<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/platform.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttps://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d4859600396850592937', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

Покана за "Високи върхове"

Tuesday, October 31, 2006 by Fenia

На 6 Ноември 2006 г. в зала Музикален салон на Централния военен клуб гр. София ще се открие фотоизложбата “Високи върхове”, посветена на тазгодишната българска алпийска експедиция - Нанга Парбат (8125 м) и Гешербрум –1 (8068 м) в Пакистан. Ще бъдат изложени фотоси, направени от участниците Дойчин Боянов (СК “Вертикален свят” – София) и Николай Петков (АК “Планинец” – София). Очакват се интересните разкази на последните;)
Всички са поканени, всички са добре дошли!:)
P.S. Тези, които не могат да присъстват на откриването, биха могли да разгледат изложбата в удобно за тях време между 6 – 12 Ноември, на указаното по-горе място.

трудността на празниците

Monday, October 30, 2006 by Fenia

Ей го на, пак проблем:
Ще се отбелязва 2-рата годишнина от сватбата, на която съм била кума / кръстница (както е по моя край;) ), а аз си нямам подарък!:( Хората не са никак притенциозни и общо взето мога да им подаря абсолютно всичко – както нещо символично, така и нещо практично; стойността също не е от особено голямо значение за тях, но заради собствените ми възможности, се придържам към разумни граници, а като се знам колко съм разумна... но, разводнявам...
Та, нормалeн въпрос: какво пък му е сложното?
А отговорът: ами нищо, само дет’ конкретна идея си нямам:(
Обичам да подарявам неща, които на самата мен ми харесват. Ако нещо не бих го взела за себе си, считам за ненужно да го купувам и за друг (правя малки изключения за хора с коренно различен от моя вкус – все пак подаръкът трябва да предизвика радост у получаващият го). Мразя израза – “вземи нещо да отбиеш номера”.
Не искам да отбивам номер, а искам да създам някаква положителна емоция у човека отсреща. Ситуацията се утежнява от факта, че миналата година (1-вата годишнина) съм се объркала и съм подарила спален комплект на влюбени овце, а според написаното тук, 1-та годишнина е хартиената и е трябвало да нещо хартиено (часовник посмъртно няма да подаря), а за втората е било хубаво да оставя овцете... пуф... само като си спомня колко срам брах да влача огромния комплект в заведението..:)))
Та, изписаното по-горе да се разбира като зов за помощ. Трябва ми нещо памучно – порцеланово... и ако някому хрумва идея за подарък, различен от свещници и чаши (не ги изключвам, даже имам предвид нещо конкретно и изключително красиво, за което самата аз си мечтая отдавна), то много МОЛЯ, нека да даде знак:) Ама ми трябва не само идея какво да бъде, но и откъде да се вземе:)
Помагайте, много моля:)

слънцепразнично

Thursday, October 26, 2006 by Fenia

Честит имен ден на всички Димитровци и Димитринки!
Да им е живо и здраво името, със здраве и гордост да си го носят, на длъж и шир да си го славят и да си го множат!:)
И... от днес вече започвала зимата и било нормално да очакваме първия сняг... Е, хич, ама хич, не ми се иска да пада (снега). Както съм си отворила прозореца, както е пекнало слънчицето, а цветята ми са “избухнали” в зеленина, последната ми мисъл е за зимата... :)
Слънчев ден и на всички вас :)

намаления за блондинки или блондинско намаление ;)

Wednesday, October 25, 2006 by Fenia

Седмица на блондинката стартира от днес и приключва на 01 Ноември в София Сити Център. Пълната програма може да бъде видяна тук (обръщам внимание на мъжката половина за частта от програмата, определена за 29 Октомври!).
Та... юруш ....блондинки!;)
Аз лично ще пропусна, не защото досега не съм и стъпвала в CCS (а и желание нещо май ми липсва), не защото не съм блондинка, а защото си зададох въпроса за странния избор на целева група и оттам...: Какви ли стоки ще се предлагат на група, станала пословична с умствените си възможности?:Р
И понеже отговора на последния ми въпрос може да е единствено "най-хубавите", сега очаквам група засегнали брюнетки да започнат дело срещу CCS за дискриминация на база цвят на косата:Р
След като така или иначе стана въпрос за блондинки, ще използвам случая да споделя последния чут от мен виц за тях, на който продължавам да се смея. Източник е Fobos:
Умна блондинка отива на интервю за работа. Виждайки я, дъхът на интервюиращия секва. С усилие успява да прошепне:
Той: Ле.... леее... 90 ....на ... 60 ..... на..а..... 90.....
Тя: 486 000! – бързо сметнала умната блондинка.....
Всичко казано по-горе за русокоските е шега и ги моля да не ми се сърдят, все пак и аз се имам за блондинка;)

Timeo Danaos et dona ferentis

Tuesday, October 24, 2006 by Fenia

Заглавието не е случайно. Ако правилно съм изписала латинския текст, в превод е познатата фраза: “Страхувай се от гърците дори, когато правят подаръци
Днес се сблъсках с “три троянски коня”! Странна държава, странни хора, с техните си странни нрави. Но и моята реакция е странна, странна и за самата мен.
Би следвало да съм ядосана, гневна, да ми иде да хвърлям камъни... бе... във въображението си се виждам с пяна на уста, ритаща, плюеща и хапеща.... сещате се. Да, ама не! Аз се подсмихвам доволно и хипер неадекватно, а особено едната от странните случки си е направо страшна.
Малко ми е гадно, че не мога да изнеса никаква подробна информация за ни една от тях, такава, каквато би ми осигурила всеобщото възмущение и недоволство, но от друга страна не мога и да не отбележа случилото се.
Кон 1: Заради него ми иде да хвърлям камъни – казано максимално обобщено, крадецът е този, който следва да хване крадеца!
Наложил се извод: Не оставяй имането си без надзор!
Кон 2: Днес бях в една голяма фирма за да проучвам конкретни параметри за евентуално сключване на договор, за определен вид услуга. Връщайки се в офиса (поради близостта на фирмата, времевият интервал е не по-дълъг от 20 минути, от напускането на техния офис, до влизането в нашия), чувам следната част от телефонен разговор на моя колежка:
- Да, проявяваме интерес, да, но кой Ви е насочил към нас? Как сте разбрали, че се интересуваме именно от тази услуга? Ще Ви се обади колежката, да....
Отговорът бил, че проучване на пазара (?!) ги насочило към нас и към това да ни предложат услугата, от която ние точно в настоящия момент се интересуваме и чиито условия точно сега проучваме.
И понеже двете фирми са силно конкуриращи се, и понеже само и единствено аз знам за какво става въпрос (а не съм коментирала!), та, дали се дължи на вродената ми мнителност или има изтичане на информация между тях... не знам... чудя се..?
В този случай аз мога да съм само доволна, защото и без това се чудих как да поискам информация и от другата фирма, а и нямам нищо против да ги поставя в среда на конкуренция и като резултат се надявам да открия по-добрите условия... и все пак... странооо...

Та, интересно ми е, как големите фирми (си) гарантират лоялността на служителите и опазването на вътрешната информация? А как ще ми гарантират опазването на моята информация, в последствие? Според моите наблюдения – никак!
Извод 1: Не търси конкуренцията, тя сама ще дойде!
Извод 2: “Любов към всички, вяра в малцина! (цитата е Шекспиров)
Кон 3: Тук заглавната сентенция си важи в пълна сила и в прекия, и в преносния смисъл на употребата й – грък се съгласява за едни условия, стиснали сте си ръцете, усмихвали сте се широко, всичко е било перфектно. И всичко Е префектно, докато не виждаш изготвения от неговия екип договор – все едно никога не сте се виждали и нищо не сте договаряли!
Извод 1: На преговори гърци се ходи с готови договори, с възможност за корекции на място (плюс е воденето на нотариус) или се договаряш с изготвянето да се занимава твоя екип!
ИЗвод 2: Гъркът е грък, независимо къде работи и какво работи (тарикатлъците му си остават все толкова дребнави)!

скок подскок

Monday, October 23, 2006 by Fenia

Говорейки си с моя приятелка за изборния ден и телевизионното му отразяване, препускайки от тема на тема, стана въпрос и за Атака. Снощи ми направи впечатление как телевизия Скат отразяваше новината за балотажа, а именно - чрез непрекъснато течащ надпис, че такъв ще има между Сидеров и Първанов.
Да, отразява истината, но подредена в обратен ред, в смисъл на - защо Сидеров е поставен на първо място? Нима е с по-висок процент? Каква е логиката на подредбата? Естествено, ясно ми е защо е така, но наглостта е очевадна.....
Оттук изскочи и темата за ТВ Скат. Аз, като бургазлийка (от 10 г не живея там, но съм си такава!) се чувствам терсене от факта, че единствената бургаска ефирна телевизия с национално покритие е включила в програмната си схема, меко казано, странни предавания – то не е “Сигнално жълто”, не е предаването на Волен Сидеров, не е предаването и на Вучков....
Та, в хода на разговора ни, приятелката ми ми сподели за мекото държане на Волен Сидеров на пресконференцията снощи и за това, че ако не знае нищо за него, лесно би могла да се подлъже, каквато си била доверчива.... И за да ми илюстрира доверчивостта си, ми припомни за преживяването си с един друг странник – Боби Цанков:
Действието се развива преди около два месеца, когато тя попада на предаването на последния и решава да участва в някаква игра –праща верен отговор и ... видиш ли, печели плазмен телевизор.
Уж не е от най-наивните, ама на!
Та, пускала тя някакви смс-и (многобройни), пускала и чакала да съобщят името й, защото до този момент (уж) никой не бил отгатнал верния отговор, но не би... Усетила се накрая и пуснала смс със следното съдържание: “да ти го начукам!”.
О, чудо! Явно налучкала вярната парола, получила отговор: “kirilica ne chetem”.
Спуках се от смях, а нея от подигравки:))))
Подминавам въпроса за наивността, граничеща с глупост на съвременния млад човек, който въпрос след изборните резултати определено си ме човърка.
За пореден път обаче, се замислих върху всички смс-ни и телефонни игри, заливащи ежедневието ни от всички страни. Аз, за себе си, съм ги изолирала, но е факт, че доста хора им се “връзват”. Умножават се продуктите, върху чиято опаковка забелязвам поле за изтриване и инструкция за участие в игра. В ТВ игрите от рода на “Ало къщата”, гласуването за Big Brother , принципа е същия. Бе... много са ...
Та, питането ми е кой и как регулира / гарантира честността в тях? Кой се грижи за защитата на потребителите? При тегленията на държавната лотария, ако не се лъжа, присъства нотариус. А в смс-ните и телефонни игри? Кой е отговорен за честното, правдивото и неподвеждащо провеждане - водещият, програмният директор, БТК, мобилният оператор... кой?
Ето, моята приятелка казва, че е изпратила няколко смс-а с правилния отговор, а в ефир продължава да се върти, че никой не е отгатнал и чак когато е изпсувала, получава (естествено, че е подигравка) отговор, че кирилица не се чете. Как така няма да се чете? Що за организация би имала една такава игра, ако не допуска получаването на смс-и на кирилица и що за наглост е да се изпраща такъв смс? Някакво чувство за недосегаемост ли е завладяло написалият го?
Ами, ако насреща не бе приятелката ми, а да речем някой от Комисията по търговия и защита на потребителите? Щеше ли да е по-различно (в смисъл – като последствия)? Носят ли някаква отговорност фирмите, които по този начин лъжат клиентите / зрителите си? За мен това си е чиста проба измама – плащаш стойността на един / няколко смс-а или минути на телефона (докато те свържат, докато си поговорите и... накрая се оказва, че ти не си n-тия на брой и за да станеш n-тия е хубаво да си пробваш късмета, звънвайки пак) и нямаш гаранция за честното провеждане на играта. Това е и причината да не участвам, а и ми е обидно ot преобладаващо олигофренските въпроси.....
Наказателния кодекс със своите промени дали преследва представянето на подвеждащата информация?
От друга страна, пределно ми е ясно колко трудно се доказва подвеждаща реклама / информация /....
“Откачам” като видя билборд с огромни надписи за някакви промоционални цени ( в последно време за новите тарифни планове на мобилните ни оператори) и долу, със звездичка и микрошрифт се мандахерца надпис, указващ едва ли не основната информация.
Кога пък някой ще ме защити, мен потребителя, и ще подгони рекламодателите, ще ги задължи да изнасят информацията с равни по размер букви и цифри, на контрастен фон и т.н.
А дотогава? Дотогава ще наблюдаваме как наивните биват ограбвани с държавното обяснение / одобрение: “щом са глупави, нека ги грабят”....

Дете на ритуала

Friday, October 20, 2006 by Fenia

Неимоверно се изненадах от изказването на моя колежка, че е била “дете на ритуала”. Никога не бях чувала за такова “дете” и изненадата ми бе подсилена от факта, че тя ми е връстница и не би следвало неща, от времето на нейното детство, да са необясними за мен. Оказа се, че някога тя е била едва ли не нещатен сътрудник на обредния дом.
Аз: “Добре де, какво си правила?!”
Тя: “Всичко зависи от това какъв обред имам. Ако имам сватба, то аз съм момиченцето, което върви пред младоженците и разпръсва цветчета по пътеката.”
Аз - миг миг (мигам недоумяващо)...
Тя (продължава): “Ако имам обаче кръщене, то аз съм детето, което казва стихотворение на, хъм, тук има опции, защото съм била малкото и средното дете, но не успях да бъда голямото
Аз - миг миг ммммиг
Тя: “ Беше голям купон! След ритуала излизаш навън, включваш се в хорото с хората, хапваш си от сладкишите, които са надонесли... бе... какво повече иска едно дете...
Аз (неразбиращо): “Ама какво си правила? Как така си била малкото, средното... голямото.... ??? Какво е това “да си малкото” дете?! Какво правиш” – миг
Тя: “Аааа.... Ами, когато бях чавдарче, бях малкото дете. Има си специално стихотворение което казва чавдарчето. Та, казвах си стихотворението, давах плика и така...
Когато станах пионерче, станах средното – пак си имах стихотворение, което казвах и разбира се, давах плик...”
Аз – ми мииг
Тя: “....... е, до комсомолка не успях да ги докарам нещата, времената се промениха, а и аз се поиздъних”.
Аз: “Ама... само едно дете ли има ритуала?!
Тя: “ Бе не бе, три са! Когато аз бях чавдарчето, други деца бяха пионерчето и комсомолчето. Като пораснах, друго стана чавдарчето и... така....
Аз: “А какъв е този плик? Не вярвам по онова време пари в плик да са давали за новородено дете” – смея се
Тя: “ООоо, не! Дават се поръчения и връзка.
Аз: “Каква връзка, какво поръчение?” .....миг
Тя: “Ами, в плика на чавдарчето има синя връзка и поръчение, като стане чавдарче да е, примерно – трудолюбиво, ученолюбиво.... В плика на пионерчето – червена връзка и съответното поръчение какво да бъде, като стане пионерче, ама за комсомолеца не знам какво е имало. Те пликовете си бяха запечатани, де. Единия се дава на бабата, другия се дава на майката, а третия ....“май” на бащата, не помня добре...
За мен сега (в настоящето), това ми е някак си твърде необяснимо и смешно: Някакво си чуждо дете, да присъства на моя ритуал, че и поръчения да ми връчва, които трябва да бъдат отворени в определени години.... Честно казано, малко зловещо ми идва цялата тази работа....
Аз: “А какво имаш предвид с това, че си се издънила?”.
Тя: ”Ами, то това си бе един огромен ангажимент. Всяка събота и неделя трябва да си в ритуалния дом, а тогава имаше по цял ден сватби и кръщенета, хората си пазеха ред повече от месец предварително. А ние... трябваше и репетиции да правим... Та, една неделя не можах да отида, защото трябваше да ходя на село. Поради тази причина ме наказаха да не бъда повече дете на ритуала. Взеха си друг титуляр, а мен ме викаха от време на време, но аз им бях обидена и вече не ходех.
Аз: “Добре де, а плащаше ли ти се за този твой ангажимент?"
Тя: “Ама какво плащане, за какво говориш? Това бе един вид поръчение....
........

Честита ви придобивка, софийски шофьори!

Tuesday, October 17, 2006 by Fenia

Шофиране през кръстовището на бул. Хр. Ботев и ул.Алабин в час пик (а още по-красиво се получава, ако е ливнал някой дъждец), би могло да се ползва от психотерапевтите като вид терапия срещу апатията; от любителите на силни усещания - като възможност за повишаване на адреналина; от нервозните – като място където все ще намерят с кого да се скарат/сбият. Иначе казано, много хора биха могли да научат много неща за себе си и околните, и по-специално за способностите си/им да реагират адекватно при силен стрес, под напрежение, да рискуват....

Е, за всички любители на тези силни усещания и за всички любители на себепознанието имам една доста лоша новина:

С кефа ви е свършено! Монтира се (поне в 15ч се монтираше, вече може и факт да е) светофар!

Истина е, че тази новина свари неподготвена дори мен, човекът, който от години не може да проумее липсата му там. Виждайки го, така се изкрещях: „Светофар, светофар”, че колежката, която ме возеше наби рязко спирачки, изцъкли се ужасено и попита: „На червено ли минах?!”

Е, тя не мина на червено, защото той, СВЕТОФАРА, още не работеше, но вие... бихте могли и да минете, тези дни! Та, внимавайте! И после... да не кажете, че не съм ви предупредила!:Р

А положителното на новината е, че вече няма да има задръстване от три трамвая в посока от руски паметник към съдебна палата, три в точно обратната посока и още три, идващи по Ботев от централна гара и неясно искащи да правят ляв завой към съдебната... или да продължат към 5-те... Същите тези м-найсет на брой трамвая няма да са плътно заобиколени от неизчислим брой автомобили, разположени сякаш от ръчичките на някое дете, т.е. без абсолютно всякакъв ред...

За живущите наблизо новината сигурно е също добра, заради прекратяването на яростното бибипкане, псуване и честа саморазправа там....

Ето на, размисляйки си, някак противоречиво приемам новината – обзема ме една такава тъга, че чак салсичка ми иде да зарипам.... хъммм, може би защото е време да потеглям за поредния урок;)

13-14-15

Monday, October 16, 2006 by Fenia

Петък 13-ти:
Очакванията ми за куп хубави неща в така фаталния петък 13 не се осъществиха, но за да не бъда съвсем неблагодарна, трябва да отбележа, че се случиха няколко неща, които не са никак за подминаване:
1. Видях Сиската, което (по нейни думи) не се било случвало от Джулая;
2. Обади ми се човек, когото не съм чувала от доста по-отдавна, само и единствено за да ми каже, че е на брега на морето, че времето е страхотно и че не трябва да се плаша от фаталните дни;
3.Проверявайки си фиша от тотото, се оказа, че имам освен очакваната от мен 3-ка, още една 3-ка+4-ка, с други думи – прибрах се у дома с 17,90 лв по-богата и мигом обеднях с толкоз, изяждайки ги с племенника ми;
4.Един колега се сдоби с 2-ри син и тази новина искрено ме зарадва, заради евентуланите проблеми, които слава Богу, жена му не бе имала!
Друго интересно от този ден бе, че си почистих бюрата (2 броя). За повечето е ясно, че това си е нещо рядко виждано при мен, но си има причина.
Та, резултата от чистенето бе около 2 кашончета (от тези за принтерна хартия) ненужна хартия и една огромна торба пълна със стари джобове и пластмасови папки.
В офиса съм непрекъснато критикувана, че съм плюшкин, като причината за това не е, че сбирам много вехтории, а че използвам повторно хартията, а именно – било, че пиша на гърба на използваните листи, било, че изрязвам белите полета и ги ползвам вместо малки листчета. Смешно, но... сърце не ми дава да я изхвърлям.
Също така, не съм в кръга на обичаните от нашите шофьори, защото ги карам да връщат хартията в пунктовете за вторични суровини;) Що за псувни отнасям... и аз не знам:Р
И така, връщам се на почистването си. Преди няколко дена бях прочела из Дни-те на Антония за http://gorichka.bg/ и за проблема с торбичките... и макар и да знаех за съществуването му (на проблема), никога ме съм намирала какво да направя. Чистейки, обаче, ми стана много неприятно като видях какво количество джобове и тънки папки трябва да изхвърля и се замислих дали пък не мога да ги изхвърля в контейнерите за разделно събиране на боклука, които бате ни Бойко е насложил из централните булеварди. Сбрах ги в отделен плик и тръгнах да диря такива контейнери. Наличните нявга такива пред Тера Нова липсваха. Не ми се бродеше към НДК (все пак пътя ми е в обратна посока) и се запътих към Света Неделя. До Хепи бях виждала такива. О, чудо! И там ги нямаше.
Е, не, твърдо си бях наумила да ги изхвърля (ако мога) в контейнера за пластмасови опаковки! Тръгнах по Стамболийски и ако до кръстовището с Ботев не бях намерила заветните “великденски” контейнери, щях да си ги нося у дома и да ги хвърлям в Люлин, до кооперативния (за сведение, живея в Илинден), ако / когато се снеса дотам в почивните дни.
Стана ми тъпо, че никъде из моя квартал не съм виждала такива контейнери. Ако имахме, можех да си изхвърлям отпадъците в контейнера за битови такива, а пликчето, в което съм ги събрала – в контейнера за пластмасови опаковки:(
Да, знам, че е извинение, че трябва да видя какво мога да направя без чужда помощ, че е по-лесно да търся вината или причината да не правя нещо у друг.... и все пак – ако в квартала ми има такива контейнери, аз нямам нищо против да ходя до тях (стига да не са на 2 км разстояние, де, макар, че и тогава нещо ще измисля) и да си изхвърлям боклука в тях!
Защо само живущите и работещите из централните софийски булеварди са облагодетелствани да разделят боклука си?
14-ти
Както и писах, в 13ч отидох в градинката пред църквата “Свети Седмочисленици”, за да покажа, че ме е грижа. За тези, които не знаят какво е имало там, биха могли да се информират тук.
Бях с нагласата, че ще си ходя сама и не ми бе много приятен този факт, но се бях примирила с него. На сутринта, обаче, бях много приятно изненадана от Драго, който още с включването на РС-то ми, ме попита дали ще ходя и как да се организираме с него и Валери.
Ех, не бях ги виждала децата отдавна и признавам си, бе ми приятно! След като поседяхме, пийнахме кафе, чай и т.н., разгледахме, послушахме, някои от нас понамръзнахме, се отправихме и да похапнем и пийнем.
От тази весела част, не искам нивга да забравям Валериевото изказване, че “размерът е нищо повече от зрителна измама”....
15-ти
Колкото до неделята, там интересното или по-скторо тъжното бе посещението ми в София ленд. Заради него не отидох на т.нар. соушъл парти в латино клуба.
Както вече всеки е разбрал, София ленд затвори врати уж до м. Май, но аз не вярвам да отвори (от повече от година знам, че комплекса е на загуба и се замисля строеж, подобен на израслия зад него).
За втори път се случва така, че харесаме ли си място, където да играем дартс и хоооп – затварят го.
Първо се случи с дартс клуба в НДК, където се сбирахме почти всяка вечер и... да, признавам си, прекарвах си страхотно!
Сега участта последва и София ленд, макар, че там не сме били толкова многобройни и постоянни....
Ми... гадно ми е! Мразя да се разделям с хора, места, неща... чувството е тягостно.
Имаше обратно броене – по уредбата съобщаваха – “20 минути до затваряне на атракционите.....5 минути до затваряне на атракционите.... дами и господа гости на София ленд, атракционите затвориха “.
И така, в 20:00 пуснаха песента “Батальона се строява” (дали е такова заглавието?!) и макар и да не мога да я понасям, стана ми адски мъчно. До нас играеха (явно) хора от персонала. Единият се качи до горе и после съобщи, че атракционистите са се строили на мостчето и пеят... Не отидох да погледам сеира, но... съвсем ми се скапа настроението:( Зад всичко това стоят хора, навици, бе... живот....
А ние? Ние пак си търсим местенце, в което спокойно да можем да играем дартс, да има въздух, да е топло, да е на удобно място и... да ни хареса!

ден фатален?

Friday, October 13, 2006 by Fenia

Петък 13. И все пак не съвсем обикновен 13-ти. Сборът от числата на деня, месеца и годината също бил 13 (1+3+1+0+2+0+0+6=13), а виж... това вече било рядкост. Веднъж на 500г се случвало! Дали е така или не и понятие си нямам!
С колегите решихме днес нищичко да не пипваме. Обявихме го за санитарен ден (не полуден!) в офиса (може би повода е петък-ден на майстора:Р). Всички трябваше да сме уж спортно облечени, но май само аз съм спазила уговорката;) И понеже в петък 13 обичкновено ми върви, то днес очаквам нещо мнооого хубаво да ми се случи;) А дано!;)

В защита на скалпа:Р

Thursday, October 12, 2006 by Fenia

“Най-сигурната (най-добрата, или нещо от рода) защита за вашия скалп”.
Те това бе надписът, накарал ме да се разсъня тотално тази сутрин;) Съзрях го в метрото, върху едно рекламно плакатче на фирма Rubella. Ставаше въпрос за някаква серия козметични продукти...

Думичката “скалп” за мен е позната от всички романчета за индианци, прочетени в детските ми години (разните Винету, Оцеола...и куп други червенокожи любимци ). Е, там “скалп” се свързваше само и единствено с един смразяващ вид трофей, който диваците-индианци вземаха в битките.
Съвсем логично за мен, прочитайки този надпис, бе да си помисля:
"Каква ли е най-сигурната защита за моя скалп (в смисъл на военен трофей)?!"
.... и оттам: "Защита от какво? От молци?"

Прихнах да се смея, а хората във влакчето лекичко се е поотдръпнаха от мен;)

Поразрових се из нет-а и се оказа, че доста фирми използват “скалп” при рекламата на продуктите си или в обясненията си за тях, макар и тълковния речник да не показва друго значение, освен това, известно мен;)

Е, аз така рекламиран продукт няма да си купя. А вие?
Вие осигурили ли сте си най-добрата защита за вашия скалп?:Р

Аз ще бъда там, а ти?

Tuesday, October 10, 2006 by Fenia

Денят: 14.10.2006 г (събота).
Мястото – пред МВР

Защо?
За да покажа, че съм против бетонна България!

И защо пък съм против?
Ами... защото обичам природата в познатата от мен красота. Защото осъзнавам, че нещото, с което моята страна е уникална, е именно тя – Природата. Ние сме свикнали с нея и ни е трудно да осъзнаем какво толкова й е уникалното, но би било жалко ако го направим (осъзнаването), губейки я безвъзвратно.
Да, много страни имат по-високи планини от нашите, повече, по-дълбоки, по-дълги, по-пълноводни реки и езера от нашите, по-гъсти гори от нашите, но колко от тях могат да се похвалят с всичко това на едно място, на територията на една страна? Колко от тях могат да се похвалят с коренна промяна в ландшафта на всеки 50 км?
....и всичко това, съчетано с нашия умерен климат (макар и глобалното затопляне да предизвиква “изчезването” на междинните сезони, нашия климат продължава да е изключително благоприятен! ). При нас липсват големите температурни амплитуди между ден и нощ, липсват и 40 градусовите жеги през лятото, както и –40 градусовите студове, през зимата.
На мен всичко това ми харесва, а на теб?
Аз бих искала да има места, където да опъна палатката си, плажна ивица (пясък), където да постеля хавлията си, гора, в която да се разходя и даже да повървя часове, ден, без да видя някоя постройка. И всичкото това го искам, съпроводено единствено от звуците на природата (плясъка на морето, ромоленето на реката, шуменето на листата, песента на птиците...).
За мен не би било никаква почивка да отида на море и да се къпя в басейн, защото то, морето, е пред мен, но е дотолкова замърсено от отпадните води на комплекса, в който съм отседнала, че те отвръщава с вида си или пък липсва пясък, върху който да легнеш, или пък музиката от заведенията е толкова силна, че не можеш и мислите си да чуеш.... а единствената растителност около теб да са не нещо друго, а така естествените за нашата флора палми и то.... отдадени / наети за целия сезон?!?!
За мен не е и почивка разходката в планина около стотици екзотично наименовани хотели и оголените за ски-писти хълмове...
Ми... благодаря много, но не искам!
И понеже не искам, и понеже никой не ме пита дали искам, именно заради това ще отида - да го покажа! ТАМ, на 14.10.2006, пред МВР!Защото не искам!

новата ми кожичка

Monday, October 09, 2006 by Fenia

Коментар на dzverik ми напомни, че от четири дена съм с нова “кожица”, а не съм я представила;) Надявам се да я харесате (ех, пуста суетност!).
По отношение на “стария си външен вид” се чувствам малко гадничко - все едно съм му изневерила или проявила някакво непостоянство...:(
Както и да е, макар и с променен вид, все същото страшилище ще си остана (преди няколко дена един преподавател ме изуми, молейки ме да не го гледам “толкова строго”(!?). даже ме сравни с прогимназиалната си учителка от Бургас.... Е, аз му обясних, че и аз съм от Бургас и или сме роднини с някогашната му учителка, или просто града ни прави строги:Р Тук очаквам Сиската и Златката да се запревиват от смях, а Плин да гледа полу-изплашено )!

смешен нелогизъм

by Fenia

Днес станах свидетел на една много смешна и учудваща ме с нелогичността си картинка: Двама полицаи бяха надигнали една метална туба и наливаха гориво в резервоара на полицейската кола....
Ако сме в период на някаква горивна криза, бих го разбрала....
Ако горивото се източваше, вместо да се налива, пак бих го разбрала (в смисъл на обяснение на ситуацията)....
Много малка е вероятността (според мен), шофьорът да е забравил да напълни резервоара и някой от тях да е бягал с тубата до най-близката бензиностанция, все пак става въпрос за професионален шофьор, пък бил той и полицай!

И така, мистерия е видяното от мен...
Някакви предположения?

да изискаме промяна!

Friday, October 06, 2006 by Fenia

По необясними за мен причини не можах да копирам писмото на http://protest.bloghub.org тук. Бих искала да помоля всеки един, който е пропуснал да го прочете и подпише, да го направи! Това може да се направи тук.
Знам, че доста интернет подписки са преминали покрай всеки един от нас и може би някои вече са загубили надеждата / усещането, че с това би могло нещо реално да се промени. При всички случаи обаче, е повече от това да не се прави нищо, да се отбелязва проблема, като поредния такъв и да се подминава.
От друга страна, може би най-важното за всеки един от нас е да заеме някаква конкретна позиция, да я изкаже гласно и да се подготви да я защити!
Не винаги законът категорично защитава правдата, но именно поради това ги има и промените в законите. При всички случаи обаче, те трябва да се създават в услуга на народа на една държава, а не на отделни части от нея. Често със своите несъвършенства той, законът, дава възможност на отделни единици да се възползват недобросъвестно от така създадената ситуация, но във времеви аспект нещата винаги се променят.
Е, сега ние имаме възможността да съкратим времевия интервал на предстоящата промяна! Ако продължим да си траем и да не правим нищо (най-малкото мисля е подписването на едно протестно писмо!), то не само нашите деца, но и техните, а може и децата на внуците ни да продължат да плащат за неща, които са си тяхна собственост по право!
Ами... нека защитим правата им!

Вземи звъна на парата!

Tuesday, October 03, 2006 by Fenia

Разглеждах си снимките от почивката и попаднах на тази, направена специално заради асоциацията, която гледката предизвика в онзи момент. Не знам дали се вижда добре, но това е една женица, постелила хавлийката си така, че главата й да е в сянката на шезлонга. Причината е разбираема - шезлонг + чадър бе 7,50 EUR на ден.
В момента, в който я съзрях, възкликнах: Вземи звъна на парата!
Приятелката ми ме изгледа учудено и се оказа, че тя не е чела една от любимите ми приказки за Хитър Петър.
За тези, които не я знаят:
Хитър Петър попаднал на селския панаир. Пораходил се, поогледал се, нарадвал се на хора и глъчка, но в един момент огладнял. Гладът му се усилил и от приятно къкрещата манджица, с която гостилничаря смятал да нахрани гладните панаирджии.
Хитър Петър пообиколил огъня, върху който бил сложен казана с гозбата, пообиколил, пък се полакомил. Бръкнал си в джебовете, но както и очаквал, те били празни. Видял, че няма да може да похапне от вкуснотийката, но пък имал самун корав хляб. Решил да го повърти на парата на манджицата, та да поомекне малко.
Да де, но гостилничаря видял това и мигом съзрял нередност. Отишъл да си поиска “полагащото” му се възнаграждение от Хитър Петър. Доводите му били, че дърва е купувал, цепил, вода е носил, месо е слагал, бе... пара е давал, а виж сега някой безплатно се възползва!
Настанала суматоха и народа ги наобиколил, че нали, където е Хитър Петър, там е веселбата.
В един момент на Петра му писнало и помолил някой от тълпата да даде една монета, която ще му бъде върната веднага. Взимайки я, той я ударил силно в земята и казал на гостилничаря:
- Вземи звъна на парата, така, както аз взех парата на манджата!
Народа се разсмял, а гостилничаря се прибрал засрамено.
Много, много обичах приказките за Хитър Петър и се дивях на лесното му справяне с алчните хора (срещу тях като, че ли са насочени почти всичките му шегички).
Защо ли и днес не е така лесно да ги посочим с пръст, да им се присмеем и да ги засрамим по начин достъпен, разбираем и незабравим от тълпата.
Дано не забравя следващия път, когато съм си в Бургас, да си взема книжката за Хитър Петър!;)

...---...

by Fenia

И така, няма и месец, от падането на сградата на ул. “Алабин”, а виновните се търсят. Отговорите на въпросите, които си зададох във вечерта на рухването й, заваляха още на следващата утрин и за жалост доказаха, че или съм права.... или сме много мнителните хора.
Неочаквана за мен обаче, се оказа новината (чух я като слух, но предполагам, че е отразена и от медиите), че магазин Бонжур нямало да отвори, защото съществуването му там било незаконно.
Ха!
И как става така, че един огромен магазин на самия център на столицата си съществува години наред незаконно?! Странна работа!
Още по-странно е, за мен, че няма да се узакони магазина (да се извади разрешение за ползване или каквото там си няма).
Това ме накара да си задам и следващия въпрос:
Дали на мястото на цялото каре (рухнала сграда + магазин Бонжур, а очаквам и другата сграда по някакъв начин да се включи в цялото) няма да се появи поредната 7-8 етажна (толкова са високи околните сгради) бизнес сграда, чиито 1 - ви и 2 – ри етаж, са магазини?
допълнено към 06.10.2006: Благодарение на Таня имах възможността да погледна официалното писмо на ръководството на верига магазини Бонжур до своите служители. В него не се говори за прекратяване на незаконното съществуване на магазина, а за преместване, поради "нанесени много и сериозни щети на конструкцията на магазина".
Радвам се, че поне нещо в тази "кална история" излиза чисто!
09.10.2006: И все пак не е така! Попаднах на следната информация, която ме кара да погледна с други очи на написаното от ръководството и което отново възражда някои мои първоначални съмнения:

Ами... не е честно!

Monday, October 02, 2006 by Fenia

Не е честно да създаваме живот и да не ни пука какво става с него!

Не е честно да сме толкова ангажирани, нервни, депресирани, озлобени от ежедневието си та да не можем да се погрижим за тези, които имат такава огромна нужда от нас!

Не е честно, чувайки и виждайки какво става с тях около нас, да си казваме: “Това не ме интересува, мойто си “гардже” е нахранено, облечено и не е като другите!”....

Да, ама не е така!

Твоето също ходи по улиците там, където и ТИ минаваш на червено или не спираш на пешеходна пътека... там, където и ТИ не си включиш фаровете, та децата да те виждат отдалеч...

Твоето също играе на детската площадка, където и ТИ обичаш да си паркираш колата или искаш да построиш поредното кафене...

Твоето също ходи на училище, там, където момичетата остават без коси, но не защото са били на фризьор, а защото са са си ги отскубнали (Боже, това ли е глаголът?!)! Там, където учителят е чучело, на което ТО, ТВОЕТО ДЕТЕ, се подиграва наравно с ТЕБ!
Там, където да се ходи с дънки, маратонки,без учебници и тетрадки (за домашни даже не си и помислям).... по време, когато на него му е угодно, защото има право на 15 на брой неизвинени отсъствия (образователният ни министър следи изключително строго за отсъствията на учителите, ама учениците няма кой да ги следи?!?)...
Там, където, ако случайно има някакви проблеми (я директор ви е викнал, я класната), е виновно не то, а учителя, директора, министерството, поредната реформа (не, че няма истина и в това, де)... е и ако все пак няма кой да ТИ е виновен, е виновен Господ (все пак е отредил на ТВОЕТО ДЕТЕ да е най-умното, но никак да не му върви!)!

Ха, най-оригиналното обвинение, което съм чула през последната година е, че са виновни изкушенията?!?!?! Какво си мисля аз? По мое време не е имало Cartoon network, не е имало Internet и компютрър у дома / интернет клубове, не са съществували игрите в мрежа....

А така...

Запитах детето вътре в мен, което все още не е пораснало дотолкова, че да не помни писането на домашни в последния момент, треперенето пред черната дъска (е, сега не е черна.... все пак е по-здравословно, а като е бяла, защо да трепериш?!), висенето пред лекарския кабинет с надеждата днес, за контролното по биология да си вдигнал макар и малко температура, та да те изпрати сестрата у дома...

И детето помни и ми припомни, че много неща са го прилъгвали да отвърне поглед от учебниците. Припомни ми, че криеше поредната книга под учебника си, та майка му като влезе да си мисли, че чете по съответния предмет. Припомни ми и, че игрите в мрежа може да ги е нямало, но ги е имало тези, на площадката отпред – на ластик, народна топка, 7-та на Блейк (забавно, нали?!:) ), катерене по дърветата, криене из строежите (леле, колко пъти са ми дърпани ушите заради последните две, а тогава сградите не падаха така лесно!).

Оправдания.... излишни, ненужни никому, освен на нас – за да прикрием безгрижието, което ни е обхванало – ТЕБ, който имаш такова безценно съкровище до себе си – ТВОЕТО ДЕТЕ и мен, която се надявам утре да имам свое...

На мен още ми е “широко около шията” и може би заради това виждам и всичко по-ясно. Но за теб няма време!

ТИ си този, който трябва да обърне внимание на ДЕТЕТО СИ!

ТИ си този, който трябва да му изгради ценностна система !

ТИ си този, който трябва да му обясни, че да се псува, краде, лъже, бие, убива, взема наркотици, бута пред дискотеката не е нито хубаво, нито “гъзарско”, а е нещо изключително лошо!

ТИ си този, който трябва да го научи да различава красивото от грозното, нормалното от ненормалното, стилното от пошлото, правилното от неправилното!

ТИ си този, който трябва да го научи на уважение – към възрастните, към учителите, към правдата и към закона!

ТИ си този, който трябва да се интересува от него и неговите прояви, и не да го защитава и поощрява, а да го поучава!

ТИ си този, който трябва да му обясни що е то общество и обществени норми, кое е допустимото поведение!

ТИ, ТИ и само ТИ!!!!!!

Няма друг, разбираш ли?

ТИ си!

Сам си!

ТВОЕТО дете има нужда от ТЕБ! Има нужда от ТВОИТЕ уроци, за да разпознава враговете и приятелите си, за да определя поведението си, за да оцелее.......

Как да знае, че не е хубаво да се псува като възрастните около него непрекъснато се “изпускат”, несъобразявайки се с детското присъствие?

Как да знае, че не е хубаво да се пие, като тате вечер редовно си сръбва по чашка, две.... ?

Как да знае, че не е хубаво да се пуши, като от дете всички пушат около него – в хола, кухнята, колата?

Как да знае, че не е хубаво да се бие, като никой не му е казал, а когато се е сбил с приятелчето си вие сте го защитили?! Да, то е било правото, но вие обяснихте ли му, че не е хубаво човек да разрешава споровете си с бой? Че агресията води до много лоши неща? Че приятелите трябва да се обичат и уважават, въпреки различията, които имаме понякога с тях?!

Как да знае коя е нормалната възраст да започне сексуален живот, като тази тема е табу в дома ви? А детето не е глупаво, то е любопитно, то е видяло интересни предавания по телевизията в късните часове и иска да опита.... Кой му е обяснил що е това сексуален живот, партньор (а не таз вечерното “забърсано” парче), болести, предавани по полов път, желана и нежелана бременност, начини за предпазване...

Кой?

Учителя е най-набеждавания.
Това е и причината никой да не се "натиска" да става учител. Той бил този, който трябвало да научи детето ви! Ама, чакайте малко! Как така той? Негова отговорност е да му предаде определено количество знания, но за да го направи, то у ВАШЕТО ДЕТЕ трябва да има подходяща “почва” за това! Спомняте ли си раказите и романите на онези наши класици, за които в последно време така много говорим и пишем? Помните ли какво е отношението в тях към даскала? Ние искаме да “дадем” класиците на децата си, а те дали ги искат?

Колко книги е прочело ВАШЕТО ДЕТЕ през последния месец?А кои са те?

Прочетох този постинг, а после слушах и по радиото, а и видях това и ми стана гадно. Направо ми загорча!

Не искам когато / ако имам свое дете, то да е подложено на заплахите, на които са подложени днес ТВОИТЕ ДЕЦА, да има проблемите, които имат днес ТВОИТЕ ДЕЦА! Не искам! Готова съм да помогна, но всичко е в ТВОИТЕ РЪЦЕ, защото всичко тръгва от СЕМЕЙСТВОТО! Аз съм "обществото" и ти обещавам да не стоя безучастна, но "топката" е в теб!

Факт е, че английски педофили използвали несъвършените законодателства на бивши европейски страни за да блудстват с децата ни. Сред най-предпочитаните била България.....

Какво правим ние? Как ги защитаваме?

Ето, английски неправителствени организации искат да променят тяхното си законодателство за да предпазят НАШИТЕ деца!!! А ние?
Ние какво искаме?

ABC

потърси - намери

последни писания

последни коментари

архив

меденки - любимки

благинки

admin

Powered by Blogger

eXTReMe Tracker