли ще имам нужните сили и търпение) спотовски снимки та...най-после да визуализирам “миналите боженци”.
По повод Боженци, установих, че едно 80% от случайните попадения в този блог (то не, че са много де;) ) са от хора, интересуващи се именно от Боженци. Та...за всички тях съм подготвила малко материалче за там – възможности и условия за отсядане, резервации, маршрут и т.н....та скоро смятам да го “метна” тук...стига да ми остане време да го досглобя;)
Еххх, какво да са прави ...природа...на - все да съм в услуга на хората:Р

За подаръците, стойностите и рибите в днешния ми ден....

Thursday, May 18, 2006 by Fenia

Споням си цитат от някое произведение (не помня кое е точно) на Шекспир, гласящ:

“Подаръка ни стойност губи, дарителя, когато ни разлюби....”.

Много обичам да правя подаръци на хората около мен ( щом са около мен, значи са в списъка на любимите ми хора; )). Ама...обичам цялостния процес - от самата подготовка, включващ измислянето на това, какво да бъде, доставката / направата му та до крайния момент на изненада – връчването му;) Обичам нещата, които подарявам да са подбрани именно за този човек, да са неща от които той няма конкретна нужда, т.е. да не е нещо ежедневно, което той така или иначе смята утре да си вземе. Обикновено подаръците ми си имат някаква моя лична символика, рядко значима за околните, но особено съдържателна за самата мен. Такъв е примера с цветните моливчета на Поли ( за да придаде цвят на сивотата около себе си), които Beer_man трябваше да носи до Лондон (как ли ми се върза на акъла този човечец?!); със сребърния “нашийник” на Zlatkata (закачка май останала недоразбрана); със стреличките за дартс, връчени на Тошко преди заминаването му за Канада (за да направи целите си достижими и да бъде винаги “в десятката” им); с малкото симпатично пиле, понесло върху гърбинката си огромното яйце – дар за Сиската (за да не забравя каква кокошка е в действителност и да внимава с “товарите”, които поставя върху плещите си).... и такам...
Както е видно, тези дарове не са с някаква голяма парична стойност, но аз обичам именно този вид. За мен е много по-ценно да знам, че човека, който ми дарява нещото е помислил (макар и 5 минутки) какво би ми доставило радост (или просто ще ме накара да се усмихна) и се е постарал да ми го набави. За мен един от най-ценните подаръци е подарения ми от приятелите албум със снимки, съдържащ снимка на всеки един, преминал и останал (или “изчезнал безследно”) от нашата компания - в някаква характерна за него обстановка или поза и с малко посланийце ...за мен... Ми..приятно ми става от такива подаръци. Като си представя само как са търсели из лентите определени снимки, как са се свързвали с хора, намиращи се на другия край на света за да ми напишат два реда...просто подаръка си става наистина безценен.
Малко отклонение: Една приятелка (Веска, знаете я:) ) казва, че за нея подаръкът е ценен когато е малък, скъп и безполезен;) Е, има и такива хорица;)
Та...защо го пиша всичко това.... В събота е рождения ден на шефа ми. При условие, че с него се познаваме повече от десет години, той е станал част от хората около мен. Всяка година измислянето на подарък ми/ни коства много усилия. Адски е трудно да зарадваш някой, за чиито желания не знаеш много, а и самият той разполага с доста повече възможности от нас да си задоволи капризите. Тази година, обаче, ако всичко мине както съм го заложила, изненадата може би ще се получи. Това ще е и може би най-странния подарък, който съм измислила и организирала в живота си (добре, че едно “джудже” се хвана да ми помогне, защото сама нямаше да се справя така, както май ще се получи;) ).
Шефа ми в последните години се “прероди” в голям рибар, което определи и насоката на нашите дарове - маскировъчни дрехи, гумени ботуши, 5 метрови прътове за въдица...луда работа. Той дотолкова се е запалил, че в момента си изгражда малко рибарниче на вилата си. За късмет, към настоящия момент (днес), изграждането е напълно завършено – нещо, което за малко щеше да провали цялата ми организация. Та с помощта на един друг запален рибар сме уредили въпросния рибарник да бъде зарибен;) То бяха мъки по заобиколното разпитване на шефа с каква риба смята да го пълни, по намиране на телефона на строителя и изнудването му да приключи навреме, по НАМИРАНЕТО на въпросната риба, по откриване на начин за транспортирането й... Оказа се, че рожденика си има и конкретни, максимално затрудняващи ни претенции. Значи, рибата била пъстърва, ама не каква да е, ами..... Балканка;) За хора като мен, нямащи си и понятие от риба и то особено от сладководната такава, намираща се в “предтиганна” фаза, това не означаваше нищо. Ама за разбирачите, виж, нещата бяха различни... Оказа се, че най-разпространена била пъстървата Американка – намира се из околните развъдници. Ама таз, Балканка, я било имало къмто настоящия момент само в развъдниците в Триград (ужас!) и този край/на язовир Батак....има-няма едно 250-300 км. от София. То хубаво разстоянието, ама...то таз пъстърва не се носи в найлоново пликче (както си мислеше една колежка;) ), нито в пластмасова кофа ... Трябвало да й се набави кислород, пък и времето не бива да е много топло (стискайте палци утре да е кат’ днес прохладно).... Трябваше и 2-3 дена по-рано да кажем, да я наловят хората, да я приготвят...(някак си на “косъм” влизаме във всякакви графици)... И като започнаха един по един да изскачат проблеми, ама...каквито може човек да се сети - то не бе наемане на транспорт (първо от София, после от Пазарджик!), то не бе наемане на специален съд (първо от Ябланица, сега май от София нейде).... на кислородни някакви бутилки.... осигуряване на двама човека (размествване на графици и прочие), чакане на резултати от изпробването на помпи, проблеми с дебита на кладенци....и....спирам дотук...
Стискайте палци утре да “крещя” тук “урааа” и...разбира се, шефа да се зарадва на изненадата, щот’....ако се окаже, че точно сега не му се занимава с риби (изисквали грижи разни – течащи води, хранения...и прочие:Ррррр), ша я закъсаме...ама той да му мисли:Ррр

Завършвам отново с Шекспир:
“Играта свърши, просяк става кралят,
добро е всичко, щом добър е краят....”

Та...утре ша го видим тоз' край ;)

Вервайте ми, не боли!;)

Tuesday, May 16, 2006 by Fenia

Странна нощ прекарах. То не бе трудно заспиване, не бе и последвалото го въртяне из леглото, не бе и поглеждане на часовника през 1 час (да не би случайно да закъснея)...бе някаква напрегната и мъчителна нощ. Притесненията ми бяха огромни, затова се и опитвах и да не мисля по въпроса, но из главата ми се “щураха” обърканите представи за комари – кръвопийци и огромни спринцовки:Р Забавно, няма що :) Причината за тези ми терзания, е че за първи път ми се наложи да дарявам кръв. Знам, че е странно на мойте години (на зебележката за възрастта ми Don са изхили просташки, ам ша види той), ма на ;) Та аз даже не си и знаех кръвната си група, а имах само подозрения за нея (никога не са ми я изследвали официално; някога много отдавна с едни стари реактиви си я изследвах сама, та затуй и само предполагах), които се оказаха точни;) Слава Богу, притесненията ми бяха най-болезнената част от цялата процедура. Хорицата в кръводарителския център до Принцес хотел определено си знаеха работата. От момента на влизането ни в центъра, до излизането (минаваш през попълване на формуляри, мерения на кръвно, вземане на кръв първо от пръста, после от вената) траеше не повече от 25-30 минути. Честно казано бая ма беше страх. Подмятанията, че нали уж съм била "мъжко момиче" никак ми не спряха треперенето под лъжичката;) ...От дете се панирам от лелки в бели пристилки и със спринцовка в ръка. То за всичко си има причина, де. Като дете в детската градина, при една имунизация, не ми повярваха, че ме боли ръката (а майка ми бе учителка в същата градина!) и в резултат - тя стана четворна. Като пораснах пък, лежейки след лека операцийка в бургаската болница поддържах постоянна температура, която в крайна сметка доказах, че се дължи на безпричинно продължаващото инжектиране на антибиотици и витаними (леле как болят!) в собствените ми задни части.... Бе случаи, колкото искаш... Те, в съчетание с перманентно ниското ми кръвно (най-редовно безпричинно пада на 60 / 90, 70 / 110.... ) и цветната ми фантазия бяха причината за една кошмарна нощ и учудващо леко преминаване на самата процедура.
С всичко това искам да кажа на всички, които по една или друга причина трябва да дарят кръв и се притесняват от този факт, че на практика е абсолютно безболезнено, бързо минаващо и....на първо място – животоспасяващо!:)

P.S

Monday, May 15, 2006 by Fenia

Току-що прочетох нещо, подходящо за послепис на предходния ми постинг. Тук става въпрос и за душевните инвалиди, имащи се "живи"...ще ми се да напиша "същества", но.... като, че ли "твари" е по-точната дума:(

и кой е слепия и глухия?!

by Fenia

Преди няколко дена видях нещо странно или по-точно нещо, което ме впечатли – излизайки от метрото, няколко човека пред мен стреснато подскачаха, обръщаха се, поглеждаха към земята, усмихваха се и правеха път на нещо, което не можех да видя. Естествено, стана ми любопитно и се поразбързах напред да видя какво се случва. Изведнъж виждам, че става въпрос за куче, облечено в светлоотразителна дрешка. Първата ми мисъл бе, че е поредната лелка, ушила някаква смехория са домашния си любимец. После забелязах, че има и надпис. Наложи се да се поблъскам малко, за да го разчета – “Училище за кучета, водачи на слепи”. Тогава обърнах и внимание, че жената, която го водеше непрекъснато го спираше, говореше му нещо, бе…смешно звучи, но го наставляваше. Замислих се, че аз никога не съм виждала сляп човек, воден от куче. Единствените ми такива картини са от чуждестранните филми.
Идвайки в офиса се опитах да потърся информация къде има такива училища в България. Останах неприятно изненадана, р
азбирайки, че първия випуск би трябвало да се е дипломирал към края на 2005 година. Зачудих се, как за тези хора, имащи нещастната съдба да са лишени от зрение, никой не се е погрижил? Как някоя тяхна организация (щот ний всички работим (е, с много малки изключения) по разрешаване на собствените си проблеми) не е намерила начин да се включи към някой от проектите на програма ФАР (да речем) и да се опита да облекчи живота им?
По-късно вечерта, “минавайки” през ТВ програмите попаднах на репортаж (мисля, че бе по BTV) за стачка пред Съюза на глухите. Хората бяха недоволни от ръководството на съюза, което не правело нищо в защита на интересите им и което към момента на тяхната стачка било в чужбина. Задаваха се логичните въпроси как тяхното ръководство допуска, в една и съща фирма - шивашка кооперация, шивачките без увреждания да получават 350 лв, а глухонемите такива - 70 лв.(това бе дадения пример....и ако някой може да ми обясни този морал ...ще го поздравя!)!? Какво прави ръководството за тях и каква е конкретната му работа към момента в чужбина?
Днес пък наблюдавах ( пак в метрото) как майка и дъщеря си говорят на езика на глухонемите. Опитах се да разбера какво си говорят, но и един жест не разбрах. Позачудих се как се оправят в магазините, да речем, или ако им стане лошо, как си искат чаша вода на улицата?!
Спомних си и нещо, което не порази с безмислието си в Бургас – на входа на морската градина (точно пред Пантеона) са “изрязали” тротоара, за да могат да се качват по-лесно колички оттам (надявам се, че освен детски са имали предвид и инвалидни). Да де, хубу са изрязали, ма са избрали такова място, че по средатата на въпросната “изрезка” има електрически стълб?! Що за безумие?!
Та така, виждайки и припомняйки си някой случки и картинки, осъзнах отдавна известната истина за абсолютната ни апатия към чуждите проблеми, за тежкото положение на т.нар. хора в неравностойно положение, които съвсем между другото тихо, кротко и незабележимо си живеят около нас... а, ние ни ги виждаме, ни ги чуваме, и още по-лошото...не щем и да се опитаме да го направим....

***

Friday, May 12, 2006 by Fenia

Екип на National Geographic се щъка из страната ни. Очаква се следващия брой да бъде посветен именно на България. Ще ми се най-после някой да види и нещо хубаво тук... Ще ми бъде интересно ...

"Нагоре по стълбата, която води надолу"

by Fenia

От снощи в главата ми се е “загнездило” едно стихотворение, чийто автор и заглавие не помня (съжалявам, ако не го пресъздавам 100 % точно):

"Едно ново начало след последния край
и броене от нула
Изкатервам се бавно към поредния рай,
а душата ми – в зъбите
Свършва стълбата, после какво?
Пак в краката ми пропаст...
И потеглям обратно, назад, към едно
И кълбо от въпроси...
Все нагоре, надолу....
Така докога?
Колко трае живота?
Оцеляло след вчера,
до близкия мрак
Слиза слънцето....
.....в локвата.... "
Отмина и замина. Резултата е повече от положителен. Снощи разсъждавах по темата как е възможно нещо, което уж няма никакво отражение върху теб, на практика да се явява важно... Знаех от една седмица, но разбира се (както винаги) всичко бе изчислено да го подготвя в последния възможен ден и...това бе вчера. То не бе “летене”, то не бе “съскане”, то не бе хабене на тонери и нерви, проверка на последни изчисления... Разбира се, че бях притеснена. Предварителната информация бе за дълга проверка, съпроводена с попълване на въпросник, съдържащ доста провокативни въпроси. Нищо от това не бе вярно. Предните са били “въртяни на шиш” девет часа..... При нас бяха по-малко от 4 часа, като доста време мина в сладки приказки. Бе забавна комуникацията ми с “баш шефа”;) Той си говореше и питаше на английски, а аз отговарях на български. Колегата ми превеждаше, а аз поправях смисъла в думите му;) Накрая човечеца (англичанин с индийски произход) взе да се подсмихва и ме попита защо не му говоря на английски?:) Ми....как да му обясня стеснителността си :Рррр (тук /ме пърха с мигли)
До момента, в който не им видях гърбовете, бях ок. В следващия миг рухнах. Заболя ме главата. Стана ми студено..... Чувствам се абсолютно неадекватна. Единствената ми мисъл е как да се добера до леглото. Е, то винаги ще се намери нещо, дет’ да ме тормози. Този път е предварително уговорения час по френски, а ми е меко казано кофти да “връзвам тенекия” на женицата. Опитвам се да й звънна и да я помолим да го отменим, но...тя си е изключила телефона... Хух...ша го измисля някак си....


..из женската съблекалня....

Wednesday, May 10, 2006 by Fenia

Много забавно ми стана тази сутрин в съблекалнята на басейна. При условие, че цялата интернет общност и медии “клокочат” от изказвания по темата за "пиратите", основали в България своя "остров на съкровищата"; при условие, че сутринта първото нещо, което чух (силно казано, чух - нагласям си телевизора да ме събужда рано рано...та снощи съм го била оставила на Нова Телевизия и се събудих буквално с Милен Цветков в главата (о, ужас и безумие!)) бяха отново някакви дъвканици по темата, която успя някак си да ме проследи и едва ли не в самия басейн....и... ей я на в 08:30.... отново избухна във въздуха около мен... Е, те това вече ме изуми! Не казвам, че въпросната тема е смешна! Напротив (Страховита е - полицията и подобни ней структури имат работа в частните домове!)! .... Просто ми стана забавно да чуя, как две момиченца, които бяха на видима възраст 13 – 14 г (не намалявам....) си говорят, че са се заели да си свалят на дискове филмите и музиката от харда....как едната, вчера е успяла почти да приключи, но й останала “работа” и за тази вечер, както и обсъждания по въпроса къде да си ги държат дисковете (останах с впечатление, че не става въпрос за повече от 5-6 диска)... В същото това време в мъжката съблекалня се водеше подобен разговор (спокойно, не съм се “намърдала” там... просто си се чуваше ясно...;Р). ....та...хем ми стана смешно, хем ми стана жалко... НСБОП – организация, която посочва с името си основните си функции и врагове...да провежда акции, от които се страхува обикновения данъкоплатец;) Че какво излиза, ние сами си създаваме, храним и издържаме враговете ли? Как може една, уж антимафийотска акция да засяга на практика повече от половината от населението (било пряко, било чрез децата, внуци и т.н.) на една страна?! Че възможно ли е страна от престъпници да съществува? Мдамм, престъпници и будали – щот’, как казах същите престъпници си създават структури, обличат ги във власт и ги карат да ги гонят.... Бе...престъпниците си направили рай – играят си на стражари и апаши:
-Пуууу, неска ти гониш! – Казва единия апаш
-Ок, ма утре си ти! – Отвръща другия....
...и така в един затворен кръг....измъкване няма...И защо сега стана лошо? Ми защото в кръга на гоненията включиха и нас, зрителите, че и децата даже.... А може би е хубаво пазителите на реда да си припомнят и народната мъдрост, че не е луд тоз, дет е изял баницата, а тоз, дет му я е дал....
И ей на...пак тъжно ми стана, а уж зарад смешното в историята, са захванах да я пиша:(

Абсолютно начинаеща ли? ...неее, вече не;)

Tuesday, May 09, 2006 by Fenia

Ихааа, чак не мога да повярвам! Край с абсолютно начинаещите :). Хъммм, това ме кара да се замисля, къде ли съм? ...сигурно нейде сред средно начинаещите:Р
Днес случайно отворих сайта на школото ми по танци и останах адски изненадана, защото моята група не фигурираше в графика. Реших, че пак съм пропуснала да чуя нещо (примерно промяна на часа, деня...) и взех да се тюхкам дали ще мога да продължа да ходя на танци. При условие, че ритъмът за мен е винаги нейде между тактовете и съм с доказана липса на слух (не казвам, че съм глуха....особено ако става дума за мен...всичко си чувам:Р) е странно какво невероятно удоволствие ми доставят посещенията на латино танците;)
До днес, инструктор ни беше самия Памбос, заедно с Мира и аз бях много доволна. Чувах в съблекалнята, че има и други инструктори и все се чудех - как ли е при тях, като бях убедена, че една промяна не би ми допаднала (явно съм си традиционалист...кат' свикна с нещо и...трудно мий после да го променя). Около нас често "прехвърчаше" една личност, която всички наричаха Кики и която сякаш бе "забулена с плаща на загадъчността" и може би затова ми бе и интересна. Е, от тази вечер той ни е инструктор и съм изненадана, че смяната се оказа повече от приятна;)
....и...как е възможно тези хора да са толкова пластични и с такова невероятно чувство за такт?!:) Пууу, щеше ми се и аз да съм като тях...ма на... оставам си все същото "добре изсъхнало дърво":)

9 Май - деня победно-обединен

by Fenia

На 9 май руският народ отбелязва Деня на Победата, а отскоро на тази дата се чества и Деня на Европа. Това е и датата, на която е родено и едно познато ми, добро дете!

Честит рожден ден, Миро!!!

...а ето я и моята честитка :Р

Ех, мила моя сладка Uga,
Ех, мила моя теменуга
Бъди ми винаги тъй дъхава и скромна, и добра
Бъди ми винаги другарченце любимо за игра


Макар и да си малко мързеливо
А може би ти просто си лениво:Р
Аз знам, че имаш шаренка душа
Изпъстрена с палитрата на цветната дъга


А малкото ти “златно” сърчице
Приятели е сбрало като в гнезденце
Очакващи с нетърпение деня,
В който ти ще станеш вече и баща


И нека пожелая ти сега
Да пазиш детското на своята душа
Да бъдеш и от небесата ти благословен
Със здравето и щастието на дома свещен!

***

Monday, May 08, 2006 by Fenia

Преди малко ми звънна Валери , за да ме зарадва с две неща:
1. Паяк бе вдигнал кола на БТК - тяхната кожа! Днес минах покрай новия им паркинг (писах подробно за това на 03.05.2006). Вече има и табела - 33бр. служебен абонамент! 34-тото място бе място за инвалиди...
2. За да ми даде решение на задача, която му бях поставила и която (за мое учудване) не бе забравил! Предполагам, че ми се подмазва за нещо, ам...времето ще покаже;) Ако, обаче, си мисли, че ще му пусна "фъндък" на дартс, много се лъже! Може и да му дам 1-2 игри, но...колкото и да се старая да губя, пак няма как да се преборя с таланта вътре в мен:РРрр

Понеделник: ден за внасяне на ред....

by Fenia

На бюрото ми цари хаос, но това не е нещо необичайно за мен, а и е друга тема...
За съжаление, фазата на разхвърляност преминава вече в зоната на: “не мога да открия нищо”, а това е лошо. Въпреки добрата ми ориентация по отношение на всичко, в това число и хаоса, в момента не мога да започна да работа, докато не въведа ред...Това пък, от своя страна, предполага да мина първо през още по-голям хаос...ма така е...за да има ред, требе хаос-порочен кръг .....
Последните няколко дни преминаха под “знака на гардероба”;) Смешно е как ежедневието на човека, неговите близки мечти и стремления могат да бъдат неразривно свързани с някаква си вещ;) За мен това е не само смешно, но и странно. Аз съм човека, мразещ всичко ограничаващо.... като в това “всичко” се включват и мебелите. Нанасяйки се преди около 6 г в един абсолютно празен апартамент си бях поставила за задача да го поддържам колкото е възможно по-празен. Това мое решение предизвикваше (а и още го прави) абсолютното недоумение от страна на родителите ми. То не беше мрънкане, че 4 г спя на матрак на земята; то не бе "рев", че нямам маса (разбира се, че имах, но съвсем естествено върху нея се намираше РС-то и монитора ми), на която да се храни човек нормално... и не на последно място – протест, че една ниша е превърната в гардероб, а повечето ми неща си стоят по разни кашони. Е, това освен до усмивки от моя страна, до друго не водеше...е, поне до едно известно време... Първо капитулирах за леглото. От една страна ми бе кофти, че основен коз за това да не ми идват родителите на гости е нежеланието им да “се въргалят като кучета по земята” (цитат), а от друга, осъзнаването, че има някои легла, чиято основа може да побере мноооого багаж. Това ми се видя като хипер възможност да се отърва от кашоните... Да, така беше, но с годините човек, като някоя катерица трупа повече или по-мално нужни неща. За жалост и с мен се получи така... И с времето не само, че кашоните не изчезнаха, но се появиха нови и нови....и нещо взе да ме души...ама яко да ме души... Така стигнах до идеята да имам една единствена голяма мебел – гардероб. Да си взема такъв, обаче, не бе лесна задача. За да се случи, трябваше да премина през почти дву-годишен ремонт (подробностите - всички, четящи тук ги знаят). Е, щастлива съм да напиша: ИМАМ СИ ГАРДЕРОБ!!! Толкова радостна и щастлива съм от този факт вече няколко дена, че място си не намирам;) До гуша ми е дошло да планирам всичко за “след ремонта.... след гардероба”.... Бая работа отметнах тези почти две години и мога да кажа, че съм горда с резултата. Всички усилия, които положих, нерви, които изпокъсах, както и джобове, които изпразних, си струваха крайния резултат, като има, разбира се, какво още да се желае, но не зависи от мен, а за майстори не ми се говори.... Имам и още някои дребни довършителни неща, но...не е редно да ги “броя”. И сега, какво ми остава, освен да се насоча към следващата си мечта, която в случая е отново предметна;) Тя ще се осъществи (надявам се) след около 5-6 месеца, което за един типичен Стрелец ( и то жена;) ) си е адски много време, но...”добро е всичко, щом добър е краят”....поне нещата придобиват реални измерения...
Колкото до почивните дни....прекарах ги сред приятели;)) Благодарение на поприключването на ремонта, най-после можех да поканя гости у дома. Невъзможността до сега буквално ме “убиваше”:( Та...първите ми гости не бяха съвсем гости. Те готвиха заедно с мен (за всички, които като Сис са си мислели, че не обичам да готвя, следва да заявя-ОБИЧАМ и то страшно много, но...просто никога не го правя само заради мен), а също и ми помогнаха да поставя началото на малка градинка пред прозореца ми. За момента тя няма вид и реални очертания;) Има само 6 засадени рози и туфичка ярко-жълти теменужки, подарени ми от Бубе;) Тук е мястото да изкажа големите си благодарности на Joikata. Той бе човека, отзовал се на зова ми за помощ тогава, когато уж знаещите и можещите :Р не успяха да направят нищо. Той бе и човека, който заедно с мен (макар и аз да бях повече като “украса” на начинанието) човърка хипер сбитата пръст с малка желязна лопатка (с големина на лопатка за пясък) за да засади тези мои първи 6 рози и теменужки :)
И така....сега трябва да се заема с подреждането на бюрото ми, а вечерта да продължа със същото занятие, но у дома...с гардероба;)

И какво като са БТК или МЗ?!

Wednesday, May 03, 2006 by Fenia

То е ясно, че не сме равни, ма поне да ме не дразнят! Както казва един мой преподавател - ние, българите, сме хора на кроткия бунт. Тя, Европата, сега ни вземала, щото сме били много спокойни и никога никакви проблеми не сме създавали (ми то лъжа ли е? - нямаме големи етнически проблеми, макар и да има предпоставки за това; няма разрушени сгради било на Народно събрание, било на партийни домове; няма набит депутат от недоволни граждани....а какво остава за намазан с катран и овален в перушина, такъв...) и...какво толкоз, кат’ сме малко по-назад...то с времето ще се изравним... Да, ама...тя, Европата, не знае, че ние можем така да си кютаме до безкрай – пак да сме спокойни, ма хич и да не “закачим” от прогреса. Те ще искат да ни “култивират”, а ние ще си гласуваме ЗА, ще си говорим големите приказки (повечето от които на маса и в смисъла на доброто пожелание), ама нищо няма да правим по въпроса. Ние можем да дадем такъв мощен отпор на прогреса, какъвто (слава Богу!) сме оказали и на турците (не са ни много ни въстанията, ни бунтовете, а и Левски си ни е бил само един, а “лудите” му поддръжници и последователи – мизерно малко:( ). И така, ясно ми е, че от много приказки смисъл няма, ма отвътре ми иде...Повода е сутрешното ми минаване покрай сградата на БТК – ул. “Гурко “, срещу Гранд Хотел София. Както си вървя по големия тротоар и се кефя на празнотата му (все пак бе към 08:30ч.) и изведнъж съзирам прясно-маркираните места за МПС. Можеше и да не обърна кой знай какво внимание, ако подобно нещо не забелязах миналата седмица и пред Министерство на здравеопазването, ама...за това по-късно.
Колкото пъти съм минавала покрай сградата на БТК, все съм се нервила, че на колите там е разрешено да паркират, ама не на всички коли, а на БТК-колите, та и бариерка си имат.... Най-дразнещото, обаче бе, че на пешеходците бе отредена една лента за движение, с ширина около 1,5 м и ограничена от едната страна от прегражденията към улицата и от другата – от железни колчета (като тези по Витошка) и саксии. Както и да е, приемах положението по “български” – с ясно изразено вътрешно недоволство;) Та...днес, забелязвам нова маркировка. Наистина не би ми направила впечатление, ако тя бе на старото си място, а именно – непосредствено до подхода към сградата. Да, ама не! Сега са разчертали едни доста големи полета, които са на мястото на някогашния тротоар, железните колчета са изрязани, саксиите са – половината счупени, другата половина – липсващи. За тези, които така и не са разбрали от всичките тези обяснения, да кажа ясно - на мястото на някогашния тротоар + паркинг, сега има само паркинг. Старите очертания не са махнати, а новите са...нови ... На старите места за паркиране, днес имаше една кола. От нея, до “новата линия” едва ли оставаше 1,5 м. Предполагам следващата стъпка е да се махнат преградите към улицата, в противен случай тези коли просто не виждам как ще маневрират на това пространство. Ама...и честно казано – не ми пука! По-скоро интересно ми е, как хората в центъра на София ще бършат прахта от автомобилите, паркирали там, промушвайки се между тях?!
По повод написаното по-горе за “заблужденията” на европата, ми се ще да разкажа и друга случка на същото това място, но случила се в четвъртък или петък (27, 28Април). Това бе момента с т.нар. неформалната среща на външните министри на страните членки на НАТО. Та...по улиците “изпълзяли” едни ми ти полицаи, оградили всички централни улици и големи хотели... Та и пред Гранд Хотел София, също поставили постове. Както си вървя (тогава, в онзи ден) по липсващия вече тротоар и чувам чубански крясъци от рода на: “Я се разкарай оттам, бре! Чуваш ли какво ти казвам! Бързо, бързо, махай се! Ей там ще спреш! Кат’ трябва да караш на госта багажа – на гръб ще го носиш дотам! Ай, да не повтарям!”. Подвикванията в този дух и с далеч по-волен език ( не съм си и поставила за цел да запомня точно), бяха възпроизведени от един полицай, пазител на реда и спокойствието, сиреч. Винаги съм си мислела, че образа на Бай Ганьо е прекалено експлоатиран в днешно време. Да, ама верно още си живурка той, че и по улиците се разхожда и командори.... А полицая си изглеждаше досущ като легендарния ни герой – пълничък, червендалест (въображението ми му рисува и мустаци, но за тях не съм на 100% сигурна), с изсулени панталони (които все пак са част от униформа!)....А крясъците бяха адресирани към водача на спрялото пред хотела такси (което поради мерки за сигурност трбваше да спре едва ли не в другия край на улицата) и на пиколото, което бе махнало на таксито да спре, за да вземе един от гостите.
Та тогава ми направи адски лошо впечатление не само полицая и неговото държание, но и факта, че на улицата кола не можеше да си позволи да спре, а от другата й (на улицата) страна, на т.нар. от мен – частен паркинг, си стояха паркирани 2-3 коли. Е....кат’ са мерки за сигурност, ми нека са си за всички!
Министерството на здравеопазването, също си маркирали площадчето пред сградата. Адреса е пл. Св. Неделя 5. На същото това място, въпреки строгата заповед, на 27 и 28 имаше паркирали коли, а по улицата – през 1 м, полицай.
Е, голяма работа, пък сега, че това е “идеалния” център на столицата! Нали на министъра, зам.министъра и сие им е удобно? Голяма работа и че обикновените хорица, нямало къде да паркират! Ми нали си има платени паркинзи, сини зони.... да си ходят там! А и градски транспорт си има... ( да оставим настрана и възможността за ходене пеша). Ми да! Как не съм се сетила по-рано?! Та всички те - кмет, общинари и разни други законотворци се чудят как да ни правят добро, а ний...неблагодарни долни душици! Ми...погледнете само - забранява се паркирането, освен на определените места, а те тези определени места някак си не са за целодневно ползване ...поне не и за обикновения човек, работещ в центъра... Вмето синя зона...то по-добре да си потърсиш платен абонамент нейде, като едно парко място в центъра е около 80-100 лв, а може вече и да са поскъпнали . Да де, ама понеже законността в нашата страна я има само на хартия и в сферата на добрите пожелания...то ти и пред дома си не можеш да си оставяш колата, т.е. и там трябва да си осигуриш нощуването й, та и да я застраховаш..... Та, който не иска платен абонамент-да ползва обществения транспорт – пари в общинската фирма = “богатства за общината” = “благоденствие за всички”.... Който и тях ги недолюбва....ми има си, разбира се, своите възможности – ходенето пеш! Да не си мислите, че общината ще се обиди, че не се ползва осигурения и дотиран от нейния бюджет транспорт. Не, напротив! По-малко движещи се МПС-та по улицата --------à по-малко замърсяване на въздуха ------à възможност за водене на по-здравословен живот от живущите в София....и пак ------à благоденствие за всички.... направо да ги разцелуваш! Всички! Ама кат’ се почне от бат’ ни Бойко, та стигнеш до последния полицай, достойно бранещ ни по улиците!
Отплеснах се.... Откъде накъде, обикновения човек ще ходи пеш, ще се гърчи в градския транспорт или ще се чуди къде да паркира, а “окичените” с власт (на парите или онази...дадената им от нас) ще си позволяват да “префасонират” площади и тротоари, за да могат удобно да си спрат пред входа?

Състояние на мозъка: 1. Пихтиесто – безтегловно

Tuesday, May 02, 2006 by Fenia

Едва понеделник е, а вече е наложително да почивам! 17ч е, а аз току-що закуско-обядвах и то не заради друго, а защото и току-що “акостирах” в офиса. Да, ама няма време да “пускам котва”, защото трябва пак да излизам.
Мразя застоя на едно място, а днес ми се наложи 4 часа да стоя на един стол, в един чужд офис и да разлиствам “хартии”. Как пък все на мен се случва да се занимавам с хартии?! Толкова го мразя това “упражнение”, а все на мен го “пробутват” и то с обяснението, че съм била “най-добрата”. Много важно! Ми и другите да вземат да си отварят очите! Омръзна ми да съм в ролята в “незаменимата”, а другите, отчитайки, че има кой да го свърши, да си се подмотват.
Главата ми е абсолютно празна. Често страдам от необяснимо главоболие (не искам да го наричам мигрена), а баща ми ме успокоява с думите: “Не се мръщи, недей! Главоболието е показателно тате, защото показва, че има нещо в таз глава. То инак...нищото не боли!”. Да де, ам в моменти като тези осъзнавам, че туй нещо вътре е безумно малко (знам, знам, че количеството не е никакъв гарант за качество, а в случая с мозъка количеството няма абсолютно никакво значение), толкова малко, че няма никаква допирна точка с черепа. Представям си го като онези балони – малки и цветни, които стоят в един по-голям. Е и моят мозък сега е така, с тази разлика, че малкото балонче вътре е като грахово зърно, а “пъпната” му връв или е прекъсната, или е така “задръстена” с информация, че е в пълен блокаж. Та това “грахово зърно” си лети из безтегловността на черепа (то и заради това си е с такава форма), явяващ се абсолютния безкрай на собствената ми Вселена.....

И кой е виновен за състоянието ми? Ще го посоча ясно, без грам съмнение - Държавните институции, с тяхното безумие, некоординираност и некомпетентност. 3 торбички (всяка около 1 – 1 ½ топ хартия) с документи – чинно съставени, копирани и заверени “вярно с оригинала”. Безумие! Откачих в петък, откачих и днес.... Ама то не е само подготовката, то е и подреждане на документацията, ама...не по логическа последователност, не...по някакъв “техен “ си ред. Отитвах се да им обясня, че половината от нещата ги имат – не, нямали ги; опитвах се да им обясня, че другата половина са ненужни – не, нужни им били.... И какво се получи? Отивам аз с чантите, а те се хващат за главата. Тръгват с мен да разпределят и подреждат и...: “О, ама това сме го били имали”. “ОЛИГОФРЕНИИИ, ИМАТЕ ГО, Я!” <----------това го крещи мозъка ми, а устните ми са застинали в полуусмивка и последните ми силици отиват в неистовите усилия - да не ги отворя, щот’ а съм го направила, а съм се разбесняла (кат’ тасманийския дявол в анимационните филмчета –крещящо, ритащо, хапещо същество, хвърлящо слюнки наляво и надясно в усилието си да бъде разбрано...). Но, “тлеещата свещичка живот” в мозъка ми изгасна тотално, когато за свое оправдание, служителите ми показаха формуляра, който трябва да попълват за съответствие с моите документи..... Е, не мога! Е те тва ме довърши! За миг грохнах. ...А преди това ме държеше пренебрежението ми към тях – даващи в заем собствения си лик на ДА (държавната администрация), вътрешния ми присмех към абсурдността и липсата на грам мисъл... Да де, ама...нямам сили и да ги съжалявам... Просто нямам. “Пуснах ги по водата....”. А с тях – и себе си.... Ей така, да поплувам...
И при това ми състояние трябва даходя на училище...Пуууу.... Добре, че после идват танците...та да се “посъбера” малко. Странно, не съм спортна натура, даже съм обратното, но именно спорта в последно време ме “държи на крака”. Хахахаха. “Държи на крака”. Смешното е, че именно той, спорта, в буквалния смисъл кара краката ми да треперят и да се огъват (все пак плувам почти всеки ден от 07:30 – 08:30; танцувам (или по-скоро се опитвам) два пъти седмично от 21:20-22:20; ходя всеки ден пеша между 8 – 12 км...; оставям настрана работата, училището, уроците по френски ....), но същевременно той е този, който ме “държи на крака” ...


Татко, татко, това органайзера на Левски ли е?

Monday, May 01, 2006 by Fenia

Страшно се забавлявам с децата, с техните "странни" разбирания и „изцепките”, казани със съвсеми невинен тон. То не, че е чак толкоз’ странно де... Нали и самата аз си обяснявам сложните (за мен) неща с други, познати ми такива.
Та, заглавната реплика бе изказана от едно детенце, пред витрината с дневника на Левски в НИМ.
Друга сладка реплика чута наскоро, е с автор дъщерята (4 години) на моя приятелка. Бе по повод един плешив човечец ( Сега не искам хората с голи главици да ми се разсърдят. Не! Четох нейде, че плешивите мъже били по-потентни. Та...явно тези, които им се подиграват, просто изпитват някаква завист...или яд...или е въпрос на незнание.). Та, въпросното дете, виждайки човечец с голо теме, заби следния въпрос на майка си: Мамо, ний сега на чичковците без коси, смеем ли им се?! ..........
Друга пък „отворка” (този път племенница на мой познат; седем годишна), след поредния тъп въпрос от страна на баба си, отегчено отговаря: Който много пита, много го лъжат...
Мнооого сладки...мнооого....
Темата за децата ме навежда за пореден път на мисълта колко са малко (като брой) днес в България:( Помня, в моите детски години, как непрекъснато отвън се чуваше глъчка, как непрекъснато майки крещяха на деца да се прибират, а те водеха преговори само за още малко, как кварталните сливи не можеха да отгледат зрял плод..... Изумявам се непрекъснато днес, как пред блоковете плодните дръвчета не само дават плод, но и той узрява и пада презрял по земята, карайки ни да вървим в някаква киша, която, ако своевременно не завали дъжд, ферментира и загнива.... Кофти, някак си...



ABC

потърси - намери

последни писания

последни коментари

архив

меденки - любимки

благинки

admin

Powered by Blogger

eXTReMe Tracker